Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП и член на ръководството на Европейския парламент за това как да се ограничат офшорките и защо „Панама гейт“ отвори вратата за нова доза мерки срещу укриване на данъците.
С евродепутата от ГЕРБ/ЕНП и член на ръководството на Европейския парламент Андрей Ковачев говорим за това как да се ограничат офшорките и защо "Панама гейт" отвори вратата за нова доза мерки срещу укриване на данъците.
На днешното заседание колежът на комисарите ще предложи нови изисквания за данъчна прозрачност за мултинационалните корпорации. Понастоящем подобни глобални фирми реализират големи печалби без да плащат данък върху тях, защото чрез сложни схеми разпределят отчетите си сред множество юрисдикции.
Очаква се сега те да бъдат задължени да публикуват в интернет подробна информация за печалбите и данъците си във всяка една от 28-те страни на съюза. След медийните разкрития по аферата с документи от Панама правозащитни организации поискаха изискванията за отчетност да включват и клоновете на корпорациите в офшорни зони. Досега обаче няма потвърждение от Еврокомисията, че обхватът на новия регламент ще бъде разширен. Една от пречките е липса на ясна юридическа дефиниция какво представляват „данъчните убежища“ извън Европа.
Темата ще се дебатира този следобед в Страсбург и от евродепутатите, които също ще имат думата. Някои от тях вече призоваха за по-строги мерки срещу укриването на данъци и прането на пари.
С евродепутата от ГЕРБ/ЕНП и член на ръководството на Европейския парламент Андрей Ковачев говорим за това как да се ограничат офшорките и защо „Панама гейт“ отвори вратата за нова доза мерки срещу укриване на данъците.
Андрей Ковачев: Първо, това много от нас знаят и знаем, че съществуват такива модели за избягване на данъци, най-меко казано, или за криене на данъци, а освен това и за използването на тези пари за неясни цели. Тук трябва да сме наясно, че това финансиране от офшорни зони се използва и за криминални цели, може да се използва и за тероризъм, така че е от особена важност да пресушим тези кладенци, тези офшорни зони или оазиси да бъдат пресушени – това е желанието на страните-членки на Европейския съюз, особено Германия в момента е движеща сила в тази посока и германският финансов министър. И това, което трябва Европейската комисия да направи е да обедини всички национални списъци на такива оазиси за криене на данъци, за да имаме един общ европейски и натискът върху тези страни или отделни географски райони да бъде увеличен включително със санкции, ако те не си сътрудничат с нас или не участват в автоматичната обмяна на информация по отношение на данъчните въпроси. Това е една инициатива, която е подкрепена от над 100 страни по света, но сто страни не са достатъчни. Тук трябва да участват абсолютно всички, за да няма възможност тези, които искат да крият данъци или по-лошото – участват в криминални дейности, да могат да избягат на някой остров на нашата планета. Това е голямото предизвикателство пред нас – да увеличим натиска върху тези региони по света, където все още не си сътрудничат с нас по данъчните въпроси и да можем да налагаме рестриктивни мерки срещу тях.
Р. П.: Г-н Ковачев, зад какво застава вашата група на ГЕРБ – ЕНП, вие, евродепутатите, защо точно обяснете искате изслушването на собственика на тази панамска кантора, която отвори досиетата „Панама гейт” и съответно кажете ни за новите изисквания за данъчна прозрачност, вие изброихте, но все пак какво може да искаме от тези мултинационални корпорации и как?
А. К.: Групата на ЕНП в Европейския парламент, както и ние, разбира се, евродепутатите от ГЕРБ искаме прозрачност, затова и в специалната комисия, която съществува в ЕП по отношение на укриването на данъци искаме да бъдат изслушани както представители на тази панамска кантора, така и представители на правителството на Панама, които да ни обяснят как така се случва, че от една страна Панама иска да участва в много от международните спогодби срещу криенето на данъци, срещу нерегламентираното използване на фондации и фирми за прикриването на истинските собственици – тук това е един голям проблем – прикриването на истинския собственик на средствата чрез злоупотребата с имена на международни организации като Червения кръст в Женева или организации, свързани със защитата на околната среда. Това трябва да бъде прекратено и това една от стъпките, които ние предлагаме – прозрачност, да се знае кой е собственикът. В момента съществуват най-нагли, бих казал, модели за прикриване на собствениците на средства. Примерно се регистрира фондация, която е записана, че уж е в полза на Червения кръст, а се оказва, че Червения кръст в Женева въобще не знае за това нещо, че участва в такава фондация или пък би трябвало да получава пари от тази фондация, а истинските собственици са съвсем други лица или са или бизнесмени, или политици, които крият по престъпен начин своите средства.
Р. П.: Нов регламент, казвате, за повече прозрачност? А сега да ви попитам и за решението, което вече в България е взето, НАП официално проверява българите в „Панама пейпърс”, кажете ни, г-н Ковачев, вас лично изненадаха ли ви някои от имената, които прочетохме за българските бизнесмени?
А. К.: Аз доколкото разбирам и доколкото получавам информация това е само началото. Тук има още много файлове или досиета, които ще се разкриват, така че със сигурност в следващите седмици и месеци могат да излязат много нови имена от панамската кантора. Защо да се учудваме? В началото започнах така – ние в България сме чували, че този или онзи в началото на прехода по неясен начин е забогатял и няма как да обясни своето богатство. Така че тези имена, които излизат, тези хора трябва да обяснят пред НАП и пред българското законодателство откъде имат тези средства.
Р. П.: И това ще трябва да го направят, разбира се, веднага след като НАП получи списъка.
Да попитам, днес е важен ден за България, що касае ООН – изборът на шеф на ООН. Сега е изслушването на Ирина Бокова, по-късно днес тя ще застане със своята концепция като български кандидат. Очаквате ли там изненади или пък смятате, че ще има нов избор там?
А. К.: Това е нова процедура за ООН. Досега не са били толкова открити тези процедури по избор на генерален секретар, ще може даже на живо да се проследяват тези изслушвания, около два часа ще бъде за всеки от кандидатите изслушването. Има 6 кандидата от страни от европейския континент и две кандидатури извън европейския континент. Нека да видим как ще се случи, но това е само началото на процедурата. Аз очаквам не по-рано от юли – август да имаме яснота накъде се наклоняват везните.
