Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Уважаеми г-н  Андрей Ковачев,
Темата за бъдещето на Европа е като че ли вечна. Жискар д Естен направи много в тази насока като председател на Конвента за Европа, въпреки че предлаганата Конституция на ЕС беше бламирана в референдумите, проведени в Нидерландия и Франция. Предстои официалното откриване и провеждането на Конференция за бъдещето на Европа, чието стартиране, за съжаление, се забави основно поради корона кризата, но и заради различия във вижданията на основните европейски институции.

По повод Конференцията възникват поредица от въпроси, по които бих искала да потърся Вашето мнение:

1. Какво очаквате да постигне Конференцията?

– Целта на конференцията е да даде възможност на най-много европейски граждани да участват в разговора за бъдещето на Европа. Да им даде усещането, че техният глас се чува и тяхното мнение се взема предвид при определянето на посоката на развитие на европейския проект. Трябва от самото начало да е ясно, че това не е просто обществена консултация, която ще остане на хартия и няма да доведе до подобрения във функционирането и легитимността на Европейския съюз. Идеите и очакванията на европейските граждани от всички социални групи и краища на континента трябва да станат конкретни препоръки и насоки за действие. Европейските институции от своя страна трябва да поемат политически ангажимент в рамките на своите правомощия да ги изпълнят чрез законодателни и други инициативи. Ако в крайна сметка заключенията покажат, че са необходими промени в Договорите, Конференцията може да подготви свикването на един бъдещ конвент, който да се заеме с тази задача.  

2. Какъв модел на ЕС би бил най-жизнеспособен?

– Според мен този разговор много често се свежда до един академичен дебат и реторическо използване на шаблони като „федерализъм“ или „Европа на нациите“. Не е толкова важна формата или как нещо се нарича, а неговото съдържание и ефективност. Няма значение дали котката е бяла или черна, важното е да хваща мишки. Затова според мен във фокуса на Конференцията трябва да бъде разговорът не толкова за институционални промени, а за конкретни политики. В кои области европейските граждани очакват европейските граждани повече действия на европейско ниво и имаме ли в момента инструментите и ресурсите да отговорим на тези очаквания. Това е много важен въпрос, защото Европейският съюз може да предприема действия само в областите, в които с Договорите страните-членки са му предоставили съответните правомощия. Настоящата криза с разпространението на коронавируса е един пресен пример. В сферата на здравеопазването ЕС може и трябва да прави повече, но няма инструментите и компетенциите за това. Същевременно виждаме, че гражданите го очакват. Сферата на сигурността е също класически пример. Знаем, че плановете за отбранителна общност придружават европейския проект от самото му зараждане. За съжаление през 1954 г., след гласуването във френския Сенат, този проект за десетилетия остана на трупчета. Последните години виждаме, че се направи много, но остават още много стъпки до изграждането на един истински Европейски отбранителен съюз в рамките на НАТО. За да запази своята жизнеспособност и да стане по-ефективен, Европейският съюз трябва да бъде единен и суверенен – със силни изпълнителни правомощия в няколко ограничени области, където действията на регионално или национално ниво не могат да постигнат същите резултати, по-силна демократична отчетност и зачитане на националните идентичности и традиции на страните-членки.

3. В Съвместната декларация на трите основни европейски институции за Конференцията за бъдещето на Европа са изброени главните теми, които следва да бъдат основа за дебата. Вие бихте ли добавили въпрос, който считате, че е важен и който също може да има значение за бъдещето на европейския проект?

– Ако искаме истинска, отворена и широка дискусия не би трябвало да има теми табу или предварителни ограничения до определен набор от въпроси. Със сигурност едно от големите предизвикателства е свързано с това докъде може и трябва географски да се разшири Европейският съюз. Аз бих добавил въпроса как да съчетаем процеса на разширяване с едновременното задълбочаване на сътрудничеството между сегашните страни-членки в определени области. Определянето на рамка за отношенията  с държавите от нашето съседство – на изток, на юг и на запад, след напускането на Обединеното кралство, също са важна тема за бъдещето.

4. Вие – лично  и чрез офисите си у нас – поддържате връзка с избирателите си. Смятате ли, че Конференцията за бъдещето на Европа ще привлече вниманието на българските – а и не само – граждани, особено в тази сложна ситуация, свързана с корона-кризата? Има ли опасност Конференцията да се превърне в организирано мероприятие, което само да се отчете като успех? Какви трябва да бъдат стимулите, „примамките“ за по-широко гражданско участие, каквато всъщност е целта на Конференцията?

