Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за Радио „Фокус”.
Водещ: Вевчани е село в югозападната част на Република Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място, и се намира на 14 километра от Струга. Когато преди години го посетих, на влизане то ми заприлича на захвърлена в планината махала. Въпреки, че общината е най-малката по площ в югозападната ни съседка, съвсем не пречи нейните 2400 жители да се чувстват като държава в държавата. Историята на Вевчани лъкътуши по криволиците на съвремието на Македония. Когато Югославия започва да се разпада през 1991 г., селото организира референдум, на който 99% от жителите му подкрепят създаването на “Република Вевчани”. В техните представи тази Независима македонска република е страна с нейните права – т.е. тя е самообявила се балканска държава, която не се подчинява на централната власт. Селото си е създало собствен герб – двама шутове, танцуващи около магически котел. Издава и червени паспорти. На всеки 14 януари там се организира карнавал за Васильовден, в който основното зрелище е политическата сатира – в нея маскирани селяни пресъздават актуални събития. И така стигаме до последното издание на въпросния импровизиран карнавал в селото, след който Вевчани зае централно място в информационния поток у нас: защото там бе запалено българското знаме. България реагира остро, македонските управляващи заклеймиха случилото се. Но никой не обяснява, как в тамошната политическа сатира отношението към страната ни е избило в омраза. Въпросът би бил културологичен, би бил дори философски, ако в него не бе заела място баналната политическа страст: група активисти, водени от председателя на Общинския комитет на ВМРО-ДПМНЕ във Вевчани, започнали да провокират полицаите, които се намесили заради нарушаването на противоепидемичните мерки. И се стигнало до горене на българския трибагреник. Този пореден втори такъв случай неизбежно поставя въпроса: ако не бе изригналата в Северна Македония конфронтация с България, ако не растеше недоверието между двете страни, ако македонските учебници не бяха запълнени с пропаганда вместо с исторически факти, щяха ли да се случват и развяват като политическа сатира вандалщини, сякаш дело на лумпени.
Наш гост е Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент. Г-н Ковачев, направих този увод, за да въведа слушателите в картината, защото тези дни хората у нас се гневят за поредното изгоряло знаме, обаче можем ли да разберем провокацията, ако не прогледнем в терена на създаването й. Щеше ли да се случи тя, ако беше спазено поне споразумението за добросъседство, което подписахме?
Андрей Ковачев: Изключително е важна атмосферата, която е създадена в Република Северна Македония. Това какво получават като знания в училище, след това в университетите младите поколения на Македония, на Република Северна Македония, какво говорят политиците, какво говорят представители на академичния елит на страната – това се запомня и съответно възпроизвежда в такива изключително грозни сцени, които видяхме, включително не само изгарянето на националния флаг, но и сатиричното уж представяне на българите с униформи като фашисти или както те ги наричат: български фашистки окупатори. Това въобще не се вписва в сатирата, защото представлява и омраза, и разединение, и не допринася по никакъв начин за добросъседството.
Водещ: Господин Ковачев, може ли да се посочи поне един добър пример, който да ни даде надежда, че отношенията между двете държави ще се променят, че диалогът все пак ще тръгне?
Андрей Ковачев: Добре е, че имаше незабавна реакция, разбира се първо реакцията на българското Външно министерство, последвана от реакцията на президента Пендаровски и на външното и вътрешното министерство на Република Северна Македония, че такива действия са недопустими. Но би трябвало да се замислим и защо се стига до тези действия, както и вие направихте във вашето въведение, каква е атмосферата, която се създава и е създадена от толкова много време в Република Северна Македония и която подтиква към такива действия. Затова ли България подписа договора от 2017 г., за да се преодолее омразата, за да се стъпи върху истината. Тази академична комисия между двете страни, която се създаде с учени от двете страни да не бъде политическа, а да бъде основана само на историческите извори от съответната епоха. Многократно сме го говорили това нещо, няма как да казва някой, че е учен, че е представител на академичната общност и в същото време да обяснява: не може да го кажем това, защото нашето общество няма да го приеме. Това вече не е свързано с науката, това е нещо извън науката. Значи ти вече не си учен, не си историк, основаващ своите научни изследвания само и изключително върху научно обосновани източници от съответната епоха, ако говорим за науката история, ако говорим за медицина или за география, или за математика. Не може да базираш своите научни изводи върху това, че този научен извод няма да се приеме от общественото мнение и съответно няма да го кажеш, защото те е страх. Тук се връщаме към едни много, много стари епохи на преследване на истината или на страх от научните разкрития, достижения на човечеството, които трябва непременно да бъдат преодолени, особено що се отнася до пълноправното членство в ЕС, което е пример за целия свят, мисля че за човечеството как може да се преодолее омразата и кървавите събития от началото на 20 век в едно сътрудничество, в едно приятелство, добросъседство между страни, които изповядват еднакви човешки и демократични ценности. И също така не могат политици в Република Северна Македония, било то от управляващи или опозиция, да казват, че тези теми с историята не са свързани с Копенхагенските критерии или не са свързани с общностното право, или със свободния пазар, че били билатерални и нямали връзка с членството в ЕС. Напротив, без преодоляването на противопоставянето и на омразата нямаше никога да има ЕС. Това е основата на ЕС, всичко друго е прекрасно – и общият пазар, и общите политики, и общите фондове, които помагат с кохезионната политика. Всички други политики са, разбира се, много добри. Но ако основното не съществува, ако не съществува добросъседството и преодоляването на фалшификациите и омразата от тоталитарните режими, било то национал-социалистически или комунистически и да казват, че единият диктатор е бил по-добър от другия диктатор и затова имаме интерес да го празнуваме и ни е много мил до сърцето, също е много странно. Не може да изкупи престъпленията си един диктатор, било то Живков, или Тито, или който и да било друг, или Сталин, или Брежнев, или Хитлер, или Мусолини с това, че бил построил една магистрала, защото и Хитлер е строил магистрали, това не означава, че той не е злодей и масов убиец, и най-тежък диктатор заедно със Сталин, разбира се. Това е за мен много странно, че единствено в Република Северна Македония, може би донякъде и в Сърбия, много така тачат и си харесват времето на Югославия, което наистина е било в по-късните години доста по-свободно, отколкото диктатурата, която съществуваше в България със затворените граници, пограничните зони, телените огради, тук трябва да сме изключително ясни и ние си знаем поне историята, поне в България имаме и закона от 2000 г. за обявяване на режима за престъпен, който не даваше на българските граждани да припарват до държавните граници. И имаше много срамни събори от двете страни, където позволяваха за малко да се видят хората и да купят дънки или нещо, което не съществуваше или не можеше да се купи в комунистическа България. Това го казвам, защото е важно да се разбере и психологията и от другата страна, защо България дълго време не е била привлекателна, защо има това наслагване на негативизъм от страна не само от пропагандата на Тито, но и това, че българската държава дълги десетилетия е била просто непривлекателна, затворена, която с нищо не е подпомагала българската историческа справедливост на тези територии в това време.
