Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП: Ако страните от Западните Балкани не получат перспектива, нестабилността ще се разпространи и в самия ЕС
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ) – Андрей Ковачев в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
Водеща: Тази седмица страната ни беше домакин на неформалната среща на министрите на външните работи „Гимних“. Освен 28-те министри в срещата участва и върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по въпросите външните работи и политиката на сигурността Федерика Могерини, както и петте външни министри от страните-кандидатки за членство – Албания, Македония, Сърбия, Турция и Черна гора. Резултатността, посланията, перспективите от тази среща, както и ролята на България на Балканите са тема на разговора ни в следващите минути.
Г-н Ковачев, каква е вашата оценка за проведената среща? Беше ли достатъчно конкретна като решение и изводи?
Андрей Ковачев: Мисля, че тя е логично продължение на приоритета на Българското председателство, а той е Западните Балкани. Затова и на срещата вчера на външните министри, неформалната среща, основната тема беше Западни Балкани. Имаше и други две теми – Сирия и Северна Корея, но акцентът беше върху Западните Балкани и това как новата стратегия на Европейската комисия, която беше представена в Страсбург миналата седмица, може да мотивира тези страни да започнат и да довършат по-бързо реформите – необходимите критерии да бъдат покрити за членство в ЕС. И от друга страна, европейските страни членки да си свършат своята домашна работа. Защото имаме огромен проблем в самите страни членки – популизмът, фалшивите новини, които правят така, че една част от общественото мнение, било то в Нидерландия, в Германия, в Испания, не са в полза на това да се разширява ЕС с нови членове. Така че в две посоки са и посланията и от тази среща, и от срещата, която в момента се провежда за парламентарното измерение на нашето председателство. Че ние като ЕС трябва да си свършим и нашата работа вкъщи, домашната ни работа, за това нашите общества да приемат, че е в наш интерес е приемането на страните от Западните Балкани. Нестабилността в тази част на Европа, ако не бъде дадена перспектива за тези страни, ще се разпространи и в самия ЕС. Тези страни не могат да бъдат черна дупка и не могат да бъдат винаги източник на такава нестабилност. Това е основното послание и от двете срещи на външните министри и на парламентарното измерение. Ние да си свършим работата да убеждаваме европейските граждани в това, че е важно и правилно тези страни да се присъединят към ЕС, да има индикативната дата 2025 г. Защото тука е много важно да се каже – това не е гаранция датата, която Европейската комисия представи в стратегията за 2025 г., не е гарантирана, зависи от самите страни колко бързо ще приключат с процеса на постигане на критериите.
Водещ: Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева недвусмислено заяви, че преди да влязат в ЕС, страните от Балканите трябва да решат конфликтите, напрежението, нерешените въпроси, които са наслоени в годините помежду им. В кои страни очаквате да има най-сериозни проблеми?
Андрей Ковачев: Общо е мнението, че функционирането на Босна и Херцеговина не е ефективно и е най-проблематичната страна в региона. Самото съществуване и начинът на взаимодействие между трите общности в Босна и Херцеговина, т. нар. бошняци, или мюсюлманската общност, хърватите и сърбите. Друго огромно притеснение, разбира се, Белград – Прищина диалогът. Това дали Сърбия наистина иска европейско членство и дали има ясен приоритет не само на думи, но и на дела – не може, от една страна, да заявяваш, че искаш членство в ЕС и, от друга страна, да се водят и преговори с Русия, общи и военни маневри, и неучастие в общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС по отношение на Руската федерация. Това са въпросите, които и ние днес обсъждаме на срещата в НДК с представителите от всички парламенти на ЕС и на страните от Западните Балкани.
Водещ: Хоризонтът пред Македония и Гърция е сякаш малко по-ясен от последните седмици. Българският президент вчера недвусмислено заяви, че географски индикатор в името на Македония не бива да има пряка аналогия с части от българската територия. Ще бъде ли това нова пречка пред преговорите за името на западната ни съседка?
Андрей Ковачев: България призна Македония под тяхното конституционно в момента име – Република Македония. Ние сме признали като страна Република Македония, не сме уточнявали дали е централна, северна, южна или източна. Ние не знаем какво ще бъде решението межди Скопие и Атина за едно бъдещо име. Дали ще бъде Нова Македония, Вардарска Македония, какво точно ще ни представят. Но по никакъв начин ние не можем да приемем каквито и да било претенции към България или към български територии. Затова и беше договорът, който беше подписан и ратифициран между България и Македония, да останат в миналото тези, как да кажа, наслагвания на неразбирателство, омраза, фалшифициране на историята и дискриминация на тези граждани в Република Македония, които знаят своя етнически произход, чувстват се като българи. Нека истината да бъде водеща. Имаме над 150 000 македонски граждани, които има и български паспорт. Това е за едно население, което е общо 2 милиона и една голяма част и албанци огромен процент. Трябва да сме наясно за какво говорим и за какви потенциални претенции може да има тази страна към България. Но аз не искам по никакъв начин, според мен, това е моето лично мнение, да се пречи на процеса за намиране на решение между Гърция и Скопие в момента. С ясното съзнание, че ние подписвайки и ратифицирайки договора между България и Македония, там има гаранции, че Македония не представлява заплаха и териториални претенции към България не може да има.