– Вярно е, че сегашната кризисна ситуация поставя други грижи и тревоги в центъра на вниманието. Но в известен смисъл тази пандемия ни показа също ползата и необходимостта от европейското сътрудничество. Помогна ни да осъзнаем, че помощта за нашият съсед и приятел е помощ за нас самите. До известна степен подсили усещането за една общност на общата съдба, в която индивидуалният успех на една страна е тясно обвързан с общия успех на Европа.

Солидарността в закупуването и разпределянето на ваксините например беше много силен пример в тази посока. Но всички тези неща сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират успеха на конференцията. Неформалният процес на участие в демократичните процеси трябва да бъде съчетан с инструментите на представителната демокрация. Това означава активно участие на  националните парламенти, Европейския парламент, както и местни и регионални съвети, асамблеи и законодателни органи. Широкото гражданско участие предполага ясни насоки, включително добър достъп до експертни съвети, за да бъде публичното участие полезно и продуктивно. Обикновено гражданите лесно могат да обсъждат етични въпроси или въпроси на местно равнище като например изграждането на нова публична инфраструктура в конкретно населено място.

Европейските политики понякога не са толкова лесно разбираеми и изискват поне основни познания за съществуващия правен контекст и конституционен ред на ЕС. Затова и академичният и неправителственият сектор, както и организациите на гражданското общество следва също да играят активна роля в консултативния процес.

5.  Как виждате социалния модел на ЕС, какви биха били неговите основни измерения? Осъществим ли е?

– Концепцията за социална пазарна икономика е залегнала в основата на европейския социален модел. Тя изисква баланс между принципите на свобода и солидарност, съчетаване на ефективността на пазара с гарантирането на равни възможности за всеки. За да съхраним този европейски социален модел трябва преди всичко да имаме работеща икономика и растеж. Да продължим със сключването на справедливи търговски споразумения с трети страни, за да можем да отваряме нови пазари и да задаваме нашите високи социални, екологични и потребителски стандарти в другите части на света. Да отстояваме своите икономически интереси чрез по-голяма стратегическа автономност и да инвестираме в ключови за бъдещето сектори като цифровата икономика и новите енергийни източници. Само една стабилна икономика може да гарантира дългосрочно нашия просперитет и съществуването на модела на социалната държава.    

6. Как ЕС може да засили позицията  си на световен политически лидер? Достатъчно ли е използването на т.нар. „мека сила“? Мислите ли, че ще има различия в подходите на страните и гражданите от т.нар „стара“ и „нова“ Европа?

– Наистина често определяме ЕС като „мека сила“, но в момента изглежда това е с акцент повече върху „мека“ отколкото „сила“. Ако иска да бъде световен политически лидер, Европа вече не може да си позволи да бъде блокирана в своите външни действия от една единствена държава-членка. В някои области на външната политика трябва да преминем към вземането на решения с квалифицирано мнозинство, ако искаме да подобрим способността на Европейския съюз за действие. Аз силно подкрепям идеята за европейско външно министерство, а не върховен представител – трябва да имаме външен министър. Трябва да има повече отчетност, трябва да има по-ясно разпределение на компетенциите и гражданите трябва да знаят кой взема решенията. Две основни идеи се обсъждат в момента – практиката за т.нар. водещ кандидат (Spitzenkandidat) да стане постоянна или ръководителят на Европейската комисия да се избира пряко от всички европейски граждани.

7. Темата за разширяването на ЕС не е включена експлицитно в обявената тематика на Конференцията. Каква е причината за това, според Вас?

– Според мен е пропуск, че Съвместната декларация официално не предвижда включването на представители на страните – кандидатки за членство в разискванията. България беше движеща сила и чрез българското председателство на Съвета за това да бъде препотвърдено европейското бъдеще, европейската перспектива на страните от региона на Западните Балкани. Ние винаги сме смятали, че трябва да отправяме ясни сигнали към нашите съседи че тяхното място е в ЕС, но, разбира се, от тях самите зависи колко бързо това ще се случи.

8. Как медиите могат да допринесат за успеха на Конференцията за бъдещето на Европа ?

– Според мен ролята особено на традиционните медии е много важна, не само на национално, но и на регионално ниво. Те би трябвало да помогнат на гражданите да се информират за големите европейски теми като миграционната политика, борбата с климатичните промени, но и да им помогнат да разберат как решенията на европейско ниво се отразяват в тяхното ежедневие. Очаквам официалните представителства на Европейския парламент и Европейската комисия в България да бъдат много активни в своите дейности около конференцията и освен гражданското общество да ангажират и представители на медиите.

Andrey Kovatchev

Андрей Ковачев евродепутат, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) в ЕП и член на ГЕРБ. Председател на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010, отговори на въпроси  на „Списание Парламенти“.

/Въпросите зададе Анка Георгиева/