Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам. -председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

Акценти от интервюто:

• Премиера Бойко Борисов ще открие през март бюст на Атанас Буров в Европейския парламент
• ГЕРБ ще има 6-има или повече евродепутати в следващия ЕП. ЕНП – между 180 и 200
• Европейският парламент ще гласува задължителното връщане на Груевски от Будапеща в Скопие
• Македония трябва да подпише договора с Гърция. Алтернатива няма – това е единственият прозорец към европейската интеграция на Скопие. Техни професори обаче все още продължават да изопачават историята. Част от тях са дори в общата ни комисия по договора
• Още не е ясно дали след 28 март догодина британците ще пътуват с виза в ЕС. За тях няма да е добре да излязат без договор
• Няма да е лошо България да намери начин за изграждане на пътна връзка в Албания, където живеят много българи

Интервю на Кристина Кръстева – „24 часа“ с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ) – д-р Андрей Ковачев


 

– Г-н Ковачев, както “24 часа” съобщи още преди седмица, а дни по-късно потвърди и издигнатия за следващ председател на Европейската комисия Манфред Вебер, до евроизборите през май ще бъдем приети в Шенген. Реалистичен ли е този срок?

– Да – това са разговорите, които водим на абсолютно всички нива в парламента, в комисията, в съвета, както представителите на българското правителство, така и ние в Европейския парламент с нашите колеги от страните членки, които имаха досега най-големи резерви: Франция, Нидерландия и Германия. От Германия имаме уверението, че това е решението, което ще бъде взето преди европейските избори. Надявам се това да бъде факт. Знаете обаче, че в политиката факт е, когато се случи, а не когато се предсказва, че ще се случи. Така че в следващите месеци се надявам това, което говорим сега, да стане факт.

– Освен Германия, Франция и Холандия също ли са вече склонни да ни допуснат?

– Аз мога да говоря само за Германия. С холандските и френските колеги сме все още в контакт. Но мисля, че няма как само една страна да продължава да блокира несправедливо България. Ние всички сме срещу двойните стандарти, което означава, че трябва да сме и срещу двойните стандарти по отношение на вземането на решения.

– Борисов се изказа много остро на конгреса на ЕНП в Хелзинки, като атакува именно двойните стандарти в съюза, давайки пример с Македония, която е разделена по отношение на договора с Гърция. Вашата прогноза за този казус каква е?

– Надявам се да приключи процесът на ратификация на договора с Гърция, за да се отвори пътят на Македония за влизане в НАТО и започване на преговори за членство в ЕС. Тук трябва да кажем едно “но”. Ние няма как да гледаме безучастно нашия договор за добросъседство да не бъде изпълнен със съдържание. Ако в македонските медии продължават отново да се сипят исторически фалшификации и лъжи по отношение на българската история, няма как да останем безучастни. Това сме го заявявали многократно – както при предишните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ, така и пред г-н Заев. Но не само пред г-н Заев, който със сигурност има добри намерения, но и пред неговата партия, която не бива да забравяме, че е сред наследниците на бившите Титови комунисти.

– Но дори бившите Титови комунисти стигнаха до извода, че е добре да се подпише договорът с България…

– Да, разбира се. Аз затова казвам “добрите намерения на г-н Заев”. Но в неговата партия има все още, за съжаление, много хора, които продължават с манипулирането на историята.

– В Хелзинки имаше скандал с изключените от ВМРО-ДПМНЕ поддръжници на договора с България.

– Това, разбира се, са вътрешни проблеми на самата Македония и за мен е трудно да ги коментирам.

– Те реално имаха две делегации на конгреса на ЕНП. Всъщност няколко човека – изключените от ВМРО-ДПМНЕ, бяха индивидуално поканени от лидера на ЕНП Жозеф Дол.

