ЕС ИНВЕСТИРА НАД 10 МИЛИАРДА ЕВРО ГОДИШНО ЗА МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ
Андрей Новаков е български евродепутат в състава на групата на Европейската народна партия от 2014 година. При встъпването си в длъжност е най-младият член на Европейския парламент. Приоритет в работата му е младежката заетост.
– Г-н Новаков, какво се постига на европейско ниво в посока младежка заетост, което да дава отражение и в България, където младежката безработица е много голяма?
– Над 5 млн. младежи на възраст между 15 и 24 г. в Европа са безработни. Средното ниво на младежка безработица за ЕС е 21.9%. Именно затова, ЕС инвестира над 10 млрд. евро годишно за младежка заетост чрез Европейския социален фонд. Беше създадена и Младежката гаранция, част от която е и Европейската инициатива за младежка заетост. Бюджетът й се състои от 3.2 млрд. евро по специална линия на европейския бюджет и 3.2 млрд. евро от предназначените за държавите средства по структурните фондове. Всички тези пари са в ръцете на държавите-членки, които трябва да ги използват на 100% по най-разумен начин.
В България вече стартира ОП „Развитие на човешките ресурси“. Първата схема по нея „Младежка заетост“ дава възможност на безработните младежи на възраст до 29 г. вкл., регистрирани в Бюрото по труда, да започнат работа в някоя фирма или предприятие. Младежите без квалификация и с ниско образование ще могат да участват в обучения на работното място (чиракуване), а на тези от тях, които имат квалификация, но не са успели да натрупат опит в същата сфера, ще им се даде шанс да стажуват.
– Един от основните мотиви на младите хора да напускат страната е ниското заплащане. Имаме ли механизми за преодоляване на това и достигане нивата на заплащане в Европа?
– В днешно време младите хора далеч не търсят само по-високи заплати извън страната. Те търсят по-добра работна и социална среда, по-качествено образование, както и специфичен опит. Основната група от млади хора търсят по-добро образование, защото това улеснява достъпа към професия. Доста от тези млади хора се завръщат в България и започват да трупат опит тук.
Важно е да знаем, че заплащането за младите е проблем почти навсякъде в ЕС. Над 50% от стажовете в Европа са неплатени, а много голяма част от позициите предлагани на младите са под формата на краткосрочни трудови договори, на които попадат отново и отново. Има и немалко случаи, когато млади хора работят „на черно“ в други държави, което също не е решение, защото всичко се случва при липса на социални и пенсионни осигуровки и нулева защита срещу експлоатация и некоректно отношение.
– Бизнесът казва, че нямаме подготвени кадри и има недостиг на квалифицирани работници. Къде е мястото на образованието в тази посока?
– Образованието трябва да разбираме като инструмент за постигане на цели – повече заетост и професионални възможности. Ако образованието се превърне в самоцел, то често може да се стигне до задънена улица след като получиш дипломата си в ръце. Завършваш „Право“ и ставаш барман, защото заплатата е висока. Въпреки че това е примамлив вариант, той е краткосрочен – не предлага развитие и стабилност за бъдещето. А колкото повече време минава, толкова повече ерозират знанията и уменията ти.
Истината е, че в днешно време почти всичко зависи от теб самия. Все повече усилия трябват, за да успееш като млад човек. Трябва да развиваш себе си непрекъснато извън онова, което те учат в класната стая и колкото се може по-рано да развиваш умения като финансова грамотност и предприемачество. Това е инвестиция в бъдещето.
Именно за това, наскоро, по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург, предложих програма „Еразъм за млади предприемачи“ да се превърне в глобален инструмент. Програмата предоставя възможност за обмен на предприемачи между държавите в ЕС. С предложението ми все повече млади хора в страната ни ще имат възможността да се учат от успели предприемачи в различни части на света. Впоследствие те ще имат възможността да донесат този бизнес модел в България.
– Ще се завърнат ли хилядите млади българи, които в момента се обучават в чужди университети?
– Реално погледнато има доста примери на млади хора, завърнали се в България след години обучение и опит, създаващи собствен бизнес на родна почва.
Няма бързо и ефективно решение на проблема с изтичането на талантливи, добре образовани и опитни българи от страната ни. Това е и проблем за много други държави в Европа, както и за Европа като цяло. Просто много от младите хора са мобилни в рамките на ЕС (и в други части на света) както по отношение на образованието си, така и по отношение на работата. В днешно време това е право на избор. Може да си представим ЕС като 28 компании, които се конкурират да привлекат и задържат повече от младите си хора с висок потенциал. Пазарният принцип определя изхода. Именно това е състезанието, в което трябва да сме по-добри.
– Как си прeдставяте България след 10 години?
– Не може винаги да сме на опашката. И макар да звучи клиширано, трябва да кажа, че това зависи най-вече от всеки от нас. Аз виждам положителните примери, които не са малко. Колкото и трудно да е сега, колкото и сложен да изглежда успехът на страната сега, надежда ми вдъхват младите хора, които все повече активно навлизат в бизнеса, политиката и науката. Вярвам, че сме на прав път, а постигнатите резултати само през последната година са доказателство за това.
Автор: Светлана Димитрова
Източник: Europe Direct Сливен
