Време е да се помисли за създаването и на обща европейска армия
– Г-н Радев, преди няколко месеца казахте, че вече трета година си говорим за миграционна криза и за необходимостта от решения, но в същото време потокът от мигранти не стихва. Тези думи важат в пълна сила и днес. Кажете има ли изход от усложнената ситуация?
– За съжаление последните седмици показват, че има разнопосочни мнения между държавите – членки в Европейския съюз, относно решенията по мигрантската криза. От една страна, са България, Гърция, Италия, Малта, които са под непосредствен натиск. От друга, са тези от Вишеградската четворка, които са доста отдалечени от потока. Те заемат по-твърда позиция, като отказват да има преразпределение на бежанци. Унгария например започна да изгражда втора ограда по границата със Сърбия, изпраща полицейски гранични служители в помощ на сърбите по българо-сръбската граница. Виждаме, че този подход беше прилаган още преди година. Предложението на Европейската комисия за създаване на новата агенция за гранична и брегова охрана в първоначалния му вид беше тя да охранява шенгенските граници, където имаше опасност държави като България, Румъния и Хърватия да са като буферна зона. Разбира се, това се промени впоследствие и успяхме да направим така, че новата агенция да действа по външните европейски граници и да сме сигурни, че ще се възползваме от европейската солидарност по всяко време на криза. И като имаме предвид случващото се през последните седмици, трябва да изтъкнем, че видяхме голямата роля на премиера Борисов, който успя да направи совалка и между Турция, и между другите европейски партньори. Успяхме да осигурим допълнителна помощ от „Фронтекс“. Разположени са още 77 гранични служители по границата ни с Турция. Още 35-има офицери ще бъдат изпратени по границата със Сърбия. Освен за охрана на границата те ще следят и за трафика на хора, за превоза на мигранти. Ще се осигурят полицейски кучета, средства за наблюдение, включително по въздух. Видяхме, че ЕС откликна веднага на призива на премиера Борисов, но е много важно да продължи да действа споразумението между ЕС и Турция, и то в пълна сила, защото наистина Турция е първата сигурна страна по пътя на мигрантите между Ирак, Сирия, Афганистан и ЕС. Още с подписването на споразумението Турция показа, че може да регулира потока от мигранти. В Гърция на ден влизаха дори по няколко хиляди души, а след сключване на споразумението потокът бе намален до 50 човека дневно. Така че споразумението ще бъде разгледано отново. От 72 условия в момента Турция не е изпълнила пет, като четири от тях са изпълними. Те са във връзка със защитата на личните данни, както и с борбата с корупцията. Единственият спорен момент, където Турция не иска да отстъпи, е разширеното понятие за тероризъм в антитерористичния им закон, който дава право много широк кръг от лица да бъдат преследвани
– Надявате ли се на успех все пак?
– Надяваме се, че разумът ще надделее, защото е много важно да имаме механизъм, чрез който да връщаме онези, които нямат право на убежище в Европа. През Турция все повече влизат и мигранти от Азия и Африка, защото имат безвизов режим с Турция. Те пристигат на летището в Истанбул, където се снабдяват с фалшиви документи, и трафикантите ги прекарват към границата с България и Гърция. Затова е важно това споразумение да действа. Много е важно и бежанците да бъдат задържани в лагерите в Турция по границите със Сирия и когато един ден бъдат прекратени военните действия в Сирия и Ирак, тези хора да могат бързо да се върнат по родните си места, а не да тръгват към Европа.
– Всъщност ние сме сред най-засегнатите страни, можем ли да очакваме криза?
– У нас за съжаление става все по-тежко, защото се изчерпват местата за настаняване в центровете. Виждате, че стават и конфликти, особено когато мигрантите са от различни държави. Нашата страна няма нито достатъчно ресурс, нито средства, за да издържа тези хора в местата за настаняване. Виждате, че миналата година Германия похарчи над 20 милиарда евро за 1 милион мигранти. Ние като най-бедната страна в ЕС не можем да си позволим по-голям брой да бъдат настанявани в тези места. Много е важно България да намери нужната позиция, за да можем да връщаме незаконно преминалите обратно в третите сигурни страни като Сърбия, Македония, Турция, и да се надяваме да се намери компромисно решение, защото е въпрос на сигурност външната ни граница с Турция да е добре охранявана.
– Ще заработи ли наистина европейската агенция за гранична и брегова охрана?
– Би трябвало в края на септември или началото на октомври агенцията да се структурира. Има отпуснат бюджет от 235 милиона евро само за 2016 година. Тези средства ще се използват и за снабдяване с техника, за въздушно наблюдение – за кораби, дронове, средства за придвижване и да се осигури резервът от 1500 гранични служители.
– Със старта на новия политически сезон ГЕРБ обявиха като основен приоритет охраната на границите. Как се справяме според вас?
– Това е въпрос на национална сигурност. Виждаме, че правителството направи много крачки във връзка с охраната на границите. Прие се нужното законодателство, за да може армията също да подпомага Гранична полиция при охраната на външните ни граници. Даде се възможност да се включи и жандармерията. Външната помощ, която поискахме от „Фронтекс“, също ще е важна в това отношение. Така че не бива да допускаме засилен натиск по външните ни граници.
– Пред много предизвикателства е изправена Европа, но кое е най-голямото според вас – тероризъм, мигрантска криза, Брекзит?
– Виждаме, че ако Европа не успее да се справи с миграцията и тероризма, оттам насетне другите проблеми като икономическо развитие, Брекзит остават на заден план. В тези тежки времена Европа трябва да покаже своето единство именно със справянето на миграционната криза и решението за споразумението с Турция. От това зависи три милиона бежанци да не тръгнат към европейските граници. Що се отнася до справянето с тероризма, е крайно време да се помисли за създаването и на единна европейска разузнавателна служба, която да разменя много по-бързо и превантивно информация във връзка с терористичните заплахи. Също така трябва да се обмисли и създаването на единна армия, защото Европа е много силна икономически, но външнополитически виждаме, че когато говорим за конфликта в Сирия, различните държави членки изпълняват отделни мисии, но тежестта на ЕС не е толкова голяма.
– Предстои кандидатпрезидентска кампания. Каква очаквате да бъде, имате ли притеснения?
– Надявам се кампанията да бъде позитивна, с цел укрепване единството на нацията и справяне с огромни проблеми, каквито са тероризмът и мигрантската криза. Акцентът трябва да е към разрешаване на тези проблеми, а не към борба между отделните политически сили и оплюване на институцията.
