Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, ръководител на българската делегация и заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за Радио „Фокус“
Водещ: Отлагане на началото на преговорите за еврочленство с Албания и Северна Македония е подарък за Москва, коментира върховният представител на Европейския съюз за външната политика по време на двудневния Съвет външни работи в Брюксел. Жозеп Борел се ангажира Европейката комисия да продължи да упражнява „целия възможен натиск“. Въпросът е: защо го прави само върху България? Наш гост е ръководителят на българската делегация и заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев. Подарък за Москва ли е отлагането на преговорите със Северна Македония, както твърдят от Европейската комисия? И защо напоследък се използва твърде произволно това сравнение? Защо не се отчита позицията на България, а върху нея се лепи етикета на кремълското влияние?
Андрей Ковачев: Намирам наистина за изключително некоректно изказването на Борел. И той е представител на страните-членки. България е пълноправен член на Европейския съюз, би трябвало да има търпението и желанието да изслуша и да разбере българската национална позиция на пълноправен член на Европейския съюз. Очаквам той да каже нещо по отношение на идеологията в Република Северна Македония, на това, че Сърбия и Москва имат огромно влияние в Република Северна Македония, в техните служби, в тяхната администрация, в политическия елит, сред журналисти, медии, академичен елит, професори, които са от югославско време, с югославската носталгия и с всички техни зависимости от техните бивши комунистически служби. Само в понеделник видяхме, Сръбската православна църква и Македонската как щели едва ли не да се побратимяват и да се помиряват – директни връзки с лицето Кирил, което се явява патриарх в Москва, чрез сръбските им слуги и съответно в Македония. Така че съвсем на друго място са агентите на Москва и влиянието на Кремъл. Точно от другата страна – България защитава основни европейски ценности за недискриминация, срещу говора на омразата, срещу това да не можеш свободно да се самоопределиш като българин, защото рискуваш да нямаш кариерно развитие, да бъдеш преследван, в училище твоите деца да бъдат обиждани, да имаш една изключително неприятна социална среда около тебе, защото това се лее от медиите за „татари“, за „окупатори“, „асимилатори“, „предатели“ и тем-подобни. Срещу това би трябвало г-н Борел да се противопостави, и то най-сериозно, а не да измисля глупости, както между другото по същия начин и Путин говори – колко са лоши фашистите в Украйна и с това той аргументира своите акции или войната в Украйна.
Водещ: Г-н Ковачев, напоследък си пробива път концепция, която тръгва сякаш от Германия – че ветото на България за Северна Македония въздейства и върху ситуацията в Украйна, дотолкова, че ако Украйна получи статут на преговарящ за Европейския съюз, Западните Балкани щели да бъдат много силно разочаровани и разбира се, особено Македония и Албания щели да получат тласък към Русия.
Андрей Ковачев: Категорично не приемам такива сравнения или такива неща. Украйна е жертва на агресия от Руската федерация. Ние сме длъжни да подкрепим Украйна, било то и със символичен акт на даването на статута на страна-кандидат за членство в Европейския съюз. Това няма отражение нито в проблемите на Босна и Херцеговина. Да бъдат така добри Изетбегович и Чович да се разберат за предизборния закон за изборите на 2 октомври в Босна. Те техните си проблеми да не ги прехвърлят на Украйна. Същото е за Сърбия и за Косово. Да почнат Курти и Вучич да си говорят и да се разберат за крайния статут на Косово. Същото важи и за Република Северна Македония – да бъдат така добри да преодолеят своята идеология от времето на комунизма и атмосферата на омраза към България, дискриминация към открито заявяващите своята българска идентичност. Там Албания трябва веднага да започне преговори. Това лицемерие и на Борел, и на страните-членки, на Нидерландия, на г-н Рюте – той защо не му постави и може да му е поставил Кирил Петков, като беше Рюте в София. Какво е това лицемерие?! Защо когато Албания е готова за членство, всички 27 страни са казали „да“ на преговорната рамка за Албания – не, Албания не трябва да започва преговори, защото трябва да накиснем България, те да са виновни, защото не започват със Северна Македония. Откъде-накъде Албания трябва да бъде жертва на нежеланието на Нидерландия, на Франция, на