Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ -(27.09.2019г.)
Водещ: В ден, в който на форум в Ню Йорк българският министър на външните работи Екатерина Захариева критикува лидерите на Европейския съюз, че не изпълняват обещанията си към страните от Западните Балкани и призова за определянето на дата за начало на преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония към Европейския съюз, в интервю за телевизия „Сител“ македонският президент Стево Пендаровски сравни взимането днес на български паспорт заради ползите от македонци със същия исторически контекст, в който Гоце Делчев през 1900 година не бил могъл да се пише друг освен българин. Докъде може да стигне интерпретацията на историята и порочните й измерения? Разговаряме с евродепутата Андрей Ковачев.
Андрей Ковачев: Наистина, за съжаление, историята много често е била използвана за политически цели или за аргументация на една или друга теория, митология, фалшификация, манипулация за постигането на някаква политическа цел. И от една страна имаме историята като наука, като академична наука, която е призната в цял свят, в световните енциклопедии, от академичния свят на нашата планета, и от друга страна интерпретацията на един или друг политик, или политическа партия, или идеология, било то националсоциализъм, комунизъм, които манипулират историята за постигането на собствените цели. Тук имаме една много тежка манипулация, която продължава обаче с десетилетия на територията на бивша Югославия и по-специално на тогавашната съюзна социалистическа Република Македония, където се представя всичко, което е българско, за македонско, а българите като окупатори, като голям враг, като нещо, което е много опасно. За съжаление, след като България протегна ръка, призна първа тази независима република, бивша част на Югославия, опитваме се да бъдем най-близки, най-добри като наследниците на сънародниците на нашите сънародници, на македонските българи, защото от друга страна всеки е свободен сега жив човек да се самоопределят за такъв, какъвто иска. Ако те искат сега да се самоопределят, има хора, които се самоопределят като етнически македонци, това си е тяхно право. Но те нямат право да манипулират историята – това, което вие в началото казахте. Много е жалко изказването на президента Пендаровски, обидно за българите, обидно за македонските българи, които са живели по тези земи, за техните предци, обидно и за сегашните македонски българи, които са се декларирали като българи, нямат страх вече да направят това. За тях той има единственото определение, че те го правят само, за да вземат европейски паспорт, и прави препратката, която е ужасяваща, че през 1900 година и 1901 година поради съответните подобни обстоятелства и Гоце Делчев не е могъл да се представи за етнически македонец и е бил едва ли не принуден да се представя като българин. Ужасяваща е некомпетентността на президента Пендаровски. Или някой го е подвел, или той е неграмотен, или нямам представа какви политически страсти, аз имам представа какви политически цели преследват, просто не искат да признаят историческата академична истина. И тя не е както някои казват: „Ама тя истина не е точно истина, то всичко е относително на този свят“. Ами няма такова нещо – има и черно, има и бяло. Да, има и сиво. Но в случая, когато някой е роден в българско семейство в българския град Кукуш, и се декларира себе си като българин от майка българка, от баща българин, няма как изведнъж да кажеш: „Не, това не е така. И той де факто винаги е искал да се декларира македонец, но обстоятелствата през 1900 година не са му позволявали да направи това.“ Аз съм много разочарован, наистина даже ме заболя като видях видеото на президента Пендаровски, защото той беше направил смела крачка преди няколко месеца, когато беше казал, че наистина Гоце Делчев се е декларирал за етнически българин.
Водещ: Г-н Ковачев, пред мен е текст на интервюто на президента Пендаровски. Взела съм го от македонските медии, то е на македонски. И в този текст чета как македонският президент казва: „Аз ще повторя и настоявам на това, че в този исторически контекст 1900-1901 година Гоце Делчев не е могъл да се пише македонец. Такива са били околностите –тоест това са били обстоятелствата.“ И още нещо, той казва, че Гоце Делчев е един от темелите на македонската държавност, който се е борил за автономна и самостоятелна Македония и не стои въпросът като спор чий е Гоце Делчев и какъв е той по народност. Ето това е интервюто на президента Стево Пендаровски. И много странна е тази позиция, защото в крайна сметка Западните Балкани бяха приоритет на българското ротационно председателство на Европейския съюз. България и сега продължава, и външният министър от Ню Йорк настоява за даването на дата и приемането на Македония като член на Европейския съюз. Защо се разплащат с нас с такава монета?
