Колко близко сме го Шенген, възможен ли е т.нар. мини Шенген и противоречи ли той на  европейското законодателство?


Отговорите на тези и други въпроси потърси Камелия Колева в Страсбург.

И българският евродепутат Андрей Новаков от ЕНП, и румънският му колега Мариан-Жан Маринеску смятат, че двете страни ще станат пълноправни членки на Шенген следващата година.

ℹ️ Откъс от интервюто – частта с отговорите на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков:

Andrey NovakovАндрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Aз очаквам това да преминаваме свободно и сухопътните граници, особено между България, Румъния, България и Гърция, да се случи още през 2025 година, като трябва да кажем, че тази крачка все пак беше в правилната посока, макар да е половинчато решение от гледна точка на това, че един от сериозните проблеми –  опашките по границата остава. 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Тогава, когато Австрия толкова незаслужено и несправедливо блокира България и Румъния, такива страсти изплуваха на повърхността. Но аз съм абсолютно убеден, че след изборите в Австрия през октомври, ситуацията коренно ще се промени. А тя е следната. Тези, които управляват в момента в Австрия, са трети в социологическите проучвания. Първи са крайните националисти, които са натрупали толкова одобрение с говорене срещу България и срещу Румъния. В отчаян опит да вземат малко от тяхната подкрепа, тези, които управляват в момента и са трети в проучванията, опитват да подражават с такова говорене. Това нещо се спре в момента, в който изборите минат. Така го виждам аз. Да не говорим, че е ирония на съдбата, защото Австрия също е влезна от трудност Шенген, също на няколко етапа и в момента няма никакви правни доводи да не говорим логистични или прагматични по отношение на това как си пазим границите. Само единствено за това да имаш няколко процента повече на изборите.

Според австрийския евродепутат Томас Вайц от групата на Зелените също става въпрос за вътрешна политика. 

Според Новаков идеята за т.нар. мини Шенген е в нарушение на европейското право и остаряла концепция, докато според румънският му колега идеята за падането на границите между България и Румъния е добра и пред нея не стоят правни пречки. 

 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Идеите, които се прокрадват, за това самосиндикално да решим проблема с Румъния и Гърция, като премахнем границата, означава нарушение на европейското законодателство.  Тук някои по-наблюдателни ваши зрители ще кажат господин Новаков, вие предлагахте нещо такова преди година. Точно така. 

– Камелия Колева: Да, защото сега други ваши колеги от България и не само започват все по-усилено да го лансират този така наречен мини Шенген. 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Просто малко закъсняха. Проблема е там, че преди България и Румъния да станат член на Шенгенското пространство, каквито сме в момента, можеше да правим каквото си пожелаваме с границите. Ние не нарушавахме Шенгенското споразумение, защото не сме част от него. Сега вече това не е така. По отношение на Гърция никога никой сериозен човек не го е споменавал, защото това е държава, която е външна за Европейския съюз и е част от Шенген и си пази външните граници. Да спре да пази границите си с България означава да наруши абсолютно всички ангажименти, които е появил пред Европейския съюз. Oт тази гледна точка това вече e остаряла концепция. 

– Камелия Колева: Отпада ли напълно тази идея като невъзможна тогава? 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Особено по отношение на Гърция няма място за разговори въобще, защото тя е част от Шенгенското пространство и по суша и няма как да спре да пази границите, защото това означава на хартия да изложи на риск всички останали държави, които са съгласили, че тази държава е достатъчно способна да пази външната граница, включително по отношение на България, която все още по отношение на сушата не е част от Шенген.

Защото макар граничният контрол по границите, България е част от Шенген, макар само с международните си летища и пристанища. От тази гледна точка не можем да спрем да спазваме ангажимент точно в началото, когато започваме да се доказваме като лоялни членове, които умеят да си пазят границите. Да не говорим, че ако става въпрос за една година или за години и половина, в която трябва да изчакаме, е по-скоро ненужно. Беше опция преди година, вече не е.

По отношение на Дъблинското споразумение – и Новаков и Маринеску – заявиха, че то действа и в момента и че няма нищо ново. 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Нищо ново не каза Австрия. Това, че всяка държава е длъжна да приема бежанците, които са преминали през някаква територия, след като бъдат преразпределени, е правило, което съществува от 10 години, както вие добре казахте, с дъблинското споразумение. Нищо ново не се е случило, никакви нови угрози не са надвиснали над България. Аз не очаквам да тръгнат орди от бежанци обратно от Виена към България. Най-малкото е, защото тези хора не желаят да остават в България. Те ако са искали да останат в нашата държава, още нямаше да си правят труда да минават през Сърбия и нагоре към Австрия. Така, че това е по-скоро политиканство.

В годината на изборите и няколко месеца преди да разберем какъв ще бъде обликът на следващия европейски парламент, в Страсбург и Брюксел – вотът е водеща тема. 

Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Със сигурност в залата, която е зад вас, ще се променят доста неща. Най-малкото социологическите проучвания показват рязък десен завой в цяла Европа. Почти няма държава, в която това явление да не се забелязва, което означава, че консерваторите, крайните националисти в залата отзад ще са около 200 човек.

Това ще промени значително картината. Радвам се, че ЕНП стои солидно. Очакваме да си повишим местата в залата зад нас (пленарната зала в ЕП), но не мисля, че разпределението в Европейския парламент ще окаже негативно влияние върху приемането на България в Шенген и Еврозоната.

ℹ️ Пълното интервю на Камелия Колева с тримата евродепутати – от България, Румъния и Австрия за Euronews Bulgaria