Дания и на още няколко страни да започнат преговори за Албания? Къде е Борел да го каже това нещо? Защо Албания не започне веднага преговори, щом като всички 27 страни-членки са готови или са дали своето съгласие. А Република Северна Македония – разбира се, че това ние желаем, да бъдат част от Европейския съюз. Това винаги е било българската позиция и затова направихме председателството, първото председателство на Съвета от страна на България беше за лобиране за всички страни, особено за Македония да бъде част от Европейския съюз. Подписахме един братски договор 2017 г. за преодоляване на различията от миналото, подадохме ръка, искахме още тогава да започнат преговори, още преди две години трябваше да започнат преговори с Европейския съюз. Но те не пожелаха да мръднат и на сантиметър от югославската си доктрина и нямаше никакво развитие, нито с академичната комисия, нито с каквото и да било. Те видяха, че като че ли нашата благородна, братска позиция за това да не интернационализираме нашите вътрешни отношения между България и Македония, да не търсим като гърците някой да бъде като посредник между нас, го помислиха за слабост и решиха да не правят абсолютно нищо. Тук ние сме виновни, че не инвестирахме в добра комуникация на нашата позиция, което се извършва със средства, разбира се, от нас. Не може да казваме, че сме патриоти на думи, но да не отделяме нито един лев за комуникация. И от другата страна – с лобистки офиси във Вашингтон, Берлин, в Брюксел, с инвестиции в университети, в професори по света да обясняват техния прочит на историята, с консултантски фирми, работят с милиони средства за постигането на техния интерес. От другата страна ние, за съжаление, не инвестираме нищо, оставяме само д-р Милен Врабевски, той да прави частни дарения. Но къде е българската държава в това? Защо нямаме поне 5-10, а българската държава да си позволи и много повече милиони за своите етнически общности извън пределите на отечеството. Тук и за Украйна, и за Молдова, и за Косово, и за Албания, и за Македония, и разбира се, за по-новата емиграция в други части на света. Но историческите български общности трябва да получат и финансова подкрепа. Моментално трябва да се… аз вече не знам колко пъти повдигаме този въпрос и при вас, сигурно десетки пъти – промяна в Закона за българското гражданство. Не е срамно да получиш българско гражданство по произход, когато си го поискал, когато си доказал своя български произход. В момента това е секретна информация, указите на вицепрезидента не се публикуват. Ние знаем, разбира се, че знае българската държава, но нямаме институционална памет, няма нито церемония, нито снимка пред знамето и пред герба на България. Това трябва да го има. Трябва да се улесни, да не унижаваме наши сънародници. Всеки, който иска българско гражданство и докаже български произход, трябва по най-бързия начин да получи българско гражданство, но разбира се, публично, както навсякъде по света, с публикуване в „Държавен вестник“, снимка или церемония пред знамето и пред герба. Не е срамно, това не е някакъв грях. В момента имаме стотици хиляди с българско гражданство, но официално в преброяването – 3000 или 3000 и нещо. И хората продължават да се страхуват да не би да стане достояние, защото – и тук идва нашият основен проблем – това би довело до нещо негативно за тях и за тяхното семейство. Това нормално ли е, това демократично ли е, това според вас академичен културно-исторически спор ли е, както някои колеги се опитват да принизят нашите проблеми с някакъв абстрактен исторически спор за това кой какъв цар е бил или някаква друга историческа личност? Не, това е сериозен проблем за човешките права и за основни демократични ценности, като борбата с говора на омразата, с толерантност и разбира се, възможност за кариерно развитие.
Водещ: Г-н Ковачев, казаното от вас предизвиква серия въпроси. И почвам поред. Защо се спекулира с опасността Северна Македония да стане плячка на руска агресия и на руски интереси, след като Северна Македония е част от НАТО и това със сигурност е гаранция за нейната териториална и институционална цялост?
Андрей Ковачев: И разбира се, това е факт благодарение и на България, основно на България, основно на нашето желание да ги подкрепим и да подпишем в 2017 г. Договора за добросъседство, който отвори пътя и за Преспанския договор, и за пълноправното членство на Република Северна Македония в НАТО.
Водещ: Но защо се играе с руската карта сега и се злоупотребява?
