Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел: По-евтини ще бъдат всички преводи в евро – не само банковите!

Желанието е това да се случи до 2019 г., казва българският евродепутат от групата на ГЕРБ/ЕНП

Европейският съюз се критикува най-лесно чрез разпространяване на митове

Надявам се правилата за влизане в еврозоната да не се променят в движение

Европа решава с приоритет проблемите на гражданите си

– Докъде стигна предложението ви за въвеждане на регламент за преводите в евро, г-жо Майдел?

– Моята цел е новите правила да влязат в сила още през 2019 г. Най-важната ми работа като докладчик е да предложа компромисни текстове по поправките, които в момента внасят различни евродепутати.

По-късно ще водя преговорите със Съвета на ЕС и Европейската комисия по финалния текст. Това по принцип е трудно, но благодарение на отличната работа на българското председателство на съвета вече има обща позиция на държавите членки, което ще улесни преговорите. Този регламент ще има директен ефект и няма нужда от допълнителни действия от държавите.

– Казахте, че имате подкрепата на всички политически партии в Европейския парламент. Какво е обяснението ви? Това практика ли е, или вашето предложение е сред малкото, които се радват на такава популярност?

– Това е един регламент, който всъщност е много показателен за политическата реалност в Европа. Той е отчетливо в полза на гражданите и точно затова по него имам подкрепата на основните политически групи в ЕП, но я нямаме от всички т.нар. евроскептични и популистки групи.

Ще ме попитате защо те не подкрепят? За мен е трудно да ви отговоря, но това е реалността – хората, които най-често обясняват как Европа не се грижи достатъчно за гражданите, най-често злоупотребяват с нея Европа обаче решава проблемите на гражданите и прави живота им по-добър.

– Ако преводите в евро се правят по друг начин, извън банките, дали очаквате и да свалят цената на преводите, за да не загубят конкуренцията с банките?

– Обратно на разпространения мит, че Европа налага твърде детайлни регулации, които не работят, тези правила няма да определят колко да са таксите, защото това не би свършило работа. Не задаваме конкретни такси, а приравняваме таксите за трансгранични преводи в евро към таксите за вътрешни преводи в национална валута. Така те ще станат значително по-ниски. Второто важно нещо е, че предвиждаме този регламент да се прилага за всички трансгранични плащания в евро в рамките на ЕС, а не само за банковите

Това означава, че той засяга и други все по-популярни методи за изпращане и получаване на пари.

– Имате ли други идеи за еврорегулации, които да се отразят положително на българските потребители?

– Все повече пазаруваме онлайн – храни, дрехи, електроника, пътувания и др. Използваме всякакви уебсайтове, български и европейски. Необходимо е хармонизиране на правилата за защита на потребителите и вече работим за това онлайн магазините да предоставят по-достъпна и прозрачна информация за продуктите и начина на закупуване, както и какви са правата на потребителите.

Това, което искаме, е да има повече контрол върху качеството на всички стоки. Освен това ще се забранят заблуждаващите потребителите практики, свързани с разлики в качеството на продуктите. Например една компания няма да може да предлага даден продукт със същата опаковка и описание, ако характеристиките са съществено различни

Работим и по промени, касаещи потребителското поведение. Цели се да се сведат до нула случаите, когато даден потребител е закупил стока онлайн, използвал я е веднъж и я връща като уж неизползвана. Това е нелоялна практика, която се отразява особено негативно на малките бизнеси, а и на следващия потребител, който ще я купи като нова.

– Ще коментирате ли мненията, че българската икономика, а и политика стават еврозависими, което е опасно? Можем ли и трябва ли да имаме по-протекционистична политика, за да защитим интересите и на българския бизнес, и на хората?

– Присъединяването ни към ЕС ни направи по-силни и по-влиятелни в глобален мащаб, защото имаме тежестта на 27 държави членки зад гърба ни.

Както българският бизнес, така и ние като потребители печелим от това, че сме част от европейската икономика. Попитайте българските компании дали биха се съгласили нашата икономика да стане затворена. Погледнете историята и ще видите, че протекционизмът и затварянето на една икономика са пагубни за стандарта на живот на хората. Свързаност на икономиката означава българските компании да могат свободно да се конкурират и да предлагат продукта си на 500 милиона потребители, а ние като граждани да имаме по-голям избор къде да работим, учим и живеем, по-голямо разнообразие от продукти и услуги, от които да избираме.

От присъединяването си насам България е получила над 13,5 млрд. евро. Страната ни бележи добри икономически резултати, покупателната способност на българите нарасна с 20% за последните 10 години, безработицата е най-ниска от 9 години насам и за това голяма заслуга има и последователната и стабилна политика на правителствата на премиера Борисов.

– Предстои ни път към еврото. Имаме вече пътна карта. Какви са настроенията сред колегите ви – ще имаме ли нужната подкрепа? Ще се ангажирате ли с прогноза?

