08.06.2016, ГАНТЕХ АРАРАТЯН
Германия призна не само Геноцида над арменците, който бе извършен в Османска империя, а и над всички християнски малцинства, включително и над българите, отбеляза в разговора си с ИА „Арменпрес” българският евродепутат Андрей Ковачев, член на Комисията по външните отношения към Европейския парламент.
„Ние се надявахме, че подписаните в Женева през 2009 година армено-турски протоколи ще поставят началото на помирение между страните и те ще могат да започнат процес без външна намеса, но за съжаление, Турция не пожела да ги ратифицира. Затова, както знаете, изигра роля и натиска, оказан от страна на Азербайджан. Сега този процес в Турция е прекратен и смятам, че Бундестага е имал предвид и този факт, преди отново да включи в международния дневен ред въпроса с историческата истина и да възстанови справедливостта спрямо арменското население, което през тези години са били убити в Османска империя”, отбеляза Ковачев.
Относно по-нататъшното развитие на отношенията между Германия и Турция, Андрей Ковачев приветства решението на Бундестага, което показва, че Германия не се е поддала на турския натиск.
„Отношенията между тези страни в момента не са много добри. Турция не приема свободата на словото. Опитва се да изгради режим на властта, който да унищожава много демократични ценности. Ние – Европейския съюз, в това число и Германия, сме обезпокоени от тези неща и се надяваме, че гражданското общество в Турция ще повдигне гласа си срещу сформирането на режима. Вие знаете, че в Германия има голяма турска общност, която може да изиграе своята роля, но въпреки всичко трябва отново да отбележим, че Германия не се подаде и на този факт. Сега е необходимо помиряване именно в рамките на историческите истини”, казал той.
На въпроса, дали тази стъпка на Германия може да стане пример за други държави, за да признаят и те историческата истина, Ковачев казал:
„Вие знаете, че в много държави смятат, че това не е работата на парламента. Не мисля, че Турция е готова да направи нещо под натиск. Това, което е необходимо да се направи днес, е подкрепата тъкмо на турското гражданско общество, в което са включени академици, хора, работещи в медийните среди, които ще могат да изградят отношения с арменците и аз се надявам, че това ще даде положителни резултати и точно това може да повлияе върху турските ръководители. Виждате ли, че в този момент властите на Турция не показват голяма готовност по този въпрос. Въпреки, че приемат масовите убийства на арменците, те не искат да го приемат като Геноцид.”
