– Водещ: В областта на дигитализацията в сферата на правосъдието как стои България на фона на останалите държави от ЕС? Кои страни са водещите и докъде е стигнал при тях този процес?
– Емил Радев: Извънредните обстоятелства, при които ни постави COVID-пандемията, затрудниха съдебното сътрудничество. Стигна се до забавяния и пречки пред достъпа до правосъдие както за физическите лица, така и за предприятията. Този своеобразен стрес-тест за държавите и в частност за съдебните системи показа, че никой не е достатъчно подготвен за подобни предизвикателства, че въвеждането на дигитални услуги трябва да се ускори.
Дигитализацията на нашата съдебна система е в непрекъснато развитие. Вече ходът на делата може да бъде консултиран онлайн. Друг е въпросът дали това е достатъчно, тъй като страните в дадено дело би трябвало да имат възможност да извършват онлайн все повече и повече. Колкото повече процесуални действия бъдат обхванати, толкова повече време ще се пести на всички, които имат отношение към системата – и вътре (като длъжностни лица, съдии и др.), и извън нея (адвокати, страни в процеса и пр.).
Що се отнася до e-CODEX, доколкото знам, в България вече се използва в рамките на европейската заповед за разследване. С приетите наскоро два регламента – за връчване на документи и за събиране на доказателства, по които също бях докладчик на Европейския парламент, държавите-членки имат на разположение срок от четири години, за да въведат системата e-CODEX и за граждански и търговски дела. Стъпка по стъпка, така се напредва и в развитието на трансграничния обмен на информация.
Планът за възстановяване и устойчивост на Европа – механизмът, който осигурява подкрепа за смекчаване на последствията от кризата, осигурява еврофинансиране, което да подпомогне и процесите на дигитализация на правосъдните системи на държавите-членки. Надявам се, че България, макар и сред последните подали своя план, също ще може да се възползва от тези средства.
– Водещ: Какво представлява системата e-CODEX и какво налага прилагането й в целия ЕС? Какъв тип дела ще могат да се гледат с нейна помощ – само търговски или и наказателни?
– Емил Радев: Е-CODEX е основният инструмент за създаване на оперативно съвместима, сигурна и децентрализирана комуникационна мрежа между националните IT системи при трансгранични граждански, търговски и наказателни производства. На практика e-CODEX обезпечава съдебното сътрудничество, като улеснява трансграничния обмен на съдържание чрез електронни средства. С други думи, съдилищата от една държава-членка ще могат по електронен път да изпращат информация като документи и доказателства до друга страна в ЕС. В контекста на засилената дигитализация на производствата по граждански и наказателни дела, подобрявайки ефективността на трансграничната комуникация между компетентните органи, системата ще улесни и достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса.
Досега тя беше разработена и управлявана от консорциум от държави-членки и организации с финансиране от програми на ЕС. Държавите-членки вече са използвали системата доброволно в процедури като Европейската заповед за плащане или европейската процедура за искове с малък материален интерес. Така e-CODEX доказа своята ефикасност и необходимостта да разгърне потенциала си във всички страни в ЕС.
Новото законодателно предложение, по което работим, има за цел да повери по-нататъшното разработване и поддържане на e-CODEX на Агенцията на ЕС за оперативно управление на широкомащабни IT системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (eu-LISA). Това трябва да стане от юли 2023 г.
– Водещ: Кои държави разполагат с нея в момента и какво ще трябва да направят останалите, за да я приложат? Ще бъде ли осигурено европейско финансиране за целта?
– Емил Радев: В периода 2010-2016 г. системата e-CODEX беше разработена от 21 държави-членки (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Обединено кралство, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Хърватия, Финландия, Франция, и Чехия). Общите разходи за разработване на системата възлизат на около 24 милиона евро, от които 50 на сто бяха финансирани от ЕС под формата на безвъзмездни средства, а останалите – от участващите държави-членки.
