Европейския съюз трябва да има ключова роля в дебатите, чрез които се чертае приложното поле на изкуствения интелект във военната област. Само така държавите-членки и Съветът ще могат да стъпят на здрава основа, за да инициират международни преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на смъртоносните автономни оръжейни системи.
Това коментира българският евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев пред колегите си от Комисията по правни въпроси в Европейския парламент. На провелото се заседание беше дискутиран работен документ относно правните аспекти на употребата на изкуствения интелект за граждански и военни цели.
Според Радев, за да има повече тежест на международната сцена, ЕС трябва да задава общите насоки за приложението на изкуствения интелект не само в икономиката и обществения живот, но и във военната сфера. Докато използването на изкуствения интелект за военни цели стои встрани от фокуса на европейските стратегии, академичните и експертни среди подценяват Европа. Те съсредоточават своите изследвания изцяло върху случващото се в САЩ, Китай и Русия, отбеляза българският евродепутат, позовавайки се на анализа на докладчика по работния документ Жил Льобретон.
Емил Радев, който е докладчик от страна на ЕНП по същата тема, подчерта, че въпросите за военното предназначение на изкуствения интелект трябва да се разглеждат и в контекста на предизвикателствата в киберпространството, приложенията в областта на логистиката и др.
„Не бива да се концентрираме само и единствено върху смъртоносните автономни оръжейни системи”, настоя пред колегите си той.
„Изкуственият интелект прави процесите по-бързи, по-ефективни и по-евтини”, изтъкна Радев. Той припомни, че това е особено важно за военнослужещите, като даде за пример възможността по-лесно да се планира подмяната на части за отбранителната техника или да се организират необходими доставки в подходящи количества и в точното време.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП подкрепи предложения от Жил Льобретон обхват на бъдещия доклад на ЕП. В работния документ се акцентира върху киберсигурността и чувствителните правни и етични въпроси, които повдига използването на роботи убийци. На фона на надпреварата във въоръжаването, която стимулира великите сили да инвестират повече във военни иновации, се отчита, че опитите да се регламентира приложението на оръжия с изкуствен интелект все още са твърде предпазливи.
Въпросите, свързани с човешкия контрол, отговорността и защитата на данните, се очертаха като ключови при обсъждането в правната комисия. Убедени в необходимостта от регулация, евродепутатите се обединиха около позицията, че трябва активно да се работи за единна дефиниция на изкуствения интелект, а Европейският парламент да допринесе за дебата относно приложенията във военната сфера, утвърждавайки по-силна роля и по-широки перспективи за ЕС.
