Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам. -председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Проект за решение за отмяна на санкциите срещу Русия бе внесен от БСП и отхвърлен от мнозинството в парламента. На дневен ред ли е отпадането на санкциите и обсъжда ли се подобна тема в Европейския парламент? Припомням, че страните от Европейския съюз наложиха санкции на Русия заради незаконната анексия на Крим и намесата ѝ в Източна Украйна. Поканих за анализ заместник-председателя на групата на Европейската Народна партия в ЕП – Андрей Ковачев. Г-н Ковачев, в българския парламент има дискусии за отпадането на санкциите срещу Русия, каква е ситуацията в ЕП?
Андрей Ковачев: ЕП следващата седмица ще дебатира по темата 5 години след подписването на Минските споразумения и каква ще бъде пътната карта за намирането на мир в Украйна след агресията на Руската федерация и незаконното анексиране на Кримския полуостров и на Севастопол, и разбира се, от това произтичащите ограничителни мерки, които ЕС, и не само ЕС, и много други държави – САЩ и Канада й наложиха. Тези ограничителни мерки са дипломатически, индивидуални, знаем, че 175 физическите лица и 44 юридически образования са обект на замразяване на активи и забрана за пътувания. Тези мерки бяха последно удължени миналата година и са в сила до 15 март тази година. Тази седмица на дипломатическо ниво страните членки взеха решение да удължат още 6 месеца тези ограничителни мерки, които министрите на външните работи на 12 март, само след няколко дни – следващата седмица ще вземат и окончателното решение за удължаване на санкциите.
Водещ: Г-н Ковачев, а в сила ли е все още позицията на ЕП, че ЕС трябва да остане отворен за налагане на допълнителни санкции срещу Русия, ако Москва продължи да нарушава международното право?
Андрей Ковачев: Да, за съжаление не виждаме много голямо положително развитие по отношение на Украйна, не виждаме и както в източна Украйна Донецка и Луганска област, така и на Кримския полуостров да има желание от страна на Руската федерация за възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Основното, което винаги е залягало в нашите резолюции, е, че териториалната цялост на Украйна не може да бъде дискутирана, това е международно призната страна, по която между другото и самата Руска федерация е поела съответните ангажименти с Будапещенското споразумение от 1992 г. и гаранции за териториалната цялост на Украйна, така че от ЕС не може да се очаква, че ще промени своята позиция. И в частност, ако питате за ЕП, в проекторезолюцията, която ще бъде разглеждана следващата седмица, има и текст, който предлага ЕНП за продължаване на тези ограничителни мерки по отношение на Руската федерация, заради незаконното анексиране на Крим и това, което се случва в Източна Украйна.
Водещ: В какво ще се изразят ограничителните мерки в новия им вариант?
Андрей Ковачев: Те ще бъдат пак повтарящи се от предишните 6 месеца, знаете че ЕС на всеки 6 месеца ги продължава за още 6 месеца. Те са дипломатически и индивидуалните, за които преди малко стана въпрос, и представляват ограничение за икономическите отношения с Крим и Севастопол, свързани са със забрана за внос на стоки от Крим и Севастопол, с ограничаване на търговията, инвестициите по отношение на определени икономически сектори, забрана за предоставяне на туристически услуги в тези области и забрана за износ на някои стоки и технологии.
Водещ: В предишната резолюция ЕП изрази загриженост за разширяването на газопровода „Северен поток“, защото може да завиши зависимостта от руските доставки на газ. Този акцент остава ли в новата резолюция?
Андрей Ковачев: Не, в проекторезолюцията не се говори за тези енергийни проекти, тя не включва в момента тази тема, а включва повече темата: какви реални стъпки трябва да предприеме ЕС и в какъв формат – дали този формат Нормандия, който беше представен, или пък „Формулата Щайнмайер“, или пък трябва ЕС като цяло да се ангажира, а не отделни държави – Германия или Франция и Германия заедно да се ангажират с намирането на мирно решение в източна Украйна и, разбира се, проблемът с Крим и Севастопол.
Водещ: Коя е линията, която се налага? Какво смятате, че ще бъде прието?
Андрей Ковачев: Това, за което преди малко казах – намиране на решение за статута на териториите, които в момента не са под контрола на правителството в Киев – става въпрос за Донецк и Луганск, и за това там, на тези територии да бъдат възможни местни избори под наблюдението на международните наблюдатели. И прекратяване на всякакви доставки на оръжия или на други средства, които са не за мирни цели, за да може да се деескалират ситуациите в тези области.
Водещ: Г-н Ковачев, чуват се гласове, че Крим едва ли някога ще бъде върнат от Русия на Украйна. Като се погледнат новините от последните години, може да се направи заключението, че полуостровът се е превърнал във военен арсенал. Оптимист ли сте, че статутът на Крим ще бъде решен? И ако трябва да се предприемат компромиси, те до къде ще стигнат?
Андрей Ковачев: Вижте, международното право не може да бъде променяно и мнението на всички в ЕП, или поне на огромното мнозинство от депутатите е, че един незаконно проведен, така наречен местен референдум няма как да бъде база, на която да може да се признае тази анексия на част от една друга държава. Това няма как да бъде прието от международната общност. Едно е, разбира се, де факто каква е ситуацията, друго е, юридически как е ситуацията. Юридически Крим е част от Украйна и аз не смятам, че това може да бъде променено в каквото и да е било бъдещо – обозримо или по-далечно, и някоя страна да признае това насилствено отнемане на част от територията на друга страна. Дали Руската федерация един ден ще реши да промени своето отношение, това не мога да гадая, за сега не виждам такива изгледи. Пак казвам, за съжаление, не може да се връщаме назад в историята и да казваме – 1785 г. какво е направила Екатерина Велика, преди това какъв хаганат е бил, на кого е принадлежал, защото това би довело до ужас на нашата планета. Всеки може да каже – между 1535 и 1627 г. това беше мое. След това може да каже – между 1912 и 1915 г. това беше мое. Така не може, аз знам какво говорят в Русия и каква е тяхната теза, че това е било руско и за това трябва да бъде отново руско, това разбирам, но тогава се отваря въпросът за всички други територии, които в един или друг исторически момент са били част от дадена държава, защо сега са в съседната държава. За това не живеем в джунгла, за това има международни договори, за това има международно признати граници и те няма как и не може да бъде прието да се променят чрез аргумента на силата от джунглата.
Водещ: В режим на санкции как се развиват отношенията ЕС – Русия, вие сте член и на Комисията по външни въпроси на ЕП?
Андрей Ковачев: Преди малко казах, че в проекторезолюцията, която ЕНП предлага, се предлага да бъде подкрепено удължаването на санкциите, защото то ще бъде направено още на 12-ти март, както преди малко ви казах на ниво дипломати в Брюксел вече е взето решението.
Водещ: Тоест, можем ли да разбираме, че между ЕС, европейските институции и Русия на практика няма протичащи процеси?
Андрей Ковачев: Не, напротив – ние не сме срещу това да няма диалог и да имаме взаимноизгодни отношения с Руската федерация, но по темата, защото вие преди малко казахте – до къде може да стигне компромиса, темата, която обсъждахме преди малко, дали това може да е част от компромиса и ние да кажем: „Добре, ще си затворим очите и вярно, нарушихте международното право, със сила взехте една част от територията, но в името на добрите ни отношения и на търговията ще си затворим очите и ще приемем това за даденост, която юридически ще признаем“. Аз не смятам, че това е правилно и не смятам, че ще се случи.