Към момента системата e-CODEX се управлява от консорциум от държави-членки и други организации, финансиран с безвъзмездни средства от ЕС. С приемането на новото законодателство вече няма да е необходимо допълнително финансиране чрез безвъзмездни средства, т.е. разходите няма да са за сметка на бюджета на ЕС. Благодарение на синергията, държавите-членки ще могат да се възползват от вече направените инвестиции за създаването на системата e-CODEX и ще избегнат допълнителни разходи за разработването на алтернативна система за удовлетворяване на същите нужди в съдебната сфера.
– Водещ: Кой ще има достъп до системата – адвокати, прокурори, следователи, полиция, страните по отделни дела?
– Емил Радев: Отговорът на този въпрос изисква да разясня т.нар. „точки за достъп“ до e-CODEX. Става въпрос за софтуера за точка за достъп, инсталиран на хардуерна инфраструктура, така че по надлежен и сигурен начин да се предава и получава информация до и от други точки за достъп до e-CODEX. Разрешена точка за достъп до e-CODEX пък се нарича тази, за която eu-LISA е уведомена. Това означава, че държавите-членки трябва да поддържат списък с няколко разрешени точки за достъп до e-CODEX и да информират eu-LISA за тях, за да се установи необходимото взаимодействие при съответните процедури. Комисията също следва да поддържа подобен списък, но за разрешени точки за достъп до e-CODEX, управлявани от институциите, органите и агенциите на Съюза.
Субектите, управляващи точките за достъп на национално ниво, могат да бъдат публични органи или юридически лица, в това число и организации, представляващи практикуващи юристи, както и частни компании, упълномощени съгласно националното законодателство или правото на ЕС да управляват точките за достъп. На практика всяка държава-членка трябва да определи сама тези субекти, а те от своя страна отговарят за сигурното й създаване и управление. Тази отговорност върви с ангажимента да се осигури съвместимост с всички свързани системи, а също и с необходимите им технически адаптации.
Субектът, управляващ разрешена точка за достъп до e-CODEX, трябва да предвиди механизъм в своята свързана система, който да позволява извличането на съответните данни по използването на трансгранични граждански и наказателни производства. Той носи пълната отговорност за сигурността на тази точка за достъп, включително за сигурността на предаваните чрез нея данни.
От гледна точка на потребителите, достъпът до съдебните системи често е затруднен заради твърде формализирани, дълги или скъпи правни процедури. Като част от системата на електронното правосъдие e-CODEX дава възможност да подобрим ефективността на трансграничната комуникация, а бързият обмен на информация между съдилищата на държавите-членки реално ще спомогне за съкращаване на сроковете за съдебното производство. В резултат от дигитализацията производствата по граждански и наказателни дела изискват и по-малко разходи, т.е. процедурите за гражданите и бизнеса стават по-евтини.
Ето защо инструментите от областта на информационните технологии са ключов елемент за осигуряване на добра комуникация между органите в различните държави-членки. Гарантирането на ефективен достъп до правосъдие за гражданите и предприятията и улесняването на съдебното сътрудничество са сред основните цели на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което развиваме в ЕС. Тези приоритети са заложени и в самия Договор за функционирането на ЕС.
– Водещ: Tъй като много се коментира проблемът с кадрите, дигитализацията на правната система вероятно ще изисква нов тип специалисти? Разполагаме ли изобщо с такива?
– Емил Радев: Безспорно адаптацията на органите на правосъдието към новите технологии и преходът от хартиени носители към работа в дигитална среда изискват и набирането на персонал с нов тип професионална квалификация – анализатори на данни, компютърни специалисти, дизайнери. Това е важен аспект от дигиталната трансформация в областта на правосъдието.
Що се отнася до e-CODEX, системата, както споменах, представлява една компютърна програма, която се инсталира в точката за достъп. На европейско ниво тя ще се поддържа от eu-LISA, така че смятам, че от наша страна ще се изискват минимални усилия за използването й. |
