-Госпожо Майдел, през последните седмици две големи международни теми занимават общественото мнение – срещата ЕС-Турция и Русия. Смятате ли, че България може да играе ролята на канал за комуникация с Москва, както направи това с Анкара?
– Има съществена разлика в отношенията на ЕС с Турция и с Русия. В случая с Турция имаме държава, която въпреки нашите оценки за проблеми с човешки и гражданските права, все още се стреми към членство в ЕС. Това е и държава, която е партньор на съюза. В случая с Русия, за съжаление, имаме последователна политика за намеса във вътрешните работи на държави членки, опити за манипулация и в последния случай – употреба на боен газ в мирно време. В този смисъл двете роли, за които говорите са съвсем различни.
България подкрепи позицията на Великобритания и ЕС, като изтегли посланика си от Русия в случая „Скрипал“. Решението да не изгоним руски дипломати не променя тази наша позиция, която беше много ясно изразена по време на съветите в Брюксел. ЕС трябваше да изрази ясно оценката си за опита за отравяне във Великобритания и това стана. Това в никакъв случай не означава, че ЕС е останал без канал за комуникация. ЕК може добре да осъществи диалога, когато има подходящи условия за това, но и да предаде ясното посланиe, че по темата Русия, ЕС е единен.
– Възможно ли е организирането на среща ЕС-Русия, както предложи Волен Сидеров?
– Вероятно е възможно. Но не трябва да се забравя, че в момента има действащи санкции между ЕС и Русия. ЕС постави условие да има развитие по Минските споразумения по случая с руското навлизане в Източна Украйна. Както знаем, това не се случва. Има вече редица случаи за откровена намеса на Русия във вътрешните работи на държави членки. Всичко това, трябва да признаем, не е добра основа за среща и взаимодействие между ЕС и Русия.
– Какво постигна срещата във Варна между ЕС и Турция, според вас?
– Срещата във Варна беше успешна защото охлади страстите. Отношенията между ЕС и Турция бяха твърде нажежени. Диалогът беше напълно превзет от взаимни обвинения, основно през медиите. Това очевидно не беше нормална ситуация между страна кандидат за членство в ЕС и ЕС, както и между страна, която получава милиарди евро помощ от ЕС, за да помага на съюза да се справя с бежанците от войната в Сирия. Точно за това българският премиер настояваше и работи за тази среща. Нейната основна цел беше да се свали напрежението между двете страни, така че разговорът да стане възможен. Това можеше да стане само при среща лице в лице. Още в началото на българското председателство на Съвета на ЕС беше ясно, че освен всички останали позитиви, едно от най-позитивните неща ще бъде натрупването от България на опит от първа ръка. Срещата във Варна е сбор от тези няколко неща – фактът, че България вече има опит в европейската политика, качествата и усилията на премиера Борисов, както и конкретната ситуация и момент.
– Каква е равносметката от българското председателство на ЕС дотук?
– Мисля, че е рано все още да се прави равносметка. От една страна, виждаме, че основните приоритети на председателството са адекватни на това, което се случва и приети от мнозинството от страните членки. От друга, темите, които не са наши приоритети, но са в календара на ЕС също се придвижват успешно с помощта на България. Нямам никакви съмнения, че в края на нашия мандат, той ще бъде оценен като успешен от останалите страни членки.
– Неотдавна участвахте в конференция за бъдещето на труда. Кои са професиите на бъдещето и кои са тези, които са застрашени от изчезване?
– Средно 30% от задачите в над 70% от професиите днес могат да бъдат заменени от машини. Т.е. всяка професия, която включва рутинни еднотипни задачи, е вероятно да бъде вършена по-бързо и ефективно от машина. От друга страна, професиите, които изискват креативност и нестандартност, умения за решаване на сложни проблеми и критично мислене е по-малко вероятно да бъдат автоматизирани. Същото се отнася и за професите, базирани на контакта с хора като социални служители, медицински персонал, учители.
– Какво да правят хората, които ще бъдат изместени от машините?
– Не мисля, че много професии ще изчезнат напълно, а по-скоро всяка професия ще бъде променена и ще изисква хората и машините да работят все повече и в по-тясна зависимост. Затова дигиталните умения няма да са тясна, нишова експертиза, а базово условие за участие на пазара на труда. В момента 44% от всички европейци между 16 и 74 години нямат дори основни дигитални умения. Огромният риск пред обществата ни е дигитализацията да не вкара разделителна линия по компетентност и да намали възможностите на по-възрастните да бъдат наемани на нова работа. Затова уменията за адаптация към променящата се среда и преодоляване на инстинкта за отхвърляне на новостите ще са ключови за успех. На практика това означава всеки да е готов за допълнителна квалификация, защо не и промяна на специалността си, да е готов за гъвкаво работно време, работа по проекти от разстояние, както и да посреща с готовност навлизането на технологиите, а не да се опитва да ги спре.
– Разкажете за инициативата „Научи ме да умея“.
