До началото на следващата година България няма да получи и стотинка от Плана за възстановяване и развитие. Надявам се служебните министри да не управляват процеса с Плана за възстановяване така, както управляват кризата с потъващия кораб!
Това каза за Радио „Фокус“ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.
Водещ: Като част от провеждащата се в Страсбург пленарна сесия на Европейския парламент се състоя дебат за напредъка в процеса на изпращане и одобрение на Националните планове за възстановяване и устойчивост. В дискусията участва и българския евродепутат от групата на ЕНП и от българската делегация на ГЕРБ Андрей Новаков. В контекста на информационния повод е полезно да се поинтересуваме, какво загуби България от размотаването по Плана за развитие и устойчивост? Наш гост е евродепутатът Андрей Новаков. Вие на този дебат бяхте предвидили да зададете въпрос на еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилиони. Какъв отговор получихте?
Андрей Новаков: Това, което направих е да разгранича страната и народа ни от конкретното временно правителство, което ни управлява. Без да кажа нищо за страната, единствено изразих тревога и потърсих подкрепа от ЕК, тъй като, оказа се, България е предпоследната държава, която не е внесла План. В момента се обсъждаше отпускането на 52 милиарда вече авансово към повечето от страните, които са си подали плановете, както и за някои, които имат проблеми с одобряването на техните подадени вече планове. Малко беше срамно да кажа, че идвам от държава, която все още не е подала нейният. Какво да говорим за одобрение и отпускане на аванси? Зададох въпрос: има ли как ЕК да подпомогне неспособното към момента служебно правителство да напише адекватен план и да го изпрати, щом не иска да изпрати вече готовия, подготвен още през април от предходното правителство. Надявам се това да се случи и ЕК да прояви снизхождение към служебното правителство, което, надявам се, още малко ще остане начело на страната и макар да заяви някаква готовност, че ще подаде План, оказа се, че няма шанс до края на годината България да получи аванси. 2 месеца са необходими на ЕК да оцени нашият вариант на плана, след което 1 месец и Европейският съвет. Това означава, че със сигурност до началото на следващата година България аванс няма да получи и то в най-добрия случай, ако няма забележки.
Водещ: Дали България може да загуби авансовото финансиране изобщо?
Андрей Новаков: Към момента това ми се струва малко вероятно и надявам се много скоро да има редовно правителство, което да носи политическа отговорност, така че да не се стига до забавяне на тези 1,6 милиарда лева, които са предназначени за вливане в икономиката още веднага. Това са авансови плащания още преди да са подадени всякакви проекти и да се налага разплащане по тях. Надявам се само служебните министри да не управляват процеса с подаването на плана така, както управляват кризата с потъващия кораб край бреговете на Черно море. Имам усещане, че ЕК ще прояви разбиране за това, което се случва в страната ни и няма да накаже българския народ, заради това че конкретен министър не може да напише и да подаде план, който да бъде одобрен от ЕК. Това, което е по-тъжно в случая, е, че ние имахме готов план, който имаше предварителна оценка, включително от председателя на ЕК, че е изготвен добре и че има готовност той да бъде приет. За съжаление този аванс, който имахме, беше изпуснат и към момента сме предпоследни, заедно с Холандия сред държавите, които въобще не са подали никакъв план и 6 месеца, след като срокът е изтекъл.
Водещ: Има ли опасност изобщо да изгубим средства, заради късното подаване на плана?
Андрей Новаков: Въобще не искам да мисля в категории като финансиране изцяло загубено, но забавянето със сигурност ще се отрази негативно на българската икономика. Аз съм объркан от смесените послания: най-напред вицепремиерът Пеканов обяви, че до 30 юли тази година ще бъде внесен, след това каза, че ще бъде внесен вероятно през следващото лято на 2022 г., а завчера премиерът каза, че ще бъде внесен най-вероятно на 15 октомври. Кое от всичко е вярно, предстои да видим. Със сигурност колкото по-скоро бъде внесен, толкова по-добре за страната ни.
Водещ: Господин Новаков, какво загуби България от размотаването по Плана за развитие и устойчивост?
Андрей Новаков: Това са пари, които са насочени за възстановяването на българската икономика. Това са пари, които са насочени в почти всеки един сектор, като се започне от „Напоителни системи“ за фермерите, мине се през улично осветление, през газопроводи и се стигне до 950 милиона за малкия и среден бизнес. Доколкото ми е известно, служебното правителство е премахнало тези средства от плана, или са заместени, вместо безплатно грантово финансиране, със заеми. Това нещо ме тревожи. Оставаме с впечатление, че служебното правителство е внесло други проекти, които са интересни за тях. И под „интересни“ да кажем, че съм любезен, да не кажа друго, което е мотивирало служебното правителство да махне такива планове и да вкара други. Не ми се ще да вярвам, че са проявили компромис спрямо интересите на българските миньори, на българската енергетика, на българските потребители и са си дали сметка, че към момента е абсолютно недопустимо да се приеме затваряне на мините, бъдат поставени на срокове, без да имаме ясна алтернатива, с план как тези мощности могат да бъдат извеждани, ако въобще това се налага, без никой да губи работата си.
