Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков за ОСП – Докъде сме и какво предстои?

Общата селскостопанска политика (ОСП) продължава да е основна тема на дебатите в Брюксел. Коментар по въпросите за това какво се обсъжда в момента и какво предстои – Андрей Новаков, член на Европейския парламент (ЕП) от ГЕРБ/ЕНП за Фермер.БГ.

За МФР отблизо

„Факт е, че многогодишната финансова рамка (МФР) е една от основните теми в Европейския парламент, тъй като тя ще определи как 1 трильон и 200 млрд. евро ще бъдат разпределени между всички 27 страни-членки на ЕС, както по отношение на земеделието, така и по отношение на регионалното развитие, младите учени, студенти и въобще всички сфери на дейност на ЕС.

Предполагам, че в рамките на следващите няколко месеца ще имаме повече яснота за това какви ще са финалните цифри, които ще останат. Надявам се ЕП и Съвета бързо да достигнат до  компромис, така че оттам насетне да се ускорят процесите и за всички останали секторните политики – нещо, което касае пряко и България”, обясни Новаков.

Едно от предложенията му е да се увеличат средствата за развитие на по-бедните региони, през политиката за сближаване на ЕС от 330 млрд. на 372 млрд., което е 42 млрд. повече именно за тези региони. Крачка напред ли ще бъде обаче това за съживяване на българското село или е възможно средствата да бъдат компроментирани? Отговорът на въпроса ще стане ясен след като се реши нещо конкретно и то започне да се прилага.

Преди време се появиха предложения процентът на субсидиране по инвестиционните мерки да бъде намален още повече. Ако това се случи, голяма част от фермерите ще се откажат от финансиране, тъй като „подкрепата” ще загуби своята приложимост. Андрей Новаков отчете това като невярна информация.

„Жалко е, когато има такива слухове и те много бързо достигат до всеки един бенефициент и едва ли не се приема за чиста монета. Истината е, че към момента предложението на ЕК предвижда почти 2 млрд. лева повече за България спрямо това, което има в момента. Повече, а не по-малко! Трябва да кажем, че това идва на фона на общото намаление от 10% за кохезионната политика.  
На всичкото отгоре директните плащания към фермерите се предвижда да намалеят с 0.7%, което на практика е почти същата сума, с която разполагаме и в момента. Така че да се говори за намаление е абсолютно невярно и спекулативно. Хората трябва да са спокойни, че в минимума след 2020 г. ще имат това, което имат в момента.

Средстата, които ЕК предлага да разполага България за земеделие не са намелени, или намалението е абсолютно символично. Затова и смятам, че трябва да приемем този подход, тъй като това гарантира доход към българските фермери, които трябва да са конкурентни на всички в региона”, добави Новаков.

Брекзит и какво значи 1,3% вноска за страните-членки?

„Това, което знам е, че нашата позиция е за одобрение увеличението на вноските. Това към момента е един от малкото начини, с които можем да преодолеем липсата на вноска от страна на Великобритания. Все пак говорим за почти 100 млрд. евро по-малко – огромна сума, а в същото време хората питат с право – ще има ли повече пари за земеделие, за студенти и стипендии и т.н. Това е един от начините, но тук трябва да получим официалните становища на основните платци – по-големите страни-членки. Трябва да кажем освен това, че България продължава да е една от страните, в която разликата между платеното в европейския бюджет и полученото обратно от фондовете, е почти 5 пъти в полза на това, което сме получили. Внасяме средно около 500 млн. евро на година, а получаваме над 2 млрд. евро обратно.

Вноската, за която сте чули, е от брутния национален доход (БНД), така че в момента цялата МФР е 1,1 процент от БНД, идеята е бюджетът да стане 1,3 процента, така че равномерно да се разпределят хипотетично тези 200 млрд. евро”.

Какво предстои?

„Това, което предстои тук в ЕП по темата е да се преборим земеделският фонд за развитие на селските региони да се върне под шапката на регионалната развитие, тъй като имаме нужда от повече синхрон между отделните програми. С право на хората им писна с всяка различна програма и фонд да има крайно противоположни изисквания. Европейските програми съществуват заради хората. И ако хората не разбират как те функционират, ние трябва да променим програмите, а не да чакаме хората да се научат. Ето защо за мен опростяването е една от основните задачи, които трябва да се свършат и то за всички, които има досег до европейско финансиране”.