Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) е най-влиятелният български евродепутат, принадлежащ към семейството на Европейската народна партия.
Това става ясно от анализ на EUmatrix.eu, измерващ влиянието, което членовете на Европейския парламент са упражнили върху политиката на ЕС от началото на настоящия парламентарен мандат (юли 2019 г. – февруари 2024 г.).
Каква е оценката за работата на отиващия си вече Европейски парламент. Пред ФАКТИ говори Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП.
– Г-н Новаков, какво е да си обявен за най-влиятелния български евродепутат, принадлежащ към семейството на Европейската народна партия?
– Преди всичко аз съм част от много силна българска делегация в ЕНП. Също така всеки от моите колеги има качества и умения, които са от полза на България ежедневно. Разглеждам това като колективно признание и резултат от общата ни работа. Най-главно от всичко е, че в европарламента за България се чува с добро. Благодарен съм на г-н Борисов за възможността да работя в този екип.
– Сред първите 100 по влияние в Европарламента има още двама българи – Петър Витанов от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Илхан Кючук, АЛДЕ. Това означава ли, че българските евродепутати оставят следа…
– Категорично да. Българската делегация в Европарламента не е многобройна, ние сме всичко на всичко 17 колеги от общо 705 евродепутата. Да имаш трима свои представители в топ 100 безспорно означава, че гласът ти се чува. Дали може те да бъдат повече – навярно да. Трябва да бъдем максимално амбициозни и да се борим за още. Но е добре и да сме реалисти, защото допускам, че държави с много по-дълга история в ЕС и с повече на брой депутати нямат толкова представители в челната стотица.
– Работата на Европарламента някак остава неразбрана у нас, но какво е да оформяш законодателството за над 440 милиона граждани?
– Ако мога да отговоря с една дума на въпроса ви: отговорно. С две думи – безкрайно отговорно.
Така е, работата на евродепутатите често остава в сянката на събитията, които се случват в страната. До известна степен е нормално това да е така, защото всеки се интересува първо от проблемите в ежедневието си. На този фон изглежда абстрактно и някак далечно да се обсъждат милиарди финансиране в политиката за регионално развитие на Европа, например, или дигитализацията, или целите на ЕС за постигане на по-чиста околна среда и устойчива икономика. Днешните събития и протестните демонстрации на фермерите, например, показват, че решенията, които взимаме тук, всъщност имат пряко отражение върху живота и работата на хората. Да, може би ефектът не се усеща веднага, но това прави работата ни още по-отговорна. Решенията ни днес предпоставят събития и тенденции в хоризонт от няколко години, а понякога и десетилетия напред.
– Какво свърши Европарламентът през изминалия мандат. Имахме газова криза, намираме се в условията на война…
– Освен газовата криза и военния конфликт в непосредствена близост до нас, нека напомня, че имахме и здравна криза едва няколко месеца след старта на мандата на този Европарламент. Наред с това, освен с тези кризи от световно значение, имахме и бедствия, наводнения, пожари и щети не само във финансово, но и в човешко изражение, което е най-непрежалимо.
Не би било възможно в изречение или две да бъде изказано всичко, което свърши този Европарламент за изминалите близо 5 години. Редно е да очертаем безспорно важните моменти, определящи дългосрочната посока на Европа и пътя, който сме поели. Безспорно най-важен в това отношение е курсът към трайно намаляване на вредните емисии и замърсяването на околната среда, познат сред хората като така наречената „Зелена сделка“. На практика всички важни реформи в ключови сектори – енергетика, транспорт, индустрия, научно-развойна дейност и др. се обясняват със стремежа на Европа до 2050 г. да постигне чиста икономика и производство с нулеви емисии и безвреден отпечатък върху природата. Личното ми мнение е, че в някои отношения Европа буквално залита в ненужно амбициозни категории и непостижими цели, но вярвам, че с времето икономиката сама ще покаже дали хората и бизнесът са готови да следват тази линия и да се реформират с толкова жертви и с това темпо. Аз го намирам за несъобразено с възможностите на средното домакинство в Европа.
– Намира ли Източна Европа все повече своето място в ЕС, или още вървим на „две скорости“?
– Не съм привърженик на мисленето, в което се слагаме сами в друга, по-долна категория от останалите държави-членки. Знам, че за някои мои колеги това е като храна и допинг за стимулиране на анти-европейското говорене и евроскептицизма. Трябва да престанем да мислим, че някой прави нещо нарочно, за да навреди на България и да мислим в категории, където зависи от нас да се борим за правата, интересите и ползите си като пълноправен член на ЕС. За мен въпросът е в това ние самите – и на ниво държава, и най-вече като делегация в Европейския парламент – да работим като един и да защитаваме националния си интерес на всяка цена и независимо от това кой е на власт в София и кога изтича мандатът му. Имаме много примери, в които, ако бяхме дори и малко по-единни в европейските институции и в страната, България нямаше да бъде периферия на Европа и да има двойни стандарти. Това важи за Шенген, важи и за други проблеми, какъвто например беше законодателството по „Пакет Мобилност“.
– Колко тежи думата на България в ЕП?
– Думата ни тежи точно толкова, колкото тежи единството ни като делегация. Това не е преувеличено и се доказа съвсем скоро с работата, която свършихме заедно в защита на българското розово масло. Тогава ние, едва 17 на брой, постигнахме нещо на пръв поглед непостижимо, привличайки подкрепата на над 300 евродепутати да подкрепят нашите искания за изменения в законодателството и да направим така, че българското розово масло да продължи да се опакова и етикетира както досега, без да бъде обозначавано като опасен химикал. На път сме да постигнем и друг пробив по важна за страната ни тема, а именно Европейският парламент да се произнесе с резолюция относно идеята ми да бъде въведен стандарт от една минута за обработка на товарни камиони на ГКПП. Преди близо две години инициирах петиция с над 44 000 подписа в подкрепа на тази инициатива и след като тя извървя всички процедурни срокове, сега очакваме развитие до края на мандата на този Европейския парламент.
