Спорът между Македония и Гърция е от десетилетия, но ние не сме част от него, казва в интервю пред „Монитор“ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ) – д-р Андрей Ковачев
– Г-н Ковачев, какво можем да очакваме от споразумението между Гърция и Македония? Не можем да отречем, че има нажежаване на страстите.
– Така е. Но все пак говорим за един договор между двете правителства. Той трябва да бъде ратифициран от гръцкия парламент и да мине през референдум в Македония. Ние подкрепяме споразумението, защото искаме Македония да стане част от НАТО и да започне преговори с Европейския съюз. Смятам, че това е в интерес не само на България, но и на целия регион. Разбира се, че искаме гаранции от Македония за това, че ще бъде сложен край на езика на омразата, както и на подменянето на историята. Манипулациите трябва да бъдат прекратени. Отнасяме се с разбиране към тези, които искат промяната. Все пак няколко поколения са израснали с този прочит на историята, който бе представян пред обществото години наред и който насаждаше негативно отношение към страната ни. Това трябва да бъде прекратено. Поздравявам и министъра на образованието ни Красимир Вълчев за това, че вече има нов учебен план за 10-и клас по история, който трябва да представя фактите обективно.
– Знаете, че спорът за името между Македония и Гърция се води вече 25 години. Въпросът е ще има ли трайно споразумение?
– Спорът наистина се води десетилетия. Ние винаги сме заявявали, че не сме част от него и че подкрепяме присъединяването на Македония към НАТО и започването на преговори за присъединяване към ЕС. Но дали ще успеят управляващите и в Гърция, и в Македония да защитят постигнатото споразумение, тепърва ще видим. Надявам се това да се случи.
– Като цяло успяхме ли в това българско председателство да насочим вниманието към темата „Западни Балкани“?
– Категорично. И това беше нелека задача. В началото мнението на някои беше, че темата не бива да е приоритет, защото няма мнозинство в Европейския съюз за ново разширение. Но според мен беше правилно да насочим усилията в тази посока. Виждаме и че Хърватия, която ще е председател през 2020 година, заяви, че ще направи подобна среща на върха за Западните Балкани. Знаете, че последната такава е била в Солун преди 15 години, преди тази в София. Така че следващата среща се очаква да е в Загреб. Преди това обаче трябва да работим и по много други важни теми като интернет, свързаност, роуминг, пътища, летища, образование и достъп на младите хора до програми, използването на фондовете на ЕС. Свързаността ни на Балканите е изключително ниска. Като погледнете картата на Европа, ще видите, че има какво да наваксваме по отношение на газови връзки, инфраструктура… Само така регионът ще стане конкурентоспособен в Европа.
– Нелеки задачи имахме по време на председателството, каква е оценката ви за свършеното все пак?
– Оценките са, че българската администрация в различните министерства се е справила добре с воденето на досиетата и трилозите, което е рутинна работа за всяко председателство. Оставаме с положителна оценка за свършената работа от експертите и правителството ни.
– Знаете, че през този период се решаваше и новата финансова рамка.
– Многогодишната финансова рамка беше предложена като първи вариант от комисията, което по отношение на България е успех. Имаме още какво да ползваме по отношение на солидарната помощ на ЕС. Сега Австрия иска да постави като свой приоритет опазването на границите на Европа и сигурността, което е много важна тема за нас като външна граница на ЕС. Необходима е много по-силна външна политика по отношение на мигрантите. Трябва да продължим спазването на споразумението с Турция и да инвестираме в развитието на младите хора в Африка, за да нямат мотивация да мигрират.
– Това ли са големите предизвикателства пред ЕС?
– Да. Европейският съюз има две основни задачи, които са като добавена стойност към усилията на всяко национално правителство. Нужни са промени в Дъблинския регламент, обща миграционна политика, солидарно опазване на външната граница – с достатъчно финансови средства, но и състав. За първи път в историята на Европа се вижда, че САЩ като че ли имат по-различно виждане по отношение на трансатлантическото сътрудничество. Затова Европа трябва да инвестира повече в отбраната си. Ние имаме над 180 различни вида въоръжени системи за отбрана, докато САЩ имат само 30. Така че трябва да работим за консолидация на европейския отбранителен сектор и защо не върху старата идея за единна европейска отбранителна общност, която да не дублира, а да допълва нашия капацитет. Става дума за силен отбранителен стълб на НАТО в Европа.
– Много се изговори около промените в пакета „Мобилност“ след гласуването в транспортната комисия в ЕП. Останаха ли, общо взето, защитени правата на българските превозвачи?
– Дебатът е в самото начало. Европарламентът не даде мандат в четвъртък по съдържанието на трите доклада в комисията по транспорт и ЕП поиска следващата сесия да има дебат и да се даде възможност да се променят вече приетите текстове в транспортната комисия. Ние ще отстояваме трите важни за превозвачите ни момента. Това са да бъде изключен международният транспорт от директивата за командировани работници, да има възможност шофьорите да спят в кабините си на специализирани паркинги, както и връщането за 21 дни на товарен камион да се отнася само за каботажните превози. Това ще отстояваме в началото на юли. Тогава ЕП ще даде мандат. С колегите ми сме се обединили и се надявам да има солидарно решение и да се отчете географското разположение на страната ни. Тези неща трябва да бъдат взети предвид и чрез диалог да бъде намерено приемливо решение за превозвачите ни.