Андрей Ковачев: Точно за да се притиска България, за да се вменява вина на България, която е абсолютно некоректно дефинирана и няма нищо общо с реалността. А когато започнат да говорят, че в Република Северна Македония щели да се разочароват от Европейския съюз – ами, не мислят ли тези хора, които говорят такива неща, че в Република България ще се разочароват милиони хора от Европейския съюз, ако по толкова несправедлив начин се притиска България да приеме една огромна несправедливост в името на това страната кандидат да не се разочаровала от Европейския съюз?! Но тук няма първо нищо общо с… поне българската позиция не е свързана с някакви агенти на Москва, които не искали… Защо да не иска Москва? Москва не иска да влезе някоя страна в НАТО, обаче за Европейския съюз мисля, че даже нереформирани страни-членки на Европейския съюз са много добре дошли за Москва. Тя би искала колкото се може повече нереформирани страни, които имат проблеми със съседите си, колкото повече дрязги в Европейския съюз могат да набутат от Москва, толкова по-добре за Москва. Така че, г-н Борел, точно обратното е – за Москва огромно предимство е в Европейския съюз да има страни, които се карат помежду си, които имат неразрешени проблеми помежду си, които разнопосочно гласуват в Съвета. Един разединен, скаран Европейски съюз е в интерес на Кремъл. Един единен Европейски съюз, който е изгладил всички свои проблеми преди пълноправното членство на страната, която ще стане пълноправен член, е голяма опасност за Москва, защото се видя сега, че може да бъдем единни по отношение на санкциите, по отношение на позицията ни за подкрепа на Украйна. Москва се надява да няма единен Европейски съюз и колкото повече проблеми се вкарват в Европейския съюз, толкова по-добре за Москва. Така че моята аргументация е точно обратната на тези теории, които развиват в момента, за да ни накарат да се срамуваме от нашата позиция, да сме едва ли не гузни, че ето, видите ли, заради нас Москва ще си разпространи влиянието може би върху Сърбия. Те имат достатъчно в Сърбия. Или пък в Албания, или някъде другаде. Всеки да си решава проблемите. Аз знам много добре, защото отговарям и за Западните Балкани. Преди няколко дни бях в Черна гора, преди това бях в Сараево, познавам и нещата в Косово, многократно съм бил, и в Албания, и в Република Северна Македония – навсякъде трябва да си изчистят проблемите, които си носят историческия багаж, но за това трябва да има желание. Да не си търсят други оправдания с Москва или с Киев, или с нещо друго, или с Турция, или със Саудитска Арабия. Те самите трябва, политическите лидери, елитите в тези страни трябва да си решат проблемите. За мен Албания трябва да започне веднага преговори, Босна и Херцеговина да си оправи избирателния закон колкото се може по-бързо, за да могат хърватите да се чувстват добре, че си избират собственото председателство. Черна гора с новото правителство да започне колкото се може по-бързо реформите и да бъде първата страна пълноправен член на Европейския съюз от Западните Балкани, защото е най-напреднала. Курти и Вучич да започнат сериозни преговори за намиране на статут, на краен статут за Косово. И Македония да изпълни демократичните справедливи искания, които са свързани с основни човешки права. Те трябва да си го изпълнят, техните елити, на всички тези страни от Западните Балкани трябва да си изпълнят своите ангажименти, а не да търсят оправдания за неизпълнението на ангажиментите им в Москва или някъде другаде.
Водещ: Още един въпрос, който вие поставихте с вашите отговори, и този въпрос многократно сме го разисквали – прав сте – в предаването. Защо държавата не инвестира в българската национална позиция, която е позиция на българския парламент, която е позиция при Консултативния съвет при президента? Ако това беше направено, може би трябваше да се обясни и в Европейската комисия, а и на евроатлантическите ни партньори, че именно македонизмът е руската идеология, създадена от Коминтерна, за да разедини българите и да създаде хибридна, измислена нация, ако това бе финансирано, бе подкрепено и бе сведено, както се казва, до умовете и до сърцата на нашите евроатлантически партньори, а не сега да ни вменяват чувство на вина. Защо не се инвестира – ето това е въпросът?
Андрей Ковачев: Това трябва да се пита правителството, министъра на финансите, Външно министерство – защо толкова се бави, защо наистина има такава огромна мудност, нежелание, като че ли администрацията смята това за допълнителна работа, която ще им се отвори, и просто не желаят да се занимават. Нямам обяснение. Аз съм потресен от липсата на желание да се инвестира в нашата национална стратегия. Но на думи, на думи съм чул какви ли не неща, всеки – кой от кой по-голям патриот и кой от кой повече се бие в гърдите как защитава България. Но един лев няма за това, което да бъде отделено. Това е единият елемент. Само си позволявам – извинявам се, малко да не се съглася с вас. Основното, което ние трябва да комуникираме с нашите партньори, не е толкова за Коминтерна или за идеологиите в миналото, а за реалното сегашно състояние…
Водещ: Да, безспорно съм съгласна, но за да не ни набеждават за „руски маши“, те не трябва ли да знаят историята?
Андрей Ковачев: … на гражданите на Република Северна Македония, които искат доброволно да се самоопределят като българи, но се страхуват от това, защото ще има последици за тях, за тяхната кариера, за тяхното семейство. А второто е Законът за българското гражданство.
Водещ: Защо той не се приема? Той пък поне пари не иска. Иска едно решение, рутинна работа в парламента.