Водещ: Има обаче огромни резерви дори след ратификацията на Договора за добросъседство по отношение на бъдещата работа на експертната комисия, която трябва да бъде създадена на паритетен принцип за решаването на исторически и образователни въпроси. Очаквате ли да възникнат непреодолими различия в работата именно на тази комисия, която трябва да уточни детайлите по конкретните въпроси, наслоявани в миналото?
Андрей Ковачев: Вие сте напълно права. Един договор е лист хартия или няколко листа хартия. Как те ще се реализират в реалния живот – това е основното, което ще бъде и за нас водещото, не само подписания договор, а как той се реализира в конкретните стъпки. Нека да видим тази експертна група какво може да постигне, но за мен е много по-важно практиката в Скопие да бъде променена, и то категорично променена. Както и в учебниците по история да не се наслагва омраза срещу България, а да се знае истината, която е базирана на историческите факти, на спомените, на оригиналните документи. И да не се дискриминират повече тези македонски граждани, които се чувстват българи и които знаят своята семейна история, познават неманипулираната от времето на битовия комунизъм и от преди това от сръбската окупация историческите факти, личностите и събитията. Как ще процедира тази комисия, която все още не е сформирана, поне аз не знам да е готова, но със сигурност двете правителства трябва по договора да предложат съответно експерти в сферата на историята, на езикознанието, на всичко, което би било свързано със сфери, в които ние имаме, сме имали в десетилетен конфликт с Югославия по отношение на Македония. И се надявам тези личности да бъдат високо отговорни към задачата, която двете правителства им поставят и да изчистят въпросите. Със сигурност няма да бъде лесно.
Водещ: В София на най-високо ниво вчера беше изразен оптимизъм, че през юни Македония и Албания ще получат дата за начало на преговорите за членство в ЕС. Това е хубавата новина, но моят въпрос е в по-далечно бъдеще с разширяването на ЕС задават ли се все повече притеснения за Европа на две скорости оттук нататък?
Андрей Ковачев: Не. Вижте, аз не знам защо трябва да влизаме или да увеличаваме страховете на хората от Европа на две, или на три, или на пет скорости. То това сега е факт също. Има Европа на няколко скорости. Въпросът е тези скорости да бъдат доброволни. Всяка страна, която иска да участва в един следващ етап на интеграция – било то в отбраната , обща армия или пък в банковия сектор, във финансовия сектор, в обмяната на разузнавателна информация, в образование, в който и да било сектор, ако една страна иска да участва, тя да има тази възможност, ако покрива критериите да участва, да не бъде изключвана. Когато говорим за Европа на няколко скорости, те трябва да бъдат доброволни. Това е основното и никоя страна да не бъде изключвана. Както и обратно – ако някоя страна не желае да участва в следващ етап на интеграция в определена сфера, то това е нейно суверенно право на тази страна да не участва, но да бъде така добра да не блокира другите страни, които биха искали да направят стъпка напред. Така че дебатът, според мен, затова Европа на няколко скорости не трябва да бъде свързан със страхове, а с конкретика за какво говорим. Ако са доброволни тези скорости, тогава за мен няма абсолютно никакъв проблем. И всяка страна, която иска да участва в следваща интеграционна стъпка, както България за Шенген, за Еврозоната, имаме желание да бъдем приети, когато покрием критериите, да бъдат така добри нашите партньори да изпълнят и своите ангажименти България да стане част от Шенген. И когато сме готови за IRM-II, за механизма пред Еврозоната, да бъдем също приети.
Водещ: Мнозина изразяваха скептицизъм, недоверие по приоритета на Българското председателство на ЕС, свързан с темата Западни Балкани. Успява ли на този етап страната ни да затвърди ролята си на гарант за стабилността на Балканите?
Андрей Ковачев: Мисля че Българското председателство се справя добре. Моите контакти с колегите ми в Брюксел са, че представителите на министерствата, свързани с различните теми, по които се водят триалози в момента, законодателните досиета, по отношение на Западните Балкани всички, които се изказваха и днес, и вчера на конференцията в София, приветстват Българското председателство затова, че категорично е поставило темата за Западните Балкани на дневен ред на европейските институции и че България е страната, която има може би най-добра експертиза по отношение на нашия регион и опит, било той положителен и отрицателен опит, исторически опит със страните, които са около нас. Хубавото е, че следващите две председателства – и Австрийското, и Румънското, са тези страни, които са непосредствени съседи на този регион и те са заявили също, че този приоритет остава и за тях приоритет, така че устойчиво ще има дебат по Западните Балкани. Много е важна и темата как ние комуникираме и как съобщаваме това, не само на политическите елити в тези страни, но и на самите граждани от страните от Западните Балкани за предимствата пред тях като членове на ЕС.
Водещ: Каква подкрепа ще оказваме в този нелек път?
Андрей Ковачев: Тя беше представена и вчера, и днес с няколкото конкретни, по-точно шест конкретни инициативи, свързани с инфраструктура, образование, дигиталната сфера, роуминга. Искаме конкретни стъпки, конкретни проекти, които да бъдат в полза на хората.