Водещ: Г-н Новаков, в хода на дебата, в който и вие участвахте, какво е впечатлението ви – от какво се интересуваха вашите колеги от другите държави? Поне да видим тези, които са напред, какво правят.
Андрей Новаков: Тези, които са напред, конкретно се бяха фокусирали върху две държави – те бяха Полша и Унгария, тъй като по всяка вероятност техните планове ще бъдат отхвърлени, и фокусът беше върху това дали върховенството на закона да има водеща роля при определянето оценката на тези планове. Първо трябва да кажем, че върховенството на закона трябва да бъде част неизменна от европейското финансиране и второ – че това не са пари на едно или друго правителство, на един или друг министър, а за цели народи. Това да има напоителни системи за българските фермери не е важно само за един министър или за едно правителство, важно е за самите фермери, за хората. Затова ми се ще Европейската комисия да не наказва обикновените бенефициенти, потребителите на европейско финансиране, само защото има мнение за поведението на дадено правителство, без значение кое е то. Както се видя, проблеми има и в Холандия, и в Полша, и в Унгария, и за съжаление в България.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, да ви попитам по още една новина, която е с ваше участие. Европейската комисия въвежда единна система за обмен на данни за пробега и километражите на леките автомобили. Системата е създадена по ваше предложение като мярка за подобряване на пътната безопасност. Платформата вече функционира. Каква е полезността й, като знаем, че половината от колите втора употреба в Европа са с манипулирани километражи?
Андрей Новаков: Да кажа на всички слушатели – тук съм мотивиран, защото знам, че за съжаление много от хората могат да си позволят покупката на кола втора употреба. Често пъти те стават заради това обект на измами с това, че километражът е манипулиран. И вместо кола на 50 000, си купуваш кола на 300 000, без да знаеш, а след това ремонтите нямат край. Това ме накара да предложа на Европейската комисия да направим платформа, в която всеки потребител може да разбере реалния пробег на автомобилите. Това се случва, като отидеш в автокъщата, видиш дадена кола и по номера на рамата разбереш миналата година в Германия, когато колата е била там, на колко километра е била по време на годишния си технически преглед. Към този момент системата работи само с отговорните институции. С други думи, ако си си харесал кола и отидеш в КАТ да я регистрираш, полицаите в КАТ могат да проверят тази информация. Ако системата покаже своята ефективност – нещо, в което вярвам, ще поискаме да я надградим, така че освен полицаите в дадените държави, тази информация да бъде достъпна за обикновения потребител с техните телефони още по време на огледа. И си мисля, че това ще бъде крачка към окончателното прекратяване на тази порочна практика да бъдат лъгани най-уязвимите потребители, които с години са събирали пари за кола, която често пъти е единственият им начин за персонален транспорт.
Водещ: Как може да се ползва тази единна система?
Андрей Новаков: Всъщност е много просто. Във всяка държава годишният технически преглед е задължителен. По време на този преглед се събира информация за пробега на дадения автомобил. Моето предложение е: анонимно, без всякакви данни за собственика да се споделя информация само за пробега на километража, така че когато тази кола бъде препродадена, лесно да се види информацията за това на колко километра е била миналата година. Това ще рече, че ако ти продават кола да кажем на 70 или 80 хиляди километра, а миналата година, ако е внесена от Италия, в Италия е минала годишен технически преглед на 470 000 километра, това означава, че търговецът лъже, и то доста, и най-малкото трябва да поискаш отстъпка от цената, ако въобще решиш да купиш същия автомобил.
Водещ: А как се влиза в тази система? Как се ползва?
Андрей Новаков: Към момента, заради това, че в някои държави това представлява чувствителна информация, достъп до нея ще имат органите за опазване на реда. В случая в България – КАТ. И когато регистрираш колата си, те трябва да те известят, че и тази кола е с манипулиран километраж.
Водещ: Да, но ти вече си я платил. Каква е ползата?
Андрей Новаков: Или си я платил, или си я проверил само. Може да си я закарал с номера на рамата за проверка. Причината все още да не е достъпна за обикновения потребител е, че в някои държави това е чувствителна информация, която отказват да споделят, по моему – по абсолютно неясни причини. Много скоро, ако докаже ефективност тази система, ще поискам тя да бъде публична и достъпна информация в телефоните на всеки един потребител. Но първата крачка е тази и тя вече е направена, и връщане няма.