Андрей Ковачев: Не знам вече, колко пъти го повдигам този въпрос и се обръщам и към моите колеги. Тук би трябвало да има абсолютно единомислие и не виждам коя политическа партия би била срещу това и не виждам никакъв логичен аргумент защо трябва да е тайна българското гражданство, и защо не се публикуват указите на вицепрезидента. Наистина това трябва най-накрая да бъде решено, да се промени и да се види, че българското гражданство по произход не е срамно нещо да бъде, да получиш. Първо тези, които кандидатстват за него, доброволно го правят, доброволно предоставят на българската държава доказателства, че са от български произход, и получават българското гражданство. Така че декларират, че се чувстват българи с декларация, по която се носи отговорност по Наказателния кодекс, и не виждам логика в тази апатия в българския парламент по този въпрос. Като че ли това е – някои го смятат едва ли не, не е толкова важно, имало толкова по-важни въпроси. Когато пък чуя това оправдание – знаеш ли какво, има толкова много по-важни неща, ами, аз смятам че това е пък едно от най-важните неща, които би трябвало да бъде направено.
Водещ: Ако ние имахме приет такъв законопроект и той се изпълняваше коректно, нямаше да имаме проблема да задаваме въпроса, къде изчезнаха 150 000 сънародници в Северна Македония, получили български паспорти и необявили се при преброяването.
Андрей Ковачев: Да. Това е единият елемент. Вторият елемент е, че ние трябва много по-лесно и без толкова бюрократични спънки и по-бързо на всички, които желаят да докажат български произход, да получат българското гражданство, след като се изпълнят всички изисквания, включително и една или церемония, или снимка пред знамето и герба. Тези хора трябва да имат някаква връзка с българската държава. Не може връзката да бъде един документ и подхвърлен през едно гише от някоя служителка, и това да е връзката с българската държава. Това е, бих казал, много грозно и недостатъчно, и недостойно.
Водещ: Г-н Ковачев, оптимист ли сте за решаването на този въпрос, защото докато България е натискана да отложи ветото си, да го отмести по някакъв начин, от Скопие се оплакват, че те също са били поставени под натиск, но забележете – натискът идва от България към тях. Този порочен кръг крайно време е да се пресече. Не е ли така?
Андрей Ковачев: Какво да ви кажа, аз многократно съм имал възможност да говоря с колегите от Република Северна Македония. Няма смелост. За Заев имахме надежда, че в началото Заев ще има смелостта да направи тази крачка за преодоляване на наследството от миналото, на негативното наследство от миналото, но явно и той се уплаши – така поне си го обяснявам. И всички вървят по инерция, инерцията от миналото – тази гарнитура от професори, от журналисти, които си повтарят едно и също за фашистите, за колко са лоши българите и колко хора са убили. И всичко това е една голяма инерция, където и ние сме си виновни за много неща. То в България същата инерция все още продължава, може би малко по-малко в България – все пак имаме Закон за обявяване на комунистическата диктатура за престъпна, но по много места тази инерция, която е в Република Северна Македония срещу българите, я има тук също. Колко споменици, както им казват, или паметници, или артефакти има, свързани с комунистическата диктатура и в България. има много инерция, особено по по-малките места, която… много от политиците не им се занимава да си вкарват допълнителен проблем, или пък нямат смелост и решават, че много по-добре за тяхната кариера е да си вървят по инерцията, която си е от десетилетия. Никой няма желание да поема тази сериозна отговорност пред бъдещите поколения, да се преодолее омразата, да се променят учебните планове, да не израстват младите поколения в такава среда, която потвърждава и негативната инерция от миналото.
Водещ: Бихте ли се ангажирали с прогноза какво би се случило, ако все пак правителството се огъне и едностранно намери някаква удобна уж за всички формула, но отстъпи пред натиска на Европейския съюз, на САЩ за отместването на ветото за започване на преговори на Македония за членство?
Андрей Ковачев: Аз мисля, че министър-председателят многократно заяви, че това може да се случи само след гласуване в българския парламент. Сега от известно време виждам, че има сериозен натиск и по политически групи, ако се стигне до такова гласуване, коя група как би гласувала, дали може някои да не влезнат, да се намали кворумът, да мине тази промяна в българската позиция от предишната декларация на българския парламент, от рамковата позиция на българското правителство и от консенсуса, който беше постигнал на срещата при президента. Не знам и според мен щом досега не го е вкарал министър-председателят в народното събрание, явно все още не е стигнал до тази математика, която може да промени позицията, и затова няма и дата, или поне аз не съм чувал да има някакъв план за вкарването на такава точка в Народното събрание. Но не виждам как, след като само преди няколко дни министър-председателят отново го потвърди – че ще мине през гласуване в Народното събрание, да има промяна. Разбира се, всичко е възможно, под някакъв много силен натиск и без гласуване в Народното събрание да се подаде, но това би имало бих казал като резултат падането на правителството.