– Точно така. В знак на солидарност на ЕНП към тези, които подкрепиха позицията на ЕНП в полза на договора. По простата причина, че партията членка ВМРО-ДПМНЕ не дава алтернатива. Каква е алтернативата, ако липсва този договор? Македония ще остане блокирана и с никаква перспектива – нито за НАТО, нито за започване на преговори за членство в ЕС. Да не говорим, че ако се случи така, това предвещава и други проблеми – междуетнически, в самата Македония. Затова и ако нямаш алтернатива, няма как да бъдеш “против”. ЕНП затова е “за” – защото вижда, че след 30 години преговори с Гърция друг вариант не е постигнат и надали ще бъде постигнат в следващите 10-20 години. Това е единственият прозорец за приключване на този исторически спор. Защото същите хора, които са срещу договора с Гърция, са също така и срещу договора с България. Много, много важно е да се каже, че буксуването на общата ни комисия по въпросите, свързани с историята, зачестяването в македонските медии (например в TV1 преди няколко дни) на така наречените македонски историци, даже единият е член на тази комисия, които продължават с изопачаването на историческите факти, няма как да останем безучастни. Нашият призив към тях винаги е бил: “Подаваме ви ръка, вие сте нашите най-близки, искаме да ви помогнем да станете членове на ЕС колкото може по-бързо.” Много е важно да се каже, че границата, която има между нас, трябва да стане символична. Не само физическата, но и духовната граница, която ни е разделяла в тоталитарния режим по време на наслагването на говора на омразата. Тази граница също трябва да бъде преодоляна. И единственият цивилизован инструмент това да се случи е по пътя на европейската интеграция. Всичко друго е било използвано в миналото и е водило до войни, до насилие, до разделяне. Затова и подкрепяме толкова именно европейската интеграция, но за нея са нужни и двете страни – както ние, така и те. Те трябва да преодолеят своите натрупани в миналото фалшификации.

Никой не поставя под въпрос етническата принадлежност – кой как се чувства в днешния ден, в 2018-а. Защото това са все пак живи хора. Всеки жив човек има право да се самоопредели такъв, какъвто той се чувства. Но този жив човек няма право да казва: “Аз се чувствам така, защото всички преди мен се чувстваха също по този начин.” На твоите предци – починалите хора, които няма как да се защитят, нямаш право да променяш етническата идентичност, за да аргументираш сега ти как се чувстваш. Това е кощунство. Това е много, много важен момент, който се опитваме да обясним на нашите приятели в Скопие: “Не е проблемът вие как се чувствате сега – това е ваше човешко право да се чувствате такива, каквито искате. Проблемът е, че вие казвате, че се чувствате така, защото искате да докажете със задна дата, че вашите предци са се чувствали по същия начин.”

Разбира се, с тезата, че България ги е натискала, българизирала, окупирала и извършвала насилие. Това е нещо, което трябва да бъде изчистено, защото е риск за в бъдеще. България е много привлекателна за македонците. Особено за младите, които искат да идват и да получават своето образование в български университети. Повече от 130 000-140 000 души в Македония вече имат българско гражданство. И в това няма нищо лошо.

– Като зам.-председател на Европейската народна партия (ЕНП) вие сте отговорникът ѝ за Западните Балкани и за Средиземноморието.

– Точно така. В това си качество пътувам постоянно в страните от тези региони и контактувам с нашите партньори там – по отношение на близкоизточния мирен процес, ситуацията в Газа.

– Благодарение основно на вашите лични усилия бе признато малцинството ни в Албания. Какво печелят българите там с това?

– Не бих тръгнал да се хваля. Българите в Албания са в три исторически области – Мала Преспа, Голо бърдо и Гора. Гора е област, която я има и в Албания, и в Косово, където пък има две области с етнически българи. Историческите общности там са в Косовска Гора и Жупа. Срещу тях е била извършена огромна несправедливост, като те са били представяни в Албания като етнически македонци. Затова и беше толкова жестока реакцията срещу мен – че едва ли не, като ги признаем за българи, ние извършваме геноцид над македонците. Имаше остра декларация срещу мен лично от страна на едно македонско дружество в Албания. Първо, признаването на българското малцинство в Албания е една историческа справедливост, тоест моралната гледна точка. След това дава възможност, разбира се, за урегулиране на живота на тези общности – да могат да учат български език, да могат да имат по-открито, видимо присъствие като българи в населените места, в които живеят, да се организират, да поддържат връзка с България. Зависи от нашата страна доколко ние ще инвестираме в нашите исторически общности там – с учебници, с подготовка на учители, но защо не и с инфраструктура. Знаем, че те живеят в много изостанали места. Подаване на ръка от страна на България за местата, в които живеят предимно българи, би било много добро.

– Имате предвид да им направим пътища ли?

– Няма да е лошо българската държава да намери възможност за финансиране в един път – между Белище и Връбник, който е в много лошо състояние. Там живеят концентрирано българи. Трасето е 6 километра.

– За Западните покрайнини обаче май не можем да направим нищо. Там българите продължават да са пресирани от сръбската държава, а районите, в които живеят, са целенасочено и последователно наказвани икономически.

