Ограничаването на свободата на изразяване в социалните медии е грешен подход и би направило онези, които разпространяват дезинформация жертви.
Това каза пред БНТ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Коментарът му е във връзка с дискусията между Бюрото на Европейския парламент в България и Асоциацията на европейските журналисти. Тема беше „Кой всява разделение? Заплахите за демокрацията от новите технологии“. Какви са възможните решения, които се предлагат на европейско равнище и какви действия трябва да се предприемат Новаков отговори:
БНТ: Г-н Новаков, новите технологии често се използват като инструмент за насърчаване на антидемократични възгледи и разделение в обществото. Като евродепутат, как оценявате тази заплаха?
Андрей Новаков: „Вече няколко пъти може да наблюдаваме много отблизо директният електорален ефект от социалните медии. Вече не са един и двама политическите личности, които са натрупали своята популярност най-вече през социалните мрежи, така че да се подценява тяхната роля вече е наивно.“
„Последният път, когато видяхме тяхната сила да бъде подценена, бяха социологическите проучвания на изборите в Румъния. На един от кандидатите за президент, на когото социологическите изследвания му отреждаха 5% получи 25%. Това показва тяхната роля. Лошото е, че прикрито зад свободата, всеки може да изразява мнението си. Често пъти се прокрадват много съмнителни тези от анонимни автори, които или призовават за насилие, или вредят на хората, като разпространяват дезинформация, било то за различни болести, ваксини или конспиративни теории, които карат хората да вярват в небивалици.“
БНТ: Дезинформацията в интернет често подхранва крайни и антидемократични възгледи. Смятате ли, че настоящите европейски политики са достатъчно ефективни, за да ограничат този проблем и какво още може да се направи?
Андрей Новаков: „За жалост не. Това е едно от слабите места на демокрациите, които позволяват пълна свобода на изразяване, пълна медийна свобода. Това е изключително положително, но за сметка на това диктаторските режими са напълно ефективни в това да се разпространява дезинформация. Това означава, че тези от нас, които се занимаваме с политика, трябва да ставаме по-добри в това да обясняваме на хората как сами да отсяват новините и на какво могат да се доверяват. Често пъти съмнителни сайтове с бомбастични заглавия попаднали случайно в социални мрежи, не могат да бъдат достоверен източник на информация. Ако нещо ти се предлага безплатно и удобно най-вероятно продукта си ти.“
БНТ: Според Вас, може ли да се намери баланс между развитието на иновациите и ограничаването на антидемократичните ефекти на новите технологии?
Андрей Новаков: „Да, без съмнение. Според мен ограничаването на свободата на изразяване на социалните медии е грешен подход. Това би направило онези, които разпространяват дезинформация жертви. Техният аргумент ще бъде, че свободата им е ограничена и биха привлекли още повече внимание. Трябва да станем по-добри в комуникацията и да създадем механизми. За жалост това е сложен процес и за да бъде реализиран, трябва да се различава по някакъв начин от предишните опити. През историята – практиката е била заглушаване на обществено мнение, без да има алтернативна гледна точка.“
БНТ: Технологичните платформи често се използват за разпространение на пропаганда и манипулация, това отслабва демократичните институции. Как работите като евродепутат за налагане на по-строги правила срещу тези платформи и техните антидемократични ефекти?
Андрей Новаков: „Участвах в създаването на механизъм, който отпуска финансиране за медии. Те трябва да се занимават и включително с проверка на фактите и публикуване на достоверна информация. Това е един от начините, макар и все още да има доста неизвестни, защото все някой трябва да подбере медиите, които да проверяват фактите, но винаги може да има засегнати, защо една медия е избрана пред друга. От тази висока трибуна в Европа подтиквам хората да разсъждават и да търсят фактите. Преди години създадох информационна система, която се казва “Евро Финансирай”. Тя проверяваше възможностите за европейско финансиране на всеки човек и на всяка организация, защото една от темите, която придоби популярност у нас е, че България плаща повече на Европейския съюз от колкото получава, а това е ярък пример за дезинформация.“
