Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

 

– Г-н Ковачев, внесохте питане в ЕК за липсата на единен здравен протокол за COVID-19 и ограниченията на свободата на движение в ЕС. Какво трябва да представлява той?

– Още от началото на пандемията Европейската комисия заяви, че трябва да има общ европейски медицински протокол. Той трябва да включва общи критерии, които да показват кога да има ограничения, какви да са те. Смятам, че трябва да има общ идентификатор на пътниците, т.нар. QR код, който различни страни въвеждат. Виждате, че отделните държави имат различни условия при посещения, различни критерии и ограничения при определен брой заразени. Затова е добре да имаме европейски подход и затова попитах комисията дали е поискала от държавите членки да се обединят около общ медицински протокол и уеднаквяване на изискванията. Това е необходимо, защото виждате, че някои страни изискват отрицателен PCR тест при влизане на тяхна територия от рискова държава. Тогава си освободен от 14-дневна карантина. Все още сме август месец, а ни очакват респираторни вируси през есенно-зимния период и експерти очакват влошаване на ситуацията. Затова трябва да има сигурност за бизнеса и гражданите, за да не се повтори ситуацията от март-април. Нека да се идентифицират региони, които наистина са опасни и където трябва да се съблюдава съответната карантина. Трябва да се реши кое е правилното поведение тогава – един отрицателен PCR тест, няколко такива в продължение на дни или при всички положения 14 дни карантина. Вариантите са няколко.

– Всеки регион има различни рискове, доколко ще е удачно да има единни условия?

– Разбира се, че има различни рискове в отделните региони, затова трябва да бъдат идентифицирани като такива. Например Германия в момента приема едни региони за рискови, Белгия – други. Това също може да бъде направено на европейско ниво. Разбира се, че не може цяла страна да бъде поставена под карантина, а само отделни огнища, ако има такива. Това обаче е изключително трудно при свободното придвижване в една страна, ако не са въведени общоевропейски мерки.

– Кога очаквате да получите отговор от Европейската комисия по въпроса?

– Надявам се в началото на септември да стане ясно какво е предприела Европейската комисия. Искам обаче да отбележа, че лично писах на г-жа Фон дер Лайен и тя даде заявка, че ще се обърне директно към европейските граждани, като направи изявление по националните телевизии на страните членки. В него тя трябваше да обясни какви мерки е предприел Европейският съюз за зимния сезон. Според мен обаче не бива да се очакват действия само от страна на националните правителства. Ние самите като европейски граждани трябва да усетим, че има работеща Европейска комисия що се отнася до възстановяването на икономиката. Само така ще имаме предвидимост. Нужно е да знаем мерките, които стартират. Не става дума само за финансиране, а за медицински протокол, свободното придвижване, риска пред туризма и др. Не бива да се остава с усещането, че ЕС не съществува в тази пандемия. Има предприети стъпки за справянето със ситуацията, но трябва обществото да е информирано за тях.

– Какви са прогнозите ви за есенно-зимния период що се отнася до икономическата ситуация в ЕС, смятате ли, че ще се повиши безработицата? Доста негативни са прогнозите, смятате ли, че договореното финансиране ще помогне за преодоляването на една икономическа криза?

– Това финансиране трябва да се реализира бързо и страните членки да подготвят своите национални планове за възстановяване. Но то стартира едва сега и парите все още не са усвоени. Няма как да се прогнозира как ще се развие пандемията. Трябва да сме подготвени за предизвикателствата и за по-тежък вариант, като се надяваме да не се случи.

– А ще се усложни ли ситуацията заради политическата обстановка у нас и как ще коментирате протестите у нас? Имат ли вече отзвук в Брюксел?

– Европейският парламент вече започва работа и тази седмица ще има на комисия изслушване по темата за ситуацията в България. Най-вероятно ще е в петък. Смятам, че е демократично всеки свободно да изразява своето мнение, но не мисля, че това трябва да става чрез блокади и ограничаване на правата на другите граждани. Добре е младите хора да са активни, ние винаги сме ги призовавали да гласуват, да упражняват това право. Има си обаче и демократично избрано правителство с определен мандат и това също трябва да се уважава. Случващото се в момента усложнява още повече тежката ситуация около пандемията.

– До какво ще доведат едни нови избори, назначаването на служебно правителство?

– Има различни варианти и не мога да прогнозирам какво ще се случи. Не знам доколко е добре да има служебно правителство, назначено от сегашния президент Румен Радев, но по отношение на него искам да изразя своето разочарование. Написах му дори открито писмо да изрази своето отношение и съпричастност към жертвите на тоталитарните режими. Досега от него няма ни дума, ни вопъл. Изхождайки от тази негова личностна нагласа, която е сериозно обвързана с интерпретацията на комунизма у нас, не смятам, че е правилно да мълчи по темата. Не искам да гадая какво би се случило при един назначен от него служебен кабинет сега, моето мнение е може би емоционално, но съм разочарован от липсата на обективна историческа оценка от сегашния държавен глава и не бих искал да се стига до служебен кабинет.

– Какви ще са приоритетите на Европейския парламент за новата сесия?

В момента ЕС няма друг приоритет освен възстановяването на икономиката, като целта е колкото може по-бързо средствата да достигнат до нуждаещите се. Важно е осигуряването на работни места, въвеждането на нови технологии, иновации, грижата за сигурността и опазването на външни граници. Утре (бел.ред., вторник) ще имаме заседание на комисията по външна политика за ситуацията в Беларус. Ще призовем да няма насилие. Според нас трябва да се проведат нови честни и демократични избори.