Пътят за възстановяване на европейската икономика минава през инвестиция за 750 млрд. евро.
Мониторингът на ЕК за България ще падне, нека не се извличат политически дивиденти чрез фалшиви новини, казва в интервю за „Монитор“ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
– Г-н Радев, след ваше питане Европейската комисия има готовност да предостави финансова и техническа помощ на страната ни в случай на засилен мигрантски натиск? От какво беше провокиран въпросът ви?
– За никого не е тайна, че макар тежката бежанска криза от 2015 г. да отмина, миграцията към Европа съвсем не е спряла. Напротив. И към момента се наблюдава значителен натиск по външните граници на ЕС – от Турция към Гърция, от Мароко към Испания, както и от държавите от Северна Африка към Италия и Малта. Да, мащабите далеч не са същите, но не бива да пренебрегваме случващото се. Що се отнася до конкретното ми питане, то бе породено от изключително засиления мигрантски натиск по гръцко-турската граница в края на февруари тази година. Тогава за по-малко от седмица няколко хиляди души се струпаха само на 30 км от нашата граница. Последва пандемията и картината се промени, но макар и спокойна към момента, ситуацията на българо-турската и българо-гръцката граница изисква да сме готови да реагираме адекватно, ако се наложи. Без съмнение, евентуално ново струпване на толкова много мигранти в голяма близост до нас би било повод за тревога.
– На какви средства точно можем да разчитаме?
– Подкрепата, която страната ни е получила през годините по националните програми за фондовете в областта на вътрешните работи, всъщност е добър пример за ролята на европейската солидарност. Във финансов израз говорим за 140 милиона евро за периода 2014-2020 г. Сумата включва 20,2 млн. евро по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, 83,4 млн. евро по линия на фонд „Вътрешна сигурност — граници“ и 36,4 млн. евро по линия на фонд „Вътрешна сигурност — полиция“. Освен това, в периода 2015 – 2020 г. България е получила 180,3 млн. евро, предоставени чрез 14 споразумения за безвъзмездна спешна помощ. 133 млн. евро от тези средства са за действия във връзка с управлението на границите. По принцип по-голямата част от финансирането от ЕС по Фонда за убежище, миграция и интеграция, както и от Фонда за вътрешна сигурност се отпускат към националните органи на съответната държава-членка в началото на всеки дългосрочен бюджетен период на ЕС. С други думи, за да говорим с конкретика за бъдещите суми, първо трябва да бъде договорен новият дългогодишен бюджет на Съюза за следващия програмен период — 2021-2027 г. Получих обаче уверението на комисар Йохансон, която отговаря за вътрешните работи и миграцията, че комисията е готова да предостави на страната ни допълнително финансиране, за да посрещне евентуални нововъзникващи нужди. Това би могло да се случи под формата на спешна помощ по Фонда за убежище, миграция и интеграция или чрез Фонда за вътрешна сигурност. Става въпрос за средства, които могат да се предоставят при поискване от държава-членка, щом възникналата ситуация изисква допълнително финансиране.
– Има ли обаче опасност от мигрантски натиск по външната ни граница след края на пандемията и постепенното отваряне на границите?
– Миграцията определено е сред темите, които трайно присъстват в дневния ред на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, включително и през изминалите месеци в условията на пандемия. Ситуацията с мигрантите на гръцките острови, където за момента проблемът е най-голям, ясно показва, че нито лошото време, нито страхът от вируса спират потоците от хора, устремени към Европа в търсене на по-добро бъдеще за себе си и своите деца. Опитите по суша и море за незаконно преминаване на външните граници на ЕС продължават. И ако статистиката се промени, то не е толкова, защото натискът към Европа е намалял, а по-скоро заради извънредните мерки и затварянето на външните граници на ЕС.
– Как всъщност се пренаредиха приоритетите и можете ли да направите сравнение с периода от пандемията относно натиска по границите?
– Пандемията пренареди приоритетите на страните-членки, но, уви, мигрантският натиск остава сериозно предизвикателство за Европа. Драконовските мерки по границите, предприети за да се спре разпространението на пандемията, на практика се отразиха и на опитите на мигрантите да се доберат до Европа. Както вече казах, тези опити не спряха, но в резултат от затегнатия контрол мнозинството от тях завършват с неуспех.
– А на каква техническа подкрепа можем да разчитаме и от кога може да е факт това?
– Съвместно с няколко европейски агенции – Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), Комисията има готовност да предостави подкрепа на България за справяне с евентуално засиления миграционен натиск, ако това се наложи. Тази подкрепа може да включва разполагането на екипи за съдействие в управлението на миграцията, укрепване на административния и оперативния капацитет за извършване на граничен контрол, процедури за предоставяне на убежище, проверки за сигурност на лицата, които са преминали външните граници, както и връщане на граждани на трети държави, които не се нуждаят от закрила. При нужда, освен това, могат да се задействат и други допълнителни инструменти като Механизмът на ЕС за гражданска защита например. Подкрепата, за която говорим, обаче не е автоматична – тя трябва да бъде поискана от съответната държава поради възникването на конкретни обстоятелства. Въз основа на анализа, който ще им бъде направен, ще се определят и средствата, необходими за преодоляването на евентуалната криза.