– За България беше много важно да получи тази пътна карта и тя е голям успех за правителството, защото е нещо като гаранция срещу сценарий “Шенген”, при който страните членки опитват да променят критериите в движение. С еврозоната, надявам се, това няма да се случи.

България и правителството на Борисов имат подкрепа за влизане в еврозоната от най-високо европейско ниво. Многократно в наша подкрепа се изказаха председателите на европейските институции – Жан-Клод Юнкер, Антонио Таяни, а и кандидатът на ЕНП за следващ председател на ЕК – Манфред Вебер.

Въпрос е на техническо време (около година) да изпълним някои препоръки по пътната карта, както и ЕЦБ да направи необходимите тестове на банковата ни система, нужни за договореното едновременно влизане в Банковия съюз и ERM 2, което е последната стъпка преди еврозоната.

Няма поводи за допълнително забавяне по пътя към еврозоната, ако в рамките на едногодишния период на тясно сътрудничество с ЕЦБ резултатите са положителни и влезем във Валутния механизъм ERM 2.

В него трябва да престоим минимум две години без сериозни отклонения от Маастрихтските критерии. Важното е, че процесът е стартирал и България покрива всички номинални критерии.

– Няма ли обаче скрити опасности от влизането ни в банковия съюз? Някои финансисти у нас са скептични към т.нар. тясно сътрудничество?

– Не трябва да има страх от т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ, защото то всъщност означава по-голяма сигурност.

Това е процес, при който БНБ започва да надзирава банките в България по методологията на ЕЦБ, а най-големите банки в страната минават на пряк надзор от ЕЦБ. Всичко това ще даде повече сигурност на чуждестранните инвеститори

От друга страна, в случай на нужда и криза България ще има достъп до европейски механизми за финансова помощ като Фонда за преструктуриране, както и до експертиза за оздравяване на проблемни банки.

– Ще успеем ли обаче да си изпълним поетите ангажименти? Как например можем да повишим ефективността от управлението на държавните предприятия? Ще заработи ли обединяването им в един държавен холдинг?

– Правителството подходи много внимателно и подаде документи едва когато бяхме напълно готови, затова очаквам да изпълним поетите ангажименти.

През август Министерският съвет прие и детайлен плaн зa дeйcтвиe зa пpиcъeдинявaнe към Baлyтния мexaнизъм ІІ и към Бaнкoвия cъюз, и промени в Закона за БНБ, което показва решителност и ясна идея за нужните промени.

Правителството работи активно с Международната организация за сътрудничество и развитие и службата на ЕК за подкрепа на структурни реформи за по-устойчиво управление на държавните предприятия.

– Как изглежда откъм Брюксел финансовата ни система? Има ли резерви към нея? Очаквания, че няма да издържи на новите стрес тестове?

– Конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ, публикувани през май 2018 г., много ясно посочват готовността на България по номинални критерии да кандидатства за еврозоната. България има макроикономически показатели, завидни за много други държави от ЕС, и колегите в Брюксел и Франкфурт са наясно с това. Банковата ни система се представи много устойчиво на стрес тестовете от 2016 г. и не е имало поводи за съмнения в нея след това. От този месец започва подготовка за нови стрес тестове и качествена проверка на активите на банките

Целият този процес ще бъде контролиран от ЕЦБ и ще даде много точна картина на финансовия ни сектор.

Към момента финансовата ни система е в добро състояние, а правителството поддържа много стабилни макроикономически показатели – дълг, бюджетен излишък. Всичко това говори, че няма скрити или явни опасности от влизането ни в Банковия съюз

– Брюксел често е критикуван, че работи като една тежка бюрократична система. Както и за това, че в него се чуват гласовете главно на големите държави. Така ли е? Какво трябва да бъде поведението на малките държави като нас, за да успеят да защитят своите интереси?

– Европа най-лесно се атакува с митове. Дори във вашия въпрос има няколко.

ЕС е бюрократична машина, но тя работи доста по-добре и по-ефективно от много национални машини. Представете си, че ЕК е правителството, което трябва да намери компромиса между 28 различни области. В много държави е много по-трудно да се балансира едва между няколко области, ЕК се справя с 28 държави!

Колко пари мислите, че отделя ЕС, за да осигури външна охрана на границите, кохезионни фондове и т. н. Отговорът ще изненада много граждани – само 1%. Няма друга администрация, която може да направи толкова много с толкова малка част от БВП.

За сравнение, националните държави преразпределят над 40 пъти повече. Мит е и, че България е малка европейска държава.

Ние сме 11-и в ЕС по територия, 16-и по население и 20-и по БВП сред страните в ЕС, което означава, че е по-логично да се определяме като средно голяма страна членка.

Българското председателство на Съвета на ЕС доказа, че България може да определя европейския дневен ред. Гласът на страната ни тежи при преговорите за всички важни политики, за което голяма заслуга има и опитът, и лидерството на премиера Бойко Борисов.

CV