– Г-н Радев, от години работите за прекратяване на дълговото робство в България. Участвахте в изготвянето на законопроекта за въвеждане на 10-годишна погасителна давност, внесен в парламента от ГЕРБ и Обединени патриоти. Кога окончателно ще се сложи край на т.нар. „вечни длъжници” у нас?
– Смятам, че под натиска на икономическата криза, която ни връхлетя в резултат от пандемията от COVID-19, работата по законопроекта трябва да протече интензивно. Предложените промени в Закона за задълженията и договорите ще позволят на много граждани, изпаднали в затруднение да стабилизират семейната си икономика и буквално да продължат живота си на чисто.
Със сигурност в настоящата кризисна ситуация механизмите за опрощаване на непосилните задължения на добросъвестните длъжници са не по-малко важни от лостовете за преструктуриране на предприятията, за запазване на работните места и доходите.
Смятам, че е напълно реалистично законопроектът да бъде приет на второ четене през есента. Даваме си сметка, че ще има висящи производства, които трябва да приключат, затова сме предвидили 6 месеца до окончателното влизане на промените в сила. С други думи, ако се следва този график, гражданите ще могат да се възползват от 10-годишната погасителна давност още в началото на следващата година.
– Защо се предпочете този механизъм пред регламентиране на личния фалит?
– Съвсем не сме се отказали от въвеждането на т. нар. потребителската несъстоятелност. Освен това, едното не пречи на другото. Въвеждането на 10-годишната погасителна давност е първата стъпка, защото процедурата е изключително опростена – не минава през съда, не се изисква наемането на адвокат. Достатъчно е само едно волеизявление от страна на длъжника и след 10-ата година ще бъдат прекратени и изпълнителните, и съдебните дела, т.е. задължението няма да може да се събира принудително, независимо дали е заради непогасен банков кредит, неизплатени суми по сметки към топлофикационни и електроразпределителни дружества или мобилен оператор.
В другите държави-членки давността варира в широк диапазон – от 3 до 30 години. Избирайки 10 години, на практика прилагаме същия режим, който държавата е въвела за публичните вземания.
Продължаваме обаче да работим по регламент за личния фалит, който е съществено по-сложен, тъй като дава възможност на задлъжнелите физически лица сами да задействат процедура по несъстоятелност, така че да спасят имуществото си, да разсрочат дълга си или дори да се опрости част от него.
– Ползите за длъжниците са безспорни, но все пак ще има ли губещи от тези законови промени?
– Смятам, че ползите ще са факт не само за длъжниците, а и за държавата. Знаете, че макар и изгубили спестяванията и имуществото си, длъжниците често продължават да затъват заради лихвите и разноските по изпълнителните дела. И докато задълженията им се повишават с всяка изминала година, те предпочитат да работят без трудов договор, защото иначе заплатата им ще бъде запорирана. А по-голям дял на сивата икономика означава по-малко постъпления от данъци и осигуровки в държавния бюджет.
По принцип законодателството ни предоставя достатъчно инструменти на кредиторите да събират задълженията за сравнително кратък период от време. На банките обикновено им стигат и 5-6 години.
Несъбираемите задължения обаче се прехвърлят на колекторски фирми, които продължават да притискат закъсалите хора, използвайки средства на ръба на закона. Да, интересите на колекторите със сигурност ще бъдат засегнати от законовите промени, но не може да се чувстваш преследван заради неплатена преди 15 години например сметка за телефон от 30 лв., които междувременно са набъбнали повече от десетократно и са станали непосилно бреме.
– Очаквате ли отпор за приемането на законовите промени?
– Със сигурност няма да минат без съпротива, но в 21 век в държава-член на ЕС е недопустимо да има вечни длъжници.
Както неведнъж съм казвал, България остана последната страна в ЕС, в която все още няма решение нито за въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физическите лица, нито за механизъм за потребителска несъстоятелност. В усилията си да се сложи край на тази порочна практика като евродепутат успях да прокарам текст в директивата за несъстоятелността и втория шанс, който призовава държавите-членски незабавно да прилагат разпоредбите за опрощаване на дълговете както по отношение на предприемачите, така и на физическите лица – потребители.
Време е да сложим край на дълговото робство и да дадем шанс на повече от 600 000 български семейства да започнат живота си на чисто.