– Много се изговори във връзка с новия спасителен пакет и Фонда за възстановяване относно COVID-19, до какви средства всъщност България ще има достъп?
– Пътят за възстановяване на европейската икономика, начертан от ЕК, минава през инвестиционна инициатива на стойност 750 млрд. евро. Средствата ще бъдат заети от световните пазари, като се обединят в общ европейски дълг. За първи път се предприема подобен подход, но безпрецедентната ситуация, която наложи пандемията, изисква и безпрецедентни мерки. 500 млрд. евро от сумата ще бъдат предоставени на страните-членки безвъзмездно, а 250 млрд. евро – под формата на заеми. Това финансиране ще бъде насочено чрез европрограмите и ще се изплати за дълъг период от време в бъдещите бюджети на ЕС – между 2028 г. и 2058 г. Най-големият нетен донор ще бъде най-голямата икономика в Европа – Германия, а България и Хърватия на практика са сред най-печелившите от фонда.
Според таблицата за разпределение на средствата, изготвена на базата на икономически симулации и публикувана в работния документ на ЕК, страната ни би могла да получи една от най-големите суми спрямо брутния си вътрешен продукт – 15 млрд. евро. От тях 3,3 млрд. евро ще изплащаме в много дълъг период от време, а останалите са безвъзмездни. Това е сериозна финансова инжекция за икономиката на страната ни, която ще даде възможност да се подпомогнат засегнатите от кризата сектори и да се реализират политики в социалната сфера. Разбира се, тепърва предстои прочит за какво точно могат да се използват тези средства, защото трябва да се съобразим с европейските приоритети.
– Ще можем ли да преодолеем икономическата криза и като цяло ще се възстанови ли ЕС след пандемията? Кои сектори ще искат време?
– Голямата цел е не само ЕС да се възстанови от икономическата криза, но и да излезе по-силен и обединен от всякога. Затова фокусът е върху мащабна инвестиция чрез общ дълг, а не върху познатото „затягане на колани”. Неслучайно и името на инициативата насочва към следващото поколение – работи се за просперираща икономика, за дългосрочни перспективи, които да задълбочат европейския проект. Европа доказа, че е силна, когато действа заедно, така че с общи усилия трябва да търсим решения как да защитим туризма, на който пандемията нанесе тежък удар, как да помогнем на хората на изкуството, как да инвестираме, за да имаме по-добри здравни системи, за да сме технически по-добре оборудвани, за да не сме напълно зависими от трети страни. Сред приоритетите, които се очертаха, безспорно е дигитализацията, която със сигурност може да ускори преодоляването на кризата. Поставям акцент върху ускоряването на процеса на възстановяване, но за всички е ясно, че е трудно да се правят прогнози, включително и заради неизвестните от евентуална втора вълна на пандемията, за каквато говорят много експерти. Работи се активно и за по-устойчив вътрешен пазар. ЕК вече даде ход за създаването на Презастрахователна схема за обезщетения при безработица– SURE. Само тази схема ще предостави до 100 млрд. евро в заеми от ЕС, за да могат предприятията да запазят служителите си и техните доходи. Стъпка по стъпка, вярвам, че заедно ще излезем и по-силни, и икономически по-стабилни от тази криза.
– Ще падне ли всъщност мониторингът на ЕК върху правосъдната ни система? Защо се появиха разнопосочни сигнали?
– Фактическата развръзка е просто въпрос на формалности. Мониторингът на Европейската комисия върху правосъдната ни система ще падне. Припомням, че по Механизма за сътрудничество и проверка ЕК изготвя два доклада – за България и за Румъния. Само нашите две държави бяха подложени на такъв мониторинг. На 22 октомври миналата година въз основа на постигнатото Еврокомисията препоръча да отпадне мониторингът на България в сегашната му форма, като остана далеч по-критична към Румъния. На практика страната ни е изпълнила препоръките във връзка със съдебната реформа, борбата срещу корупцията, както и спазването на върховенството на закона. Тази позиция на ЕК беше подкрепена и от Европейския парламент. Пандемията от COVID-19 обаче така промени графика на Европейската комисия, че формалното решение за отпадането на мониторинга съвсем логично беше изместено от други приоритетни въпроси. За съжаление ситуацията даде повод за тенденциозно тълкуване на препоръките към страната ни в рамките на пролетния пакет на Европейския семестър. И въпреки че там през последните години се използва почти еднаква формулировка за България, като се добавят няколко заключения от мониторинговия доклад, започнаха интерпретации, от които в крайна сметка тръгна и фалшивата новина, че ЕК ще продължи мониторинга. Неуместно е да се говори за разнопосочни сигнали – и двата документа изразяват категоричната позиция на ЕК, че постигнатият от България напредък по Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен за изпълнението на ангажиментите, които сме поели при присъединяването си. Важно е да се отбележи също, че проблеми с корупцията и върховенството на закона има във всяка една държава. Именно за това се настоява за въвеждането на общоевропейски механизъм, който да следи за спазването на върховенството на закона във всички страни-членки. В интерес на истината, през последните години примерно Унгария и Полша бяха много по-остро критикувани на европейско ниво от нас. България показа воля за реформи и това беше признато от Европейската комисия. Да не допускаме опитите за краткосрочни политически дивиденти да хвърлят сянка на съмнение върху страната ни и това, което е постигнато.