Водещ: Можем ли сега да подобрим тази атмосфера на нетърпимост, създала се към България в Северна Македония?
Андрей Ковачев: Само чрез европейската интеграция може наистина да се постигне напредък и със смелостта и волята на политици, на представители на академичния елит, на медиите, на младите хора, на народа. Защото много често атмосферата, която се създава, се пренася и върху хората. И това не е добре. Трябва да се засилват контактите, да има разбира се като преодолеем и пандемията, да има повече туризъм, повече икономически обмен, повече инфраструктурни проекти. Най-накрая да има и редовна въздушна линия София-Скопие, в образованието много млади хора в Македония да продължат да учат в български учебни заведения, да има българска телевизия, национално разпространение и в кабелните телевизии на Република Северна Македония, както и обратното – в българските кабелни оператори, в българския ефир да има македонска телевизия, за да се опознаем по-добре и да се преодолеят наслагваните клишета. Не искам даже да ги повтарям, знаем с какви обиди са обвързани там българите и всичко, свързано с България.
Водещ: Господин Ковачев, направи ми впечатление едно интервю, дадено в петък от министъра на външните работи на Северна Македония Бояр Османи. Той едва ли не сочи като вариант Гърция да бъде посредник за преодоляване на българската блокада. Този подход ми изглежда, меко казано, странен. На Атина да се гледа като на посредник, а със София да се разговаря чрез дистанционни механизми.
Андрей Ковачев: Не, аз не мисля че това е имал предвид господин Османи. Напротив, господин Бучковски беше в началото на седмицата в България, разговорите директно продължават. Няма как Гърция или някоя друга страна да бъде посредник, даже е много странна тази идея. Дали е било правилно или не, дълго време позицията на България беше, че спорът между Гърция и тогавашна Македония е билитарален и България не се намесва в този спор. Дали е било правилно от сегашна гледна точка или не, това е анализ, който трябва да се направи и може би не е сега времето да го обсъждаме. Но изявления от такъв вид и особено на бившия министър на външните работи на Гърция Куцияс, който беше казал, че едва ли не българската позиция е дестабилизираща, звучат много, много странно, след като твоята държава 25 г. е пречила за приемането на Македония в НАТО, което благодарение на договора с България стана факт. Това да не го забравяме.
Водещ: Как ще се развият по-нататък отношенията ни със Северна Македония?
Андрей Ковачев: Трябва смелост и воля от страна на управляващите в Република Северна Македония и разбира се умереност от страна и на опозицията да не използва тази тема за трупане на някакъв актив, а тук аз по никакъв начин не искам да се намесвам във вътрешно-политически работи, само коментирам това, което е свързано с България, което е свързано с нас. Иначе всички други теми опозиция и управляващи могат да се нападат, да си говорят по икономически, по каквито искат други теми. Но що се отнася до България, аз също призовавам опозицията, ВМРО-ДПМНЕ и господин Христиан Мицкоски наистина да не торпилират пътя на своята родина към ЕС, да направят нужните стъпки, за да се намери решение. Решението е изпълнението на договора за добросъседство, и то добросъвестно изпълнение. От липса на кураж и от тази атмосфера, която се създава, самият господин Заев понякога говори едно, друг път друго. Нека да не забравяме, че в договора е записано общата история на българската и македонската страна, на българския и македонския народ. А под обща история не може господин Заев или някой друг да твърди, че това е споделената история на Балканите, на Европа, на цялото човечество на тази планета. Ние не говорим за споделена история, ние говорим за обща история, когато е била обща, защото хората тогава не са се делили. И затова беше с много европейски подход, с много бих казал толерантно и деликатно отношение обмислен Договорът от българска страна. Може би един дебат и анализ следва да се направят, дали трябваше да бъдем толкова толерантни и деликатни с това, че нашият договор не е такъв, както е примерно Преспанският договор, където в самия документ е записано точка едно, две, три, прави това, не прави онова, Клеопатра принадлежи на нас, Октавия или Александър – също и т.н. А беше дадено на историците не като политици, а като историци да си свършат своята работа, основана на фактите и артефактите от съответната епоха, за която става въпрос.
