Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел се надява Законът на Европейския съюз (ЕС) за изкуствения интелект да влезе в сила от 2025 или 2026 г.
Докладът на Майдел, която е един от докладчиците по закона в Европейския парламент (ЕП), вече е минал в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, предстои да бъде гледан в комисиите по вътрешния пазар и по човешките права.
Най-голямото предизвикателство, виждайки колко бързо се развива тази технология, е да направим така, че самият закон да е все още актуален и смислен дотогава, посочи Ева Майдел в интервю за БТА. Други предизвикателства включват нивото на задължения за тези, които разработват високорискови системи с изкуствен интелект (ИИ) и разпределението на отговорностите между всички в екосистемата, участващи в създаването, внедряването и използването на ИИ. Това е първият закон, който се опитва да отговори на тези трудни въпроси.
В проектозакона е заложено създаването на т.нар. регулаторни пясъчници. Това е среда с облекчени законодателни изисквания, в която учени и бизнеси могат да тестват нови системи преди да ги пуснат на пазара, без да бъдат санкционирани. Това ще стимулира по-рисковите разработки, които имат шанс да създадат европейски световен технологичен лидер, казва Ева Майдел.
В Европа сме добри в науката, но трябва да станем по-добри в реализирането на откритията на пазара. Иначе всеки успешен европейски стартъп ще бъде купуван от американски или китайски технологични гиганти, допълни тя.
ℹ Следва пълният текст на интервюто:
Наскоро в Брюксел на форум в Европейския парламент, посветен на изкуствения интелект и геополитиката, събрахте известни хора. Сред тях бяха активистът за човешки права и световен шампион по шахмат Гари Каспаров и бившият главен изпълнителен директор на Гугъл Ерик Шмит. Кои за Вас са основните изводи от форума?
На първо място, изкуственият интелект вече не е тема само за научни и технологични форуми. Това е технология, която се използва в почти всеки бизнес, в почти всеки дом и автомобил и трябва да бъде обсъждана широко. Доказва го интересът към конференцията – не само един от най-великите шахматисти в историята – Гари Каспаров, но и други над 120 души от всякакви сфери на обществото присъстваха лично.
Като втори основен извод се наложи идеята, че не трябва да позволяваме с ИИ да се случи това, което виждаме в енергетиката. На ЕС беше нужно Русия да започне брутална война до границата му, за да осъзнае колко проблемна е енергийната зависимост и в частност от авторитарен режим. Затова като един от преговарящите за Европейския парламент по първия в Европа закон за изкуствения интелект, съм фокусирана върху предотвратяване на подобен сценарий за ИИ.
Тези, които призовават да наложим стриктни стандарти и задължения, не си дават сметка, че това ще задуши бизнеса и науката в Европа и ще позволи на Китай да задава световните тенденции в бъдеще.
Кои от идеите, които бяха споделени от участниците, бихте включили в дискусията за Закона на ЕС за изкуствения интелект в Европейския парламент?
Както отбеляза Ерик Шмит, който е един от най-влиятелните хора в САЩ по темата, Европа все още не осъзнава дългосрочната опасност от Китай. Първата стъпка, за да предотвратим налагането на китайското разбиране за използване на ИИ за затвърдяване на контрола на авторитарния режим над обществото, е да намерим кои са естествените ни съюзници и да работим с тях за глобални стандарти.
Затова в моя доклад за определение какво е система от изкуствен интелект, предлагам да използваме дефиницията, наложена от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР). Авторитетът и експертният капацитет зад тази организация е достатъчен аргумент, за да убеди и другите демократични страни, които работят по закони за ИИ, да приемат това определение. Това е първата стъпка за глобални стандарти.
Освен това в проектозакона залагаме създаването на т.нар. регулаторни пясъчници. Това е среда с облекчени законодателни изисквания, в която учени и бизнеси могат да тестват нови системи преди да ги пуснат на пазара, без да бъдат санкционирани. Това ще стимулира по-рисковите разработки, които имат шанс да създадат европейски световен технологичен лидер. В Европа сме добри в науката, но трябва да станем по-добри в реализирането на откритията на пазара. Иначе всеки успешен европейски стартъп ще бъде купуван от американски или китайски технологични гиганти.
Кога очаквате да бъде приет? Кои са спорните моменти? С кои предизвикателства трябва да се справи този закон?
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП прие доклада ми на 14 юни с 61 гласа „за“ и само 2 „против“. Тази подкрепа се дължи на фокуса върху иновациите и това как да се стимулират повече бизнеси да се възползват от ИИ в Европа. Предстоят преговори и комисиите по вътрешния пазар и по човешките права. Те би трябвало да приключат и докладът да се приеме до края на тази година. Тогава следват преговори със Съвета и държавите членки. Надявам се на бърза развръзка и след преходен период законът да влезе в сила от 2025 г. или 2026 г.
Най-голямото предизвикателство, виждайки колко бързо се развива тази технология, е да направим така, че самият закон да е все още актуален и смислен дотогава. Други предизвикателства включват нивото на задължения за тези, които разработват високорискови системи с ИИ и разпределението на отговорностите между всички в екосистемата, участващи в създаването, внедряването и използването на ИИ. Това е първият закон, който се опитва да отговори на тези трудни въпроси и опитвам да съм в постоянен диалог с индустрията и заинтересованите страни. Радвам се, че в България има доста активни бизнеси и организации като Клъстер Изкуствен Интелект България, Юнайтед Софтуер Райтърс и други, с които работим, така че текстът да отразява и българския интерес.