– Ролята на политиците е да адаптираме образованието към нуждите на реалността. Тъй като образованието е преди всичко компетентност на държавите, а не на ЕС, през 2015 г. с някои от големите бизнеси, НПО и колеги от различни политически партии създадохме Образование България 2030. Тази платформа има за цел да допринесе за качествено подобряване на образованието у нас до 2030г., предоставяйки редовни изследвания и препоръки на институциите. Една от успешните ни инициативи е националната кампания „Научи ме да умея“. Тя цели да мотивира младите да развият своите умения за успешна професионална реализация. „Научи ме да умея“ също така ангажира бизнеса да предоставя повече възможности за стажове и реализация на младежите.В нея до момента над 800 ученици от цяла България са обучени в работилница за уменията на 21-и век и след това много от тях посетиха местен бизнес, за да се запознаят с различните видове работа и какви умения са им нужни.
– Кои са следващите облекчения, след като вече имаме достъп до онлайн съдържание в целия ЕС?
– Като член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите работя по редица досиета, които улесняват европейските граждани и бизнеси в тяхното ежедневие. В момента например, съм докладчик за групата на ЕНП по директива, която ще даде ясни правила за потребителите, когато купуват дигитални услуги и съдържание и ще улесни механизма за рекламация, ако тези услуги не работят. Това е важна директива, защото ако направим аналогия с купуването на физически продукти, например, кафемашина, знаем къде да отидем за рекламация, ако кафемашината не работи или се развали. В дигиталния свят обаче това не е така – а ние като потребители все повече пазаруваме дигитални продукти. По данни на Европейската комисия седем от всеки десет български потребители на игри, музика, антивирусни програми и облачни услуги поне веднъж са имали проблем с качеството на услугата. Именно затова в Европарламента заедно с държавите членки работим за постигането на консенсус за общоевропейска регулаторна рамка в това отношение. Директивата за предоставяне на дигитални услуги и съдържание е първа по рода си и затова преговорите не са леки, но се надявам до края на годината да имаме споразумение.
– След скандала с „Кеймбридж Аналитика“ смятате ли, че трябва да има по-силни регулации за начина, по който в интернет се събират данни?
– През септември миналата година гласувахме становището ми по Регламента за личното ни пространство онлайн – той се отнася точно за данните, които споделяме онлайн и нашия т. нар. „дигитален отпечатък“ – какво харесваме, какво търсим, върху какво кликаме, какво пазаруваме, кои сайтове посещаваме и колко често. В Европарламента поискахме компаниите като Фейсбук, Амазон, Гугъл и други от по-малък мащаб, да дават информация за данните, които използват и да дават възможността потребителите сами да решават какви данни могат да бъдат ползвани и по какви причини. Нека не отричаме, че голяма част от нашия дигитален отпечатък се връща при нас под формата на иновативни продукти, мобилни приложения, персонализирани абонаменти и т.н. Разбира се, онлайн пространството крие и опасности, затова е важно да знаем какви са рисковете за нашите лични данни и в Европарламента, конкретно работим за решаването на този казус с регламента за лично пространство онлайн, регламента за киберсигурност и др. Не съм сигурна обаче, че точно случаят с Кеймбридж Аналитика“ може и трябва да бъде повод за нови регулации за личните данни. Тук имаме нарушени правила от страна на една компания – Кеймбридж Аналитика и липса на реакция от страна на друга – Фейсбук. Ако при всеки такъв случай мислим и налагаме нови регулации в интернет, има риск накрая да не можем да правим нищо свободно в онлайн пространството. Това, което според мен трябва да се случи след този случай, е да засилим натиска върху големите платформи да поемат своята част от отговорността. Трябва да признаем, че те натрупват огромно влияние върху важни процеси, отделно създават инструменти за влияние за други. Хората имат и огромно доверие в тях. Затова Фейсбук, Гугъл и останалите платформи трябва да осъзнаят, че това е голяма сила, която трябва да контролират.
Това е тяхната отговорност, но тя не може да замени нашата лична отговорност, когато свободно и твърде лесно даваме достъп да собствената си информация. Трябва да разберем, че едно приложение и два клика отварят вратата за информацията в целия ни профил.
– Какви са предстоящите ви инициативи в Брюксел и в България?
– За втора поредна година имам удоволствието да организирам „Голямото хоро“ в Брюксел – традиция, започната преди 6 години от Кристалина Георгиева, която тя ми завеща при напускането си на Европейската комисия в посока Вашингтон. Тази година Хорото ще се проведе в неделя, 22 април 2018г. от 13.30ч. на централния площад Гран Плас в Брюксел.
С годините, „Голямото хоро“ се е превърнало в едно от най-значимите събития за българите в чужбина, показващо пъстротата на българския фолклор и ценностите, които българските традиции носят. Тази година празникът ще събере в Брюксел танцьори, музиканти и певци от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, ансамбъл Търновска царица от Велико Търново, и кукери от село Раковски. Това ще позволи на хилядите международни гости на „Голямото хорото“ да се насладят на изпълнения от няколко фолклорни области.
Благодарна съм и се радвам, че хорото е част от културния календар на Българско председателство на Съвета на ЕС и специален гост ще бъде министър Лиляна Павлова.
