ЕС е мишена на медийна пропаганда от Русия и Ислямска държава, предупреди мнозинството от депутатите в Европейския парламент в Страсбург и прие резолюция на 23 ноември 2016г., озаглавена „Относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни“ в която се казва, че целите на този пропаганден натиск са изопачаване на истината, провокиране на страх, съмнение и разделение в ЕС.
За да се противодейства, евродепутатите предлагат укрепване на малката работна група за стратегическата комуникация на ЕС и повече инвестиции за образование, онлайн и местни медии, разследваща журналистика, информационна грамотност и повишаване на осведомеността.
Резолюцията на ЕП бе подкрепена предимно от десницата, либералите и зелените с 304 гласа „за“ срещу 179 „против“ и 208 „въздържали се“.
Андрей Ковачев, български евродепутат от ГЕРБ/ЕНП – Член на председателството на Европейския парламент, който е гласувал „За“ по текста на Резолюцията, направи следните разяснения пред Хоризонт и вижда ли той примери в България на това, което се описва като основни пропагандни сюжети в доклада.
Чуйте какво каза г-н Ковачев в звуковия файл:
Кои са инструментите за пропаганда? В съпровождащия резолюцията доклад като инструменти на пропаганда се цитират фондациите Русский мир, и Россотрудничество, телевизионния канал Русия днес, псевдоинформационни агенции като Спутник.
А ето какво каза на публичен форум в началото на месеца в Ирландия ръководителят на отдела по Стратегическа комуникация, т.нар. оперативна група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност, която анализира насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация Жил Протман.
Като екип ние събрахме над 2000 примера за фалшиви истории, които са се появили в ЕС на 18 различни езика и открихме че има три основни теми, които се повтарят отново и отново.
Първата линия е да критикуваш Запада. няма значение кое точно, дали става дума за Европейския съюз или САЩ, НАТО, ЦРУ – много често те са взаимозаменяеми. Достатъчно е да се напише, че Западът е русофобски и че се е заел да унижи Русия.
Жил Портман отбеляза любопитен детайл, свързан с употребата на прилагателното „русофоб“, „русофобски“ в руските медии
Междудругото ако погледнете колко често тази дума „Русофоб“ се използва като прилагателно от руските власти ще видите колко е показателно това. Преди анексирането на Крим тя почти не се среща в коментарите в руските медии, а след това започва да се използва непрекъснато. И така Западът като цяло се описва като недемократичен, неморален, западащ, и като международен агресор
Втората тема е обратна на първата и се опитва просто да оневини Русия предимно в казуса Сирия, независимо дали става дума за това дали Русия е била по-ефективна от Запада по отношение на Ислямска държава, и че Русия е добрата, включително и един от най-големите международни донори в Сирия.
Според Жил Портман третата тема е с фокус Украйна, описанието на украинците като фашисти, виновници за геноцида. Ситуацията в Украйна се разказва като гражданска война, с която Русия няма нищо общо.
Жил Портман описа и динамиката на работата на отделно звено в ЕК, което започва да работи преди година.
Когато започвахме преди година фокусът беше предимно върху Украйна, после се премести към Сирия, когато Русия започна операциите си там. Имаше сериозен акцент върху Турция когато беше свален руският военен самолет. И точно турският случай е интересен защото показва, че в момента, в който Русия смени отношението си от враг на приятел на Турция спряха негативните коментари за Турция. Обвиненията към Турция за незаконен трафик на петрол и подпомагане на Ислямска държава изведнъж изчезнаха от руските медии в момента, в който Турция и Русия се сближиха.
И наистина от януари 2016 година до днес фокусът се премести основно върху самия Европейски съюз и то в светлината на миграционната криза. съдържателния анализ показва, че се атакува ЕС и основно едно конкретно лице – Ангела Меркел. Защо това е така? Защото това отклонява вниманието от това, което Русия прави, и което межу би не е толкова велико.
Жил Портман припомни една от типичните истории – тази на Лиза, германска от руски произход, която беше давана като пример за жена, отвлечена и изнасилена от мигранти-бежанци.
Доказа се, че тази история е напълно измислена, но удивителното е че тази история изкара хиляди по улиците на Германия на протест срещу конкретно престъпление, което не се беше случило, и второ – въпреки, че се доказа, че няма такава история, че е изфарикувана, това не спира руския президент да прави препратки към точно тази история все едно че е факт, който се е случил, въпреки че това доказано не е така.
Жил Портман описа основните дейности на групата по Стратегическа комуникация на ЕС. Една от тях е свързана с увеличаването на медийната грамотност сред гражданите на ЕС. Друга – с публикуването на седмично онлайн списание, в което се разобличават основните модели на изфабрикувани новини или коментари.
Да разобличаваме дезинформацията – за това направихме електронен бюлетин, който вече стига седмично да над 20 хиляди души в ЕС. Същ така има и тутър – @EUvsDisinfo и фейсбук – @EUvsDisinfo акаунт EU versus desinfo.
Трудните въпроси, пред които е изправен отдела по Стратегическа комуникация на ЕС признава Жил Портман са следните:
Особен въпрос, който ни измъчва е как да направим така, че хората да предпочитат истината, когато конспиративните теории са толкова по-забавни. Хората си падат по конспиративни теории и понякога истината сравнена с конспиративната теория е доста по-отегчителна. Как тогава да накараш хората да приемат, че по-простата версия е по-точната.
Жил Портман е категоричен, че отделът по стратегическа комуникация не се занимава с пропаганда и че не е в дезинформационна война с пропагандата, която идва от Русия.
Обяснението, което не приемаме, е че сме в дезинформационна война между Изтока и Запада. Да се говори за дезинформационна война е тактически инструмент, използван от Кремъл. Ние не се ангажираме да правим дезинформация. Единственото, което правим, е да покажем мащаба и скалата, по която можем да оценим една информация като заблуждаваща или изфабрикувана, да помогнем на хората да разпознават подобни неверни неща, които се маскират като факти. Крайната ни цел е пропагандата да стане толкова добре разпознаваема за всички, че да няма нужда от такъв отдел в Брюксел, който да се занимава с нея.