Ваше е мнението, че технологиите промениха света, но изкуственият интелект има потенциала да го революционализира. Казвате, че трябва да бъде намерен начин изкуственият интелект да допълва човешките умения и начин на живот, а не да компрометира социалния ни договор. Но как да стане това?
Изкуственият интелект не е просто подобрение на някоя технология, а изцяло нова концепция, която ще промени света и живота ни по начина, по който интернет го направи.
Искаме ИИ, който да използва информация за пулса и спането ни, за да разбира преди нас и лекарите, че имаме здравословен проблем и да предотвратим влошаване. Искаме ИИ, който да помага на възрастните хора да водят достоен и пълноценен живот по-дълго без чужда помощ. Искаме ИИ, който да ни помага да използваме по-ефективно енергията и да няма недостиг и часове с екстремно високи цени.
Но както интернет свързаността може да се използва за престъпления, така и ИИ може да бъде впрегнат, за да вреди. За да намалим риска, имаме нужда от гъвкаво, но ефективно законодателство, но и етична рамка. Защото тя ще повиши доверието, а оттам и разбирането на гражданите и бизнесите как ИИ може да е полезен. А по-доброто разбиране води до по-отговорно и сигурно използване и прилагане на технологията.
Къде е Европа в навлизането на изкуствения интелект? Трябва ли да се страхува от експанзията на Китай и да се плаши от Русия? Какво трябва да предприеме?
Европа изостава сериозно. Това е проблем, защото има страни, в които ИИ се използва не в полза на обществото, а в полза на авторитарния режим. Например в Китай, където ИИ се използва за „социална кредитна система“. На базата на информация от камери, интернет история и поведение на публични места, в Китай се използва ИИ, за да оценяват лоялността и риска на определен човек или компания. Ако забавиш плащане на наема, властите могат да ти ограничат достъпа до обществен транспорт за известно време, ако критикуваш правителството в интернет, могат да ти вдигнат данъците и т.н. Аз съм категорично против такъв тип използване на ИИ в Европа и затова го забраняваме в регламента.
Всичко това има и по-широки геополитически последици, особено виждайки какво се случва впоследствие на Руското нападение над Украйна. То ни показва защо демократичните сили в света трябва да спечелят надпреварата в цифровия сектор. Ако Западът загуби тази надпреварата за влияние с ИИ и други напреднали технологии, ще има фундаментална промяна в глобалния ред. Затова трябва наистина да намерим правилния баланс в закона по изкуствен интелект – баланс, който ще осигури, че европейски компании ще създават ИИ в съответствие с нашите общи ценности, но също така ще останат конкурентоспособни в глобален план.
В дискусията, която организирахте, стана дума за уникалните мачове на Гари Каспаров, който също е посланик на Avast Security и автор на книгата „Дълбочинно мислене“: Къде свършва машинният интелект и започва човешката креативност“, през 1996/1997. Той игра срещи IBM Deep Blue: първият компютър, който победи световен шампион по шахмат в директна среща. Двадесет и пет години по-късно той е убеден, че машините няма да са способни да възпроизведат човешката креативност и задачата ни според него да намерим най-добрата позиция за сътрудничество между машите и хората. Какво бихте допълнили към това виждане?
Изключително е, че човек като Каспаров, който е изпитал негативи от машините и изкуствения интелект, разбира, че проблемът не е в тях, а в това как ние ги използваме. Това разбиране е много важно в момента, в който ние полагаме основите на това как ще използваме подобни технологии в бъдещето. Въпросът не е как да направим така, че машината да не тръгне срещу човека. Въпросът е как да направим така, че човекът да не започне да злоупотребява с огромните възможности на машините.
Забележете, че дори днес, когато искаме да създадем нещо безпристрастно, да намерим най-вярното решение, ние често искаме това да го направи машина. Вземете например машинното гласуване в България, което беше въведено с претекст, че елиминира възможностите за пристрастна човешка намеса в процеса. Но всяка машина работи по начин, който ѝ е зададен от човек. Затова ние трябва да направим такива правила, че машините наистина да ни помагат да взимаме по-точни решения, а не да ги превърнем в параван и извинение за лошите ни решения. Това е регулация, което не е между човек и машина, а отново между нас хората, просто с участието на машините.
Друг участник в дискусията – д-р Ерик Шмид, бивш главен изпълнителен директор на Гугъл – компания известна с водещата си роля в решенията с изкуствен интелект, и председател на Комисията за национална сигурност на САЩ по въпросите на изкуствения интелект, призова Европа да се фокусира върху иновациите, а не както прави – върху регулациите. Доколко споделяте това виждане? Къде е печелившата пресечна точка между иновации и регулации в изкуствения интелект?
В голяма степен го споделям: ние трябва да регулираме така иновациите и технологичните шансове за развитие, които получаваме, така че да не ги убиваме. От друга страна, трябва да сме наясно, че американският подход към регулациите е съвсем различен от този в Европа. Ние В Европа имаме за цел да предпазим гражданите и бизнесите от рискове, затова правилата ни са по-сложни и по-подробни. Но това е духът на Европа и много от европейските граждани всъщност очакват това от ЕС и от своите правителства – да ги пазят. Въпреки това, аз смятам, че особено в областта на технологиите, трябва да регулираме умно, защото това е инструмент за бъдещето и с днешните идеи и разбирания, не можем да даваме окончателно мнение за утрешния ден и да ограничаваме възможностите за бъдещето.
