– Г-н Адемов, на последната си сесия Европарламентът гласува важни промени в Общата селскостопанска политика. Как те ще се отразят на работата на земеделските производители?
– Гласувахме правила за опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП), а те са в отговор на стачките, които тази пролет се проведоха в Европа, включително и в България. Тези стачки бяха напълно основателни, защото с някои наши решения ние наистина създавахме затруднения на фермерите. Тяхното производство се оскъпи, притиснати са от нерегламентиран внос от трети страни, а продукцията, която влиза, не отговаря на изискванията, каквито имаме към нашите фермери. От друга страна, имаме войната в Украйна и понякога неконтролирания внос оттам. Много са и административните изисквания, забрани и ограничения, които им наложихме. Всичко това се натрупа и изкара нашите земеделци по пътищата. Гласуването бе трудно, защото ние, от групата на ЕНП, сме защитници на фермерите и сме за опростяване на правилата на ОСП, докато от отсрещната страна – зелени и социалисти, дават сериозен отпор.
– Защо има такъв разкол, още повече че част от евродепутатите са земеделски производители?
– Няма разкол, а различни гледни точки на политическите групи. За съжаление, през този мандат зелените диктуваха политиката на ЕС, най-вече със зелената сделка, и трябва да си признаем, че взехме доста грешни решения. Нямам нищо против крайната цел на зелената сделка – това, което и аз подкрепям, да имаме повече чиста природа, да консумираме по-чиста и здравословна храна, да дишаме по-чист въздух. Но зад фасадата на тези хубави намерения се прокараха едни решения, които са в ущърб не само на земеделците, но и на много други сектори от нашия живот. И въпреки че „зелените“ продължават да държат на своите позиции, част от целите на зелената сделка трябва да се коригират.
– По-точно какви промени се очаква да се направят в следващия мандат?
– Убеден съм, че ще има ревизиране на целите на зелената сделка. Грандиозната промяна, която искат да се направи, има и своята социална страна. Трябва да се помисли какво ще струва това на хората. В тази връзка смятам, че с оглед на предстоящите избори, ще има сериозно разместване на пластовете в Европейския парламент. Очаква се да намалее групата на „зелените“ и на левицата и така да се каже махалото да се премести от крайно ляво по към дясно, и мисля, че ще има по-разумни решения в тази насока.
– Левицата бе остро атакувана и по време на дебатите за бюджетната рамка на следващия ЕП. Да се надяват ли фермерите на увеличение на средствата за ОСП?
– Левицата е еднаква навсякъде и в Европа, и по света. Винаги имат нереалистични и трудно осъществими цели, които не се съобразяват с реалността. Както и досега, най-голямата част от европейския бюджет е отделен за земеделието, но с оглед на промените в света, на инфлацията, на оскъпяване на производството на фермерите, със сигурност парите за земеделие трябва да се увеличат, както и бюджетът на ЕС като цяло. Земеделците се грижат за нашата прехрана и трябва да изкажем огромна благодарност към тях. И въпреки всички трудности, особено по време на пандемията и войната, те не спират да работят.
– Защо българските фермери и през този мандат не получиха изравняване на субсидиите с европейските си колеги? Имат ли въобще шансове за балансирано подпомагане?
– Тази битка не е спирала и се води от колегите, които са били преди мен в ЕП. Аз като член на комисията по земеделие също съм на тази позиция, както и колегите ми от Източна Европа. За съжаление, през този мандат не успяхме, но се надявам през следващия да се достигне изравняване на субсидиите. Един от мотивите на тези, които са против, е, че себестойността на продукцията в Западна Европа е по-скъпа, отколкото тази, произвеждана в Източна Европа. Това деление обаче не отговаря на политиката на Европа за солидарност и равноправие.
Това, за което също поддържам мнение, е, че изплащането на субсидиите трябва да е само за реалните растениевъди и животновъди, както и че плащането трябва да е на стопанство, а не на площ, а целта е да се минимизират измамите. Едно от нещата, които аз успях за прокарам, е, че в този програмен период 2021-2027 г. нашите животновъди и тютюнопроизводители да продължават да получават преходната национална помощ. С оглед на това, че субсидиите не са изравнени, това е вид компенсация за тях.
– А какво наложи да се продължи преходната национална помощ за тютюна, както и да се промени референтният период от 2007-2009 г. на 2016-2018 г., при положение че тютюнопроизводителите бяха агитирани да се преориентират към други култури? Вследствие на това тези, които се отказаха от тютюна, загубиха от субсидиите.