Андрей Ковачев: Европейската интеграция е двупосочна улица. Ние подаваме ръка, искаме да преодолеем това, което ни е разделяло в миналото, мракобесните идеологии и омразата. Всичко това по пътя на европейската интеграция трябва да бъде преодоляно, да се обединим около истината, но да извървят и те своя път от заблудите, които навремето са били налагани с насилие. Нека да не забравяме, че те са минали, както и в България след 9 септември, така и в Македония един етап на сериозно насилие над всеки, и терор над всеки, който е казвал, че има някаква връзка с България или с българите. Сега инерцията продължава вече без физическо насилие, но с едно духовно емоционално насилие, че всеки, който каже, свързано с България положително е едва ли не предател на македонската идентичност. Ние не сме и не отричаме македонската сегашна идентичност на хора, които се определят сами себе си като етнически македонци. Нека да бъдат така добри и те да не отричат техните предци на личностите от историята, като Гоце Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров, братя Миладинови, Христо и Милан Матови, всички и революционери, и общественици, и възрожденци от XIX – началото на ХХ век, което също са се самоопределяли, и те имат също това право, както сега живеещите да се самоопределят една част от тях като етнически македонци, така и техните предци са се самоопределяли като македонски българи. И това ние няма как да правим, да дебатираме или да правим някакъв компромис. Защото думата „компромис“ е абсолютно неподходяща тук. Как можем да кажем: „Добре, нека да направим компромис – 50% са били етнически българи, 50% не са били“. Няма как с истината да се прави компромис.
Водещ: Каква може да бъде политическата цел на Македония?
Андрей Ковачев: Те са в тежка политическа криза по съвсем други причини в Македония. Правителството е под голям натиск от опозицията за предсрочни парламентарни избори. Какво ще се случи през октомври месец в Брюксел, дали ще получи наистина Македония и Албания очакваното започване на преговорите за членство в Европейския съюз. И се опитва явно г-н Пендаровски да втвърдят някак си подкрепата сред македонското общество за себе си, смятайки, че това е добра тема за повече подкрепа.
Водещ: Е, трябва ли да го правят за сметка на България, при положение, че ние ставаме и се борим за техните интереси? Българският външен министър втърдява външната позиция на България, външната политика, а в същото време те ни атакуват по един безобразен начин.
Андрей Ковачев: Това е много, много, много болно. И аз не знам колко пъти трябва да се опитваме да обясняваме, че ние по никакъв начин не искаме да променяме тяхното етническо самоопределяне сега, тоест, 2019 година. Те имат правото на това, ние не го отричаме това. Но да бъдат така добри също да не отричат и не манипулират историята на техните предци, на това, което е било преди нас. И ако няма разбиране за това, ако се продължи по същия път от времето на Титова Югославия и след това, не знам колко бързо може Северна Македония да се интегрира в Европейския съюз. Добрите отношения, ние от една страна не искаме да поставяме нито някакви ултиматуми, или нещо да навредим на европейската интеграция на нашите сънародници там, но те също трябва да извървят своя път.
Водещ: Г-н Ковачев, когато говорим за интерпретацията на историята, не можем да пропуснем и приетата от Европейския парламент резолюция, с която се изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на сегашното руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента. Русия от своя страна, оспори позицията на Европейския парламент, нарече я „политизиран ревизионизъм“, който си затваря очите за Мюнхенското споразумение и западните държави и нацистка Германия от 1938 година. Докога ще се лутаме между историята и интерпретациите й? Ето, друг пример за история и интерпретации, фрапантен, в рамките на седмица.
Андрей Ковачев: Резолюцията на Европейския парламент за почит към жертвите на всички тоталитарни режими беше приета от огромно мнозинство от всички политически формации с изключение на крайната левица и крайната десница. Над 500, мисля 535 бяха тези, които гласуваха „За“, включително и Групата на социалистите в Европейския парламент с някои изключение. За съжаление, точно изключенията са от България. Но жертвите са жертви. Дали куршумът е изстрелян от националсоциалист или от болшевик, човекът е починал или е бил убит по-точно. И ние се прекланяме пред всички жертви на всички тоталитарни режими в Европа – било то Националсоциалистическата работническа партия на Германия, било то фашистката партия на Мусолини в Италия, било то болшевишката партия на Ленин и Сталин в Съветска Русия или техните слуги в страните от Централна и Източна Европа, след това окупирани от Съветската армия. Така че пред жертвите трябва да сме обединени и никога повече да не допускам тоталитаризъм не само на европейския континент, но разбира се никъде по света, за да няма повече жертви на политическо насилие. Това е много, много важно. Знам, че хората, които са свързани с режима, трудно приемат истината, както и в Македония трудно приемат истината, че как може Гоце Делчев да е българин като е македонец, така и в България трудно приемат наследниците на режима как може комунизмът да е нещо лошо, като е имало толкова хубави електрокари.
Водещ: Въпросът е, докога ще продължи злоупотребата с интерпретациите на историята? Възможно ли е в крайна сметка и човечеството, и Европа, и Балканите да прочетат пожълтелите страници и приемат дадеността на фактите?
Андрей Ковачев: Всичко трябва да бъде прочетено, да сведем глава към тези, които са станали жертви на политически терор и никога повече да не се повтаря това насилие, да се предаде паметта за миналото на младите поколения на Европа, на младите поколения на България – за това са призвани и учителите в средния курс да предадат тази памет. И пак казвам, никога, никога да няма политическо насилие. Това е единството, което ни обедини в Европейския парламент миналата седмица, наистина безпрецедентно 535 гласа „За“ срещу 66 „Против“, имаше и въздържали се, които се обединихме върху нуждата от почитане на историята, от отдаване на почит към жертвите на политическото насилие, и от това никога повече тоталитаризъм да не бъде допускам в страните от Европейския съюз.