– Много, много тежък въпрос. Една българска общност, която е наброявала десетки хиляди души, се е стопила изключително много. Икономически неатрактивен регион без перспектива. Има нужда да се създадат възможности, за да остават младите хора там. В момента няма никаква мотивация за такова оставане. В последно време има и екологични проблеми със замърсяване от едно минно предприятие на реката. И, разбира се, продължава политиката на централната власт за контролиране на това население. Същите неща, които ги има и в Македония по отношение на българските паметници, на българските военни гробища, на архивите на българските църкви, които са съществували там и са били отнесени. Ако искате, натискът се оказва и с натрапване на наименования, например на централната улица в Босилеград, която е кръстена “Маршал Тито”. На нея се намира българският културно-информационен център. И тук искам специално да благодаря на директора му г-н Иван Николов за неговата неуморна дейност. Той трябва да бъде подкрепен. Стана европейски гражданин на годината. Имаше намеса в избора на съвети на националните малцинства и за българското национално малцинство беше преизбран кметът на Босилеград след масирана намеса от страна на управляващата партия.

– Кога ще се открие кътът, посветен на Атанас Буров, в сградата на Европейския парламент в Брюксел?

– То вече е факт, решено е. Търсим дата. Засега сме се спрели на 21 март да направим официалното откриване. Тогава е Съветът. Целта е да присъства и г-н Борисов на церемонията, с която ще бъде открито това пространство в Брюксел. То ще бъде на първия етаж в централната сграда на Европейския парламент, където е мястото за изложбени и други събития. Там ще има бюст на Буров с надпис на три езика – на български, на английски и на френски. Ще поканим на церемонията да присъстват и наследници на Атанас Буров.

– Като зам.-председател на ЕНП и лидер на българската десница в Европейския парламент направете прогноза колко от 705-имата членове на Европейския парламент след май 2019-а ще са от вашата партия. Съответно и от ГЕРБ, и от ЕНП. Очакванията са групата на ЕНП да се свие за сметка на националистическите партии.

– Смятам, че ние от ГЕРБ ще затвърдим нашата бройка – 6-има, а защо не и да я подобрим. Иначе от сегашните 219 депутати на ЕНП прогнозата е пак да бъдем първа политическа сила с около 180-200 депутати.

– И Манфред Вебер да оглави Европейската комисия.

– Да. Това е политическото решение – че кандидатът на най-голямата партия ще е следващият председател на Европейската комисия. Няма да крия, че в следващия мандат намирането на мнозинство в Европейския парламент ще бъде по-трудно. Отсега е трудно да се правят прогнози как точно ще се формира то, но сме уверени, че ще успеем да убедим мнозинството от европейските граждани, че един интегриран ЕС е в интерес на всички. А не всеки сам да се спасява.

– Ще успеят ли да се финализират процедурите по Брекзит в рамките на 2 години? Вече някои гадаят дали пък няма да се стигне до обрат.

– Не, не, ако няма някакво друго решение да се откажат от Брекзит с референдум, нещата са необратими. На 29 март 2019 г. Великобритания излиза от ЕС. Със или без договора, който беше подписан. Ако те не го одобрят в британския парламент, просто няма да има договор. Ще излязат без договор, което не е много добър вариант.

– И може да се стигне до визи за британците за ЕС?

– Всичко е неясно. Бъдещите връзки все още са неясни, те ще са вторият етап. Първият, за който се работи сега, е условията по развода, които бяха подписани, да бъдат утвърдени. И след разделянето ще се уточняват по-нататъшните отношения.

– В Европа се разрази небивал дипломатически скандал с бягството на Груевски в Унгария. Бившият премиер на Македония избра Будапеща, а премиерът Орбан търпи критики защо го крие. Макар че той се кълне, че е толкова зает, че не се е виждал с Груевски.

– Уцелвате много точно с въпросите. Днес Европейският парламент ще поиска с резолюция в годишния доклад за Македония да бъде вписана точка, която ще задължи връщането на Груевски в страната. Току-що се връщам от Кабо Верде, където прекарах последните три дни като представител на ГЕРБ на форума на Централния демократичен интернационал. На него бяхме приети за членове на интернационала. ГЕРБ стана точно стотната партия в него. На срещата имаше представители на партиите на г-жа Меркел, на Виктор Орбан и много други. И на този форум говорихме по въпросите, свързани с Македония.