Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Водещ: На пленарно заседание в Страсбург Европейският парламент одобри доклада на литовския депутат Андрюс Кубилюс, съдържащ насока на развитие на политическите отношения между Европейския съюз и Русия. Докладът е препоръка на Европейския парламент до институциите на Европейския съюз и до ръководствата на държавите-членки да преразгледат политиката по отношение на Русия, включително петте ръководни досега принципа и да разработят всеобхватна стратегия на Общността по отношение на Русия въз основа на принципите, като възпиране на руската заплаха срещу нея за сигурността, борба с руската намеса в държавите от Европейския съюз и от източно съседство, сътрудничество и селективен диалог с Кремъл за подготовка на прехода на Русия, и подкрепа за демократичното общество в страната. Документът бе подкрепен от 494 евродепутати, 103 са били „против“, още 72 са се въздържали. И тук дължим уточнението, че „Против“ е гласувала цялата група евродепутати от БСП.

Но този документ има и текст, предложен от българския евродепутат от  ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев, според който се призовава Русия да гарантира свободен и безпрепятствен достъп до така наречените трофейни архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944 и 1945 година от териториите, окупирани от Съветския съюз, както и до историческите архиви и артефакти, които Руската империя е взела от европейските държави, и които се съхраняват понастоящем в Русия. И сега въпросът е: кое наложи Европейският парламент да одобри доклад, призоваващ за преразглеждане на отношенията на ЕС с Русия?


Наш гост е Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и заместник-председател на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент.

Докладът се позовава, г-н Ковачев, на 11 предишни резолюции на Европейския парламент за Русия. Кое наложи приемането му сега?

Андрей Ковачев: Русия е пред т.нар. „избори“, разбира се, тези избори за съжаление не са организирани по начин, който е демократичен и който отговаря на международните стандарти. Много от опонентите са по един или друг начин елиминирани, за да не могат да участват в изборите, и се получава, че освен кандидатите на „Единна Русия“ на президента Путин, едва ли не само алтернативата са кандидатите на Комунистическата партия. Другите ги няма просто. По един или друг начин са елиминирани. Европейският съюз винаги е искал да има добри отношения, взаимно изгодни партньорски отношения с Руската федерация. Затова и в документа много ясно разграничение има към подкрепата към руското гражданско и демократично общество и отношението към сегашните управляващи в Кремъл. Това са основните елементи – желанието за демократична подкрепа, солидарността с руския народ и посочването на заплахите, които идват от сегашната политика на управляващите в Кремъл. Историческите проблеми, които ние имаме, един от тях е достъпът до нашето културно-историческо наследство. Това са т.нар. „трофейни архиви“, които са иззети, да не използваме другата дума „заграбени“ от Централна и Източна Европа, от Балтийските страни, всичките, които са били окупирани от армията на Сталин. В България става въпрос за архивите на българските министерства, личните архиви на много политици, архивите на царската канцелария. До тези архиви ние все още нямаме достъп от нашите учени, хората, които са историци, нито широката общественост, а би трябвало да можем, да имаме правото нашите си собствени архиви да ги прочетем. Тук трябва да кажа, че многократно са правени опити, съвсем скоро време преди няколко месеца г-н Димитър Главