Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент,зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

 

Днес ви представяме едно интервю с Андрей Ковачев – евродепутат  ГЕРБ/ЕНП.

Също така член на Председателството на Европейския Парламент и ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати.

Учавства в Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония.

През 2010 г. организира конференция в Европейския парламент на тема  

„Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989“.


 

Как ще коментирате срещата между Тръмп и Путин – можем ли да говорим за подобряване отношенията между двете държави, тъй като се заговори за “затопляне” на отношенията между двете държави?

Такива коментари се правят в началото на всеки мандат при последните три президента на САЩ. Не само при Тръмп искат да рестартират отношенията между Русия и САЩ. За съжаление или не, тези опити не се увенчават с успех. За едни добри взаимоотношения, трябва и двете страни да имат еднакво разбиране на каква основа може да има подобряване на отношенията.

Русия през годините се е стремяла да има разделяне на нашата планета на сфери на влияние, а не всяка суверенна държава сама да решава към кой съюз да се включи. Конкретен пример е Украйна, тъй като отношенията между Русия и Запада се влошиха толкова много, заради нарушаването на международното право от страна на Руската федерация – незаконното анексиране на Кримския полуостров и интервенциите в източна Украйна.

Къде се намира България в тези взаимоотношения с Русия?

България е част от ЕС и пълноправен член на НАТО и ние нямаме никакво съмнение къде се намираме. България след падането на комунизма трудно, но се върна в европейската цивилизация, от която ни откъсна един престъпен тоталитарен комунистически режим след толкова десетилетия.

Относно отношенията ни с Русия – ние искаме да имаме едни нормални партньорски отношения с Руската Федерация по много теми – икономика, енергетика, борба с тероризма, туризъм, климатични промени – това са все теми, по които можем да работим с Русия за един по-сигурен и проспериращ свят, но за да се случи това, трябва да има желание и от двете страни. Докато Минските споразумения не се изпълнят, няма как да има подобряване на отношенията ни с Русия.

Трябва да отбележим, че за съжаление, много голяма част от пропагандата против ЕС и НАТО e с източник Кремъл, което не показва желание за добри отношения от страна на Русия.

Споменахте интересите на Русия – в този ред на мисли какъв е интересът на Русия на Балканите?

Абсолютно легитимен от руска гледна точка, според която е важно Балканите да не са единни по отношение на евроатлантическата интеграция, да има промяна в ориентацията на страни като Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. Руският интерес е още насочен и към обезверяването на гражданите по отношение на европейската интеграция – като например: Европа не ги иска, че те са втора класа европейци, и разбира се, след това се показва правилният път – православната общност, която ни чака с отворени обятия и т.нар. „необятни руски пазари“, които ще ни помогнат да преодолеем икономическите си проблеми.  Знаете, че т. нар. хибридна пропаганда разпространява и в България, и в Сърбия, чрез десетки интернет сайтове безбройни лъжи по отношение на Европейския съюз.

Има ли някаква вероятност Владимир Путин да посети България и как би повлияло едно такова посещения на страната ни?

Разбира се, че е възможно. И от това няма нужда да се прави някаква драма, нито да бъде нещо необяснимо, или неприятно. Важен е контекстът – да има яснота, че позицията на България не може да бъде променена въз основа на една визита.

Ако става въпрос за исторически събития, които трябва да бъдат почетени, трябва да се каже пълната истина за историята и да се поканят президентите и на Украйна, Беларус, Финландия – на всички  войници и офицери от тогавашната Руска империя, които са участвали в Освободителната война за България.

Защо тогава една не малка част от българите, смятат, че “стоплянето” на отношенията с Русия биха били добро решение за страната ни и те намират друг смисъл в тази визита?

Не знам какви са тези хора, които смятат, че ще помагат на България чрез “стоплянето” на отношенията с Русия. България е част от ЕС, от който и получава огромна солидарна помощ. Нека вземем за пример руския брутен вътрешен продукт (БВП). Той представлява  1,8% от този на планетата, дори Южна Корея с 1.86%  има по-голям БВП от този на Русия. Последният е съпоставим също с този на Нидерландия или Италия, така че няма как руската икономика значително  да помогне на България.

Моята представа е ние да имаме нормални отношения и с Руската Федерация, но за това трябва да се зачитат международно-правни обвързаности и от двете страни. Не може да анексираш част от територията на друга страна, не може да се намесваш във вътрешния живот, подпомагайки сепаратистки групи в Източна Украйна и да очакваш, че останалият сват ще стои мълчалив и няма да реагира. Това е, което от управляващите в Русия очакват от нас. Има голяма разлика между управляващите и руския народ, особено младите хора, които искат и на руска територия да има повече демокрация. Тези млади хора, които не ги е страх да излизат по улиците на протести в руските градове, и да искат повече справедливост, свобода и зачитане на правата.

И обратно в България: Наследството на комунизма – стартира демонтирането на паметника “1300 години България” – правилно ли е това решение?

Нека не наричаме паметници тези агитационни артефакти на един престъпен режим, обявен за такъв със закон от 2000 г., тъй като и в тази ситуация комунистите направиха манипулация. Ако трябва да сме максимално точни, оригиналното име на този паметник е “681-1944-1981”. Този паметник не символизира “1300 години България” – в основата му е героичното минало на нашия народ. Перпендикулярната греда е нашето социалистическо настояще и това, което отива навътре към НДК е комунистическото ни бъдеще.

Това е чист комунистически тоталитарен паметник и никакви “1300 години България”. Наглостта на комунистите е безгранична – да се гаврят с българския народ, да изтрият паметта на нашите деди, загинали за свободата на Родината ни във войните, да премахнат тяхната памет, за да сложат тези т.нар. артефакти.

Как тогава ще предадем на следващите поколения какви са грешките на комунизма в България, след като унищожаваме такива паметници?

Никой не унищожава паметници, а премества пропагандни артефакти. Унищожените истински паметници са от комунистите и тези паметници трябва да бъдат възстановени.

Изключително важно е да предадем на младите поколения историята за комунизма, но тя да е безпристрастна, не фризирана или манипулирана. Нито от дясно, нито от ляво. За това са призвани българските учители – в българските учебници да залегне периодът изключително подробно с цялата истина, а не с артефакти. Ако смятате, че ще предаваме паметта за комунизма с агитационните материали на комунизма – има нещо много сбъркано в цялата тази теория.

Многократно съм предлагал да се изгради един комунистически парк, нещо като “Джурасик парк” на комунизма, където да се съберат всички альоши, всички партизански и прочие паметници.

Масово младите не знаят абсолютно нищо от историята на своя народ от времето на тоталитарна България, и това ги прави лесна плячка за онези, които се опитват да наложат техния носталгичен прочит на комунистическата диктатура. Тя се състои в това, че нямало престъпления, всичко било безплатно, ходели по два пъти на море и цялата пропагандна машинария, която сe разпространява сред младите генерации в България.

Трябва да се каже истината за правителствата преди 9-ти септември, такава каквато е била.

Първо – че те са били слабохарактерни, без достатъчна смелост, тъй като не можаха да се противопоставят на окупацията от Съветския съюз. Трябваше още правителството на Багрянов да излезе от войната. И второ – да се знае цялата истина и за предателската роля на Стойчо Мошанов в Кайро. Знаете ли, че той има нотариално заверено пълномощно от двете правителства, и от това на Багрянов и на Муравиев, да подпише със съюзниците – САЩ и Великобритания, за излизането на България от войната?

Да се погледнат оригиналните архиви, за да се види, как Сталин успява да заграби България  през септември 1944 г. Важна роля изиграват тогава предателската роля на няколко души  и най-вече Стойчо Мошанов, които забавят обявяването на война с нацистка Германия. Така дават конкретния повод на 5 септември да бъде обявена война срещу Царство България.

Да се учи за първото организирано антикомунистическо въстание – Горянското движение, с хиляди участници в него, за което трябва да сме горди. В България е първото, много преди въстанието в Източен Берлин, много преди Пражката пролет, вълненията в Будапеща – българският народ и българските селяни, чиито земи са иззети, се вдигат на въоръжена борба срещу налаганата от Съветската окупация диктатура и хиляди излизат в гората, за да се съпротивляват – затова се и наричат горяни.

Те са били жестоко избити от същата тази диктатура, която нямаше да се задържи в България, ако не беше окупационната Сталинска армия на наша територията. И ако не бяха изпратили нашите войници, войниците на Царство България, да се бият срещу нацистите, което е било правилен ход, но те използваха това че българската армия не е на територията на Царството, за да избият елита на България и да наложат тяхната диктатура.

Има много неща в историята на страната, за които младите хора не знаят и повтарят интерпретацията на комунистите, налагана с десетилетия. След промените през 89-та година същата интерпретация, която комунистите наложиха, с много малко промени беше оставена в учебниците – да се говори за фашизъм.

И сега т.нар. “интелектуалци” имат наглостта да защитават агитационните материали на диктатурата.

Защо в момента отношението управляващите към лустрацията и изучаването на тоталитарния режим не е на дневен ред?

Относно лустрацията, знаете, че имаме решение на Конституционния съд, който забрани лустрация в България, за съжаление. Не може същите хора, които са работили за тоталитарния режим, изведнъж да работят и за демокрацията. Относно политиките на ГЕРБ – това е тема, която още не е свършила и аз много държа на нея. Предстоят ми срещи с министъра на образованието, със съюза на репресираните и журналисти, където отново ще поставим темата за образованието.  Работата и със самите учители продължава, но те също трябва да пожелаят да преподават този период, и то обективно.

Говорил съм и с г-н Борисов, той подкрепя темата за промяна в образованието по темата миналото на тоталитарна България, даже на срещата с репресираните от комунистическия режим, провела се през март тази година, той лично каза, че ще се ангажира с това и аз ще напомня тези му думи.

Агентите на „Държавна Сигурност“ (ДС) и заличаването на досиетата на много от доносниците. Можем ли да кажем, че има хора, за които никога няма да разберем, че са били към ДС?

Със сигурност много от агентите на БКП са прикрити, но руските архиви все още се пазят, те няма да бъдат отворени на този етап, и затова няма как да знаем кои са били на отчет в тази централа, защото ДС е отдел на КГБ. Това се потвърждава и от Тодор Живков, който с огромна радост рапортува пред другарите от Москва, че ДС е отдел на КГБ.

Въпреки всичко, все още има доста съхранени неща – дори и досиетата да са унищожени, остават картони, остават следи в архивните материали, но ние не трябва да се концентрираме отново и отново само върху агентите. Трябва  да наблегнем на системата, която създаде агентите, и да си припомним – кой създаде ДС?

БКП създаде тази структура, тогава се казват “Българска работническа партия (комунисти)”. Същата тази партия си сменя поне 10 пъти името, и днес наследниците на комунистите имат наглостта да говорят, че били от Бузлуджа, и да злоупотребяват с този връх, който е свързан с Хаджи Димитър, с геройството на неговата чета. Поставили някакъв бетонен артефакт там и казват, че те били наследници на българските социалдемократи, които в последствие ги избиха – това е изключителна наглост.

Има един мит в историята, относно Чърчил, че той е ненавиждал България – вярно ли е това твърдение според вас?

Чърчил наистина не е таял добри чувства към България. Когато представители на САЩ му докладват, че България е готова да излезе от войната, той се обръща и казва: „Виждате ли, значи лекарството действа – можем да продължим с дозата“. Под това има предвид, че бомбардировките над България са действали и той предлага те да се продължат, а това съвпада с интересите на Русия.

Другото, в което е обвиняван, е че той ни е продал в Ялта (бел.ред. – Ялтенската конференция е конференция, включваща трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война – САЩ, Великобритания и СССР) – това  не е вярно. По простата причина, че срещата в Ялта е след 9 септември 1944 г., а тогава на тази салфетка Чърчил се опитва да изкопчи от лапите на Сталин колкото се може повече за западните съюзници, затова той пише срещу България – 75% Русия, 25% другите съюзници, защото към онзи момент България е 100% под Съветска окупация.

Да се върнем към темата за ЕС и България – в момента ни предстои важно председателство на Съвета на ЕС. Според вас Мария Габриел правилният избор ли беше и защо?

Да, Мария Габриел според мен е един много добър избор за България, защото тя е позната в Европейските институции. Така да се каже, страната ни влиза с “летящ” старт в комисията, няма нужда от време да се опознават. Убеден съм, че българския еврокомисар ще се справи и със своето ново предизвикателство.

Говори се, че след Брекзит бъдещето на ЕС е под въпрос – можем ли да говорим за разпадане на този съюз?

В момента наблюдаваме точно обратния процес, а именно процес на европейска консолидация и отхвърляне на популистки и антиевропейски партии и кандидати в редица държави като Нидерландия, Австрия, Италия, Франция. Точно Брекзит показа на европейците, че ЕС и Европа не са даденост, а ценности за които трябва да се борим и отстояваме.

Според вас можем ли да се справим с пропагандата и фалшивите новини, които ни заливат по различни канали?

В апарата на КГБ и ДС това се нарича разлагане на врага или психологическа война. В свободния свят няма как напълно да победим тези явления. Това, което можем да направим, е да проверяваме информация, която четем от няколко различни източника. Потребителите трябва да станат по-бдителни и критични, за да не се хващат на скандални информации, които започват с „ШОК“, „Бомба“ и прочие.

За мен на фалшивата информация, в частност за ЕС, незабавно трябва да и бъде отговаряно, за да не се разпространява като тумор, тъй като дезинформацията вече не е толкова “плакатна”. Вече се пише малко достоверна информация, за да се заблудят читателите и останалата информация в дадена публикация може да е абсолютна лъжа. И пак се връщаме на потребителя – той трябва да е критичен и да проверява нещата, които чете. Не трябва да се прави контра пропаганда, а да се казва истината.

Какво ви предстои на вас в професионален план и какви са вашите цели?

Най-важното за мен е Договорът за добросъседство с Македония, който живот и здраве да бъде подписан и да бъде реализиран. Това е много важна тема и се надявам всичко да е наред и нещата да се случат. Във външната комисия на Европейския парламент, аз съм докладчик за ООН, през есента ми предстои да посетя САЩ. Продължавам работа в комисиите – околна среда, миграцията, борбата с тероризма, равен достъп до качествено здравеопазване на всички европейски граждани – това е една от темите, по които също работя.

Какво ви мотивира през всичките тези години да не спирате да се борите за правата на репресираните и най-вече за повече осведоменост сред младите българи?

Това, което ме мотивира, е много човешко и просто – желанието ми за справедливост. Не може нашата памет да бъде манипулирана, което всъщност се опитват да направят с нас с – да ни манипулират. Не знам дали сте виждали останалите живи жертви от репресираните – да видите в каква мизерия живеят тези, които бяха подлагани на репресии по времето на тоталитарния режим. Те не са нито собственици на банки, нито синове, внуци и дъщери на висшата комунистическа номенклатура, които в демократична България имат огромни политически и икономически облаги.

Да сте видели някой от наследниците на репресираните, или минали през ужасите на комунизма, да е просперирал кой знае колко много в демократична България?