Ситуацията в Европа е нестабилна, но как изглежда България в очите на Брюксел… Колко изоставаме по усвояването на средства по Плана за възстановяване. Какво показва докладът за снимките от спалнята на Бойко Борисов.
Пред ФАКТИ говори българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.
– Г-н Новаков, как изглежда България през очите на Брюксел. Какво се вижда отстрани затова какво става в страната ни?
– Летните горещини, агресията на Русия в Украйна, новата вълна на коронавируса и икономическата криза до някаква степен отклониха вниманието от страната ни. Но на заден фон и политици, и експерти в Брюксел имат притеснения от неспирната серия предсрочни избори. Опасенията са, че тази нестабилност отклонява България от пътя ѝ. Колеги не спират да ме питат накъде ще поеме страната след евентуални избори есента, а експерти на Европейската комисия наблюдават нервно огромното забавяне в стартирането на инвестициите с европейски средства за периода 2021-2027г., закъснението в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и неконтролируемата инфлация, която застрашава членството ни в еврозоната. За никого в Брюксел не е приятно да има нестабилна държава-членка. Все пак Европейският съюз е толкова силен, колкото най-слабата брънка от веригата. Лошо е, когато България е в ролята на най-слабото звено. А държавата неминуемо има тази роля последната година.
– Отново говорим за предсрочни избори. Защо се стигна до тази ситуация?
– През последните дни участвах в делегация на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Португалия. Това е държава, която беше след най-тежко пострадалите пет европейски държави в резултат на финансово-икономическата криза след 2008г. Също като България, Португалия е бенефициент на кохезионни средства. Отново също като нас, Португалия мина през предсрочни избори и политически кризи. Но за разлика от нас още миналата година по това време Португалия получи 2.2 млрд. евро по техния план за възстановяване и устойчивост, имат 122% договорени кохезионни средства от периода 2014-2020г. и инфлацията им е 9%. В същото време България все още няма стотинка по своя План, в последната година не успяхме да договорим напълно кохезионните ни средства от стария програмен период, а инфлацията ни е 17%. Тези данни са само част от причините, поради които е логично да се стигне до избори.
– ГЕРБ стана опозиция и може да се похвали с успехи – свали председателя на парламента и кабинета. Но как се прави политика в полза на хората по време на кризи…
– Нека не се заблуждаваме – няма правителство, на което щеше да му е лесно да управлява в такива кризи. Но както и да го погледнем, последните 12 години са низ от кризи – финансово-икономическата след 2009г., имиграционните вълни, коронавирусът и икономическите последици от него…
Моето усещане е, че правителството се самосваляше с действия и бездействие в продължение на месеци. Тази коалиция не успя да намери вътрешен мир и баланс между интересите и нуждата от продуктивно управление. В контекста на това всички забравиха за реформи и се захванаха с оцеляването си, спасявайки останките от коалицията. А когато оцеляването се превърне в цел номер едно на едно управление, то вече няма място в Министерски съвет.
Не е лъжа, че ГЕРБ трябваше да изиграе неприятна роля и да натрупа негативи. Това обаче е в длъжностната характеристика на отговорната опозиция във всяка една държава – някой трябва да дръпне аварийната спирачка навреме.
– Реваншизъм, мафия, брокери – това станаха популярни думи, когато се говори за политика. Защо…
– Макиавели би отговорил най-добре на този въпрос… Понякога с колеги в Брюксел говорим и по тези теми. Винаги изводът е един и същи – тези явления не са уникални за България. Те са навсякъде – в Европа, в Щатите и пр. и се наричат по различен начин. Във всяка държава има корупция, злоупотреби, мафия и пр. Не ние сме измислили всичко лошо. Политиката може да гради, може и да руши, често прави и двете едновременно. Целта трябва да е колкото се може повече да гради и по-малко да руши. Последното е трудно, защото политическите партии са в условията на „свободен пазар“ – който успее да предложи достатъчно привлекателни политики (или обещания), той печели повече гласоподаватели. В пазарната икономика е същото – конкуренция между компании с цел по-голям пазарен дял. Както в политиката, така и в пазарната икономика много бързо става ясно кой предлага нещо качествено и кой – не. Ако си си купил некачествена стока, ще трябва да изтърпиш лошия си избор и никога повече не трябва да правиш лош избор.
– Какво се случи с Плана за устойчивост. Вече е приет, но липсват законодателните промени, за да усвояваме средства? Ще изгубим ли пари?
– Парадоксално е, но одобреният Български план за възстановяване и устойчивост вече не е добра новина. Хората не го разбират, общините и бизнеса нямат никаква представа кога и как ще могат да кандидатстват за финансиране. Едва сега започват „консултации“ по някои от процедурите, което означава неминуема загуба на средства – за тази година трябваше да договорим 9 млрд. лв., а това отдавна е невъзможно. Част от парите ще бъдат загубени поради невъзможност да бъдат договорени и изпълнението да приключи на време. Тогава или ще трябва да довършим проекти със средства от националния бюджет, което ще отвори дефицит по пътя към еврото, или ще трябва да се откажем от проекти на фона на острите нужди. Можехме да се справим, ако вече имаше избрани изпълнители и се работеше по проекти, като впоследствие можеше направените разходи да се покрият от траншовете по НПВУ. Това е съществуваща възможност в правилата на Механизма за възстановяване и устойчивост. Не е ясно защо българското правителство не направи такава крачка.
В крайна сметка горното вече е факт и трябва да направим най-доброто от ситуацията, в която се намираме. На първо време, предвид намаления бюджет по нашия план трябва при максимална прозрачност и включване на всички заинтересовани да решим кои проекти да отпаднат. Например, проектът за изграждането на ВЕИ с общ капацитет 1,4 GW и батерии за 2 млрд. лв., от които 670 млн. лв. са по Плана. Много по-удачен вариант от самото начало бе да се заложат инвестиции в мощности от типа ПАВЕЦ „Чаира”.
– Какъв урок трябва да си извлекат политиците. България ще се управлява от коалиция следващите години. Това е повече от ясно?
– Проблемът не е управлението в коалиция, а е в нескопосаното управление на дадена коалиция. Футболният отбор не може да е лош сам по себе си, но лошите играчи в него го правят слаб и губещ. След 2008г. насам в Европа като цяло изчезнаха правителствата, които управляват в условията на мнозинство. Парламентите навсякъде се оцветиха с множество партии – традиционни, популисти, крайно леви, крайно десни, зелени и либерални. Това се наблюдава и в Европейския парламент. Т.е. днес е времето на коалициите. Рискът при тях се крие в разнопосочните интереси, противопоставящите се идеологии и боричканията за власт. България току-що демонстрира как не трябва да работи една коалиция. В този ред на мисли, дори и да се опариш, урокът е бил полезен.
– Каква е координацията между българските евродепутати. И там ли сте така разделени…
–
Опитът ми вече втори мандат показва, че българската делегация в европейския парламент (от всички политически партии) успява да работи заедно по въпросите от национален интерес. Така беше с пакет „Мобилност“, както и с пакета „Подготвени за цел 55“. Продължаваме да имаме съвместни срещи на делегацията, на които открито обсъждаме проблемни теми и координираме работата си – от гласувания в пленарна зала до конкретни събития по повод празници и пр.
– Как се появи докладът за снимките от спалнята на Борисов в ЕП? Съвпадна с поредния доклад на тема правосъдие. Това случайно ли е?
– По същество доклад няма. По време на делегацията на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент в България евродепутатите от различни политически семейства пожелаха да получат материали и информация по развитието на теми, които обсъждахме с българските институции. Именно по този начин българската прокуратура е изпратила служебна информация до председателстващия делегацията. Последният можеше да бъде от всяка политическа група в Европейския парламент и процедурата щеше да е една и съща. Информацията за петорната компютърна експертиза беше предоставена на всички членове на делегацията и всеки може да направи своите изводи. Реакции на Комисията по бюджетен контрол на този етап няма, не е изразено и съмнение по отношение на времето, по което петорната експертиза е обявена.