– Промяната на референтния период е решение на българското правителство, което има своите мотиви. И тези, които искат да получават субсидии, трябва да отглеждат тютюн. Относно тютюнопроизводството искам по-глобално да погледна на нещата. Според мен грешно бе решението от страна на бивши колеги от ЕП, които забраниха субсидирането на отрасъла и желанието бе едва ли не да се спре производството на тютюн в Европа, защото, видите ли, това е вредно за здравето на хората. Но аз питам, след като ограничихме производството на тютюн, дали в същото време намаляха тези, които пушат? Категорично не, само дето отворихме ниша за тютюн, който влиза в Европа от други страни, т.е. унищожихме голяма част от нашето производство, в което бяха ангажирани хиляди хора, включително и в България. В същото време хората си пушат и не можем да ги спрем.
– Според неофициален документ се твърди, че във връзка с новата ОСП през следващия мандат на ЕП приоритет ще се дава не на екологията и зелената сделка като цяло, а на продоволствената сигурност. Вярно ли е това твърдение?
– В Европейския парламент действително говорим за важността на продоволствената сигурност. Лично моето мнение е, че народът на ЕС може да понесе много несгоди, но едва ли може да понесе глад. Така че темата за продоволствената сигурност е жизненоважна, но със сигурност няма да е за сметка на екологията. Необходимо е да се намери баланс между двете неща. От една страна, хем да опазваме природата и почвите, да не ги претоварваме с пестициди и торове, и в същото време да продължаваме да произвеждаме все повече. Тук задачата е сложна и в тази връзка очакваме подкрепата на науката, която със своите иновации да е в помощ на земеделците, които да продължават да произвеждат спрямо климатичните промени. От една страна, имаме периоди на много засушаване, от друга страна, имаме проливни дъждове, студове, както и много високи температури.
– Един от болните въпроси за европейското земеделие е драстичното намаляване на броя на стопанствата. В тази връзка как да се мотивират млади хора са стават фермери?
– Да, действително това е огромен проблем за целия Европейски съюз. Във всички дебати се отчита, че намаляват хората, които имат желание да се занимават със земеделие, а средната възраст на фермерите непрекъснато расте. Нашата голяма цел е да мотивираме все повече млади хора да се заемат с тази трудна професия.
А това как ще стане? Атрактивността идва от печалбата. А с тези рестрикции и забрани, които налагахме през годините, отблъскваме младите хора. Сега трябва да направим обратното – те да печелят, да имат достатъчно финансиране, да си закупят земя и машини. Само така селата могат да станат атрактивни, но трябва да имат и необходимата инфраструктура, интернет, училища, детски градини. Именно затова трябва да се увеличи бюджетът на ОСП и в същото време да намалява административната тежест. И особено по-малките стопанства, които нямат възможност да имат счетоводители, собствениците са принудени да работят и като администратори. Според скорошно проучване един такъв фермер отделя от времето си два дни и половина от седмицата, за да попълва някакви книжа, което е страшно много.
– Какво не успя да свърши Комисията по земеделие в ЕП в мандат 2019-2024 г.?
– Всички тези неща, за които говорим. Бяхме в процес на налагане на непрекъснати високи изисквания, забрани за използване на торове и пестициди и други ограничения, които постигнахме, но се видя, че не е полезно за фермерите. И пак да се върнем на стачките – те ни показаха, че сме тръгнали в грешна посока и е необходимо следващите, които ще бъдат в Комисията по земеделие в ЕП, да коригират тези пропуски.
 Асим Адемов е роден на 3 декември 1968 г. Средното си образование завършва в Гоце Делчев, а висшето – в ПУ “Паисий Хилендарски”, с бакалавърска степен по българска филология. Има и магистратура по публична администрация от Югозападния университет „Неофит Рилски”. Кариерата си започва като учител в СОУ „Христо Ботев“ в Долно Дряново, община Гърмен. След като натрупва над 20 години професионален опит, е назначен за директор на училището. От 2011 до 2014 г. е общински съветник в Гърмен. От 2014 до 2017 г. е заместник областен управител на Благоевград. От 14 септември 2017 г. е избран за член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ, където има два мандата. Член на Комисията по образование и зам.-член на Комисията по земеделие. Ден преди приключване на мандата разговаряме с него в Европарламента в Страсбург. |
