Андрей Ковачев – Член на Европейския парламент от ГЕРБ/ЕНП и член на Председателството на ЕП в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Андрей Ковачев: Аз смятам, че всеки едни от нас може сам да си отговори на въпроса дали е обективна оценката и дали ние трябва само да слушаме оценки отвън, а не да си съставяме сами мнението. Всеки от нас има свое мнение за това дали функционира българската съдебната система, дали тя е обективна и неселективна при правораздаването, и съмненията съществуват, така че те са припокриват, бих казал, с обективната оценка на голяма част от българските граждани за проблеми в българската съдебна система и затова че реформите трябва да вървят напред. Аз смятам, че всеки един от нас знае, че България влезе с този голям дефицит 2007 година в ЕС и механизма е един вид допълнителна мотивация към усилията на изпълнителната власт за реформи и за промяна на дефицита, с който влязохме в ЕС в интерес обаче на българските граждани, а не на някой администратор на Брюксел, който пише докладите.
Водещ: Защо обаче съдебната система, борбата с корупцията, борбата с организираната престъпност отново, за пореден път са акцент в доклада на Брюксел? Страната ни влезе в ЕС с този проблем и явно той продължава да е актуален. Защо?
Андрей Ковачев:Защото той не е решен. Ние искаме оставка на ВСС. Това, мисля че е достатъчно добър отговор. Те не искат да си подадат оставката. Това също показва отговор на точно вашия въпрос. Явно има проблем, който не е решен в България и затова мисля, че в българското общество има огромно желание и изискване това да се случи в интерес на това в България да има справедлива съдебна система, която да правораздава в интерес на обществото и на гражданите. Изпълнителната власт е свършила своята работа. Подготвят се и пакетите от закони, които трябва да бъдат приети, както законопроектът за съдебната власт, промените в МВР, много важно е и приемането на антикорупционния закон, който втори път ще влезе в пленарна зала през февруари месец тази година. Очаква се от съдебната система също да прояви желание да се промени.
Водещ: Споменавате поисканата оставка на ВСС. Има ли основание в притесненията на опозицията, че това е груба намеса в съдебната власт и изчерпало ли е наистина доверието на обществото към ВСС и как може да бъде възстановено то?
Андрей Ковачев: Ние влязохме с този дефицит 2007 година и досега все още не сме завършили промените в съдения сектор, или в съдебната власт.Това означава, че има едно изчерпване на доверието в системата, което трябва да бъде наваксано много бързо. Този морален акт, който би бил подаването на оставка на всеки отделен член на ВСС, би бил един израз на това, че, „да“ – наистина има нещо, което трябва да се промени. Не беше решено да бъде подадена такава оставка, но аз се надявам, че докладът, проектният доклад на ЕК ще бъде допълнителен мотивационен стимул по-бързо да се върви в правилната посока, а тя е справедливост в България и елиминиране на тези съмнения, че има нещо гнило в българската съдебна система.
Водещ: Този механизъм обаче е не само за проверка, но и за сътрудничество. Как могат европейските институции да съдействат за случването на тези важни реформи според вас? Трябва ли да очакваме, всъщност такава помощ или всичко зависи от нашите вътрешно-политически действия?
Андрей Ковачев: ЕС ни помага още от самото начало, но тази помощ е за самопомощ. Ние трябва да свършим в България основната работа. Ако искаме съвет, ако искаме препоръка – това, което прави и самият доклад, ние ги получаваме. Между другото докладът и за този механизъм, който беше въведен 2007 година за България и Румъния, сега фактически с новия механизъм за целия ЕС по отношение на върховенството на закона се дублира и ние затова смятаме, че този механизъм трябва да отпадне и за България и за Румъния, защото в момента за 28-те страни-членки на ЕС съществува другият механизъм, който ЕК за първи път ще приложи сега или започна да прилага по отношение на Полша и на върховенството на закона. Така че механизмът за България и Румъния даде един вид пример какво трябва да се прави във всички страни-членки от страна на европейските институции. И точно, както казахте, не контрол само, но и сътрудничество, работа с властите във всяка страна-членка, за да могат те да преодолеят проблемите, които възникват.
Водещ: Споменахме северната ни съседка. Критиките по отношение на съдебната система и престъпността за България и за Румъния са сходни. Румъния обаче отбелязва напредък през последните години по отношение на борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта. Какво можем да почерпим като опит от Румъния?
Андрей Ковачев: Аз не бих искал да давам препоръки на когото и да било в България какво да почерпи от опита в Румъния. Румъния си има един начин на развитие. Той е също достатъчно опасен да се раздават предварително присъди на всеки и може да попаднем в много лоша спирала, ако се тръгне по този път. До колко се стига в края на краищата до справедливост все още и в Румъния не е ясно, ако питате много от румънските колеги. Става въпрос едно натопяване със зависимост от това кой е на позиция и кой е в управление. Не, не бих казал, че трябва да взимаме пример от Румъния, а просто трябва да си вършим нашата работа в България. Като казвам да си вършим работата имам предвид институциите, прокуратурата, съдебната система, съдиите в България, които в огромната част съм убеден са съдии, които работят в интерес на обществото и на гражданите, да продължат да вършат в този интерес следствието, разбира се, промените в Закона за МВР, за които министър Бъчварова каза вчера.
Водещ: Как този механизъм за наблюдение влияе на влизането на България и Румъния в „Шенген“? Трябва ли да има обвързване, според вас? Изобщо, как изглежда днес България и Румъния пред вратата на „Шенген“?
Андрей Ковачев: Това сме го казвали многократно, още в началото – няма такова обвързване, няма юридическо по никакъв начин свързване на двете неща, но разбира се на политическо ниво има винаги съображения, които се взимат предвид. В момента ситуацията около нас, мигрантската вълна не дава политически стимул за взимането на решението за разширяване на „Шенген“. Знаете, че в момента се работи по отношение на член 26 от Шенгенското споразумение за временно суспендиране на Шенгенското споразумение по отношение на някои държави, ако не и на цялото Шенгенско споразумение за определен период от време – първоначално за 6 месеца, а може и до 2 години. В тази тежка, за първи път изключително тежка ситуация не само за „Шенген“, а за целия ЕС взимането на решения за разширяване на шенгенското пространство смятам за политически много трудно. Ние настояваме това да се случи. Това е справедливото. Изпълнили сме всички ангажименти. Няма връзка между механизма и приемането ни в шенгенското пространство. Ние опазваме нашата външна граница, която е граница на ЕС с Турция, много по-добре, отколкото други страни-членки, които се провалиха –Гърция, Италия. Пак ще повторя, смятам за справедливо да бъдем приети в шенгенското пространство, но трябва да сме реалисти. Това, което ни заобикаля като международно положение в момента, не може да ни бъде отчет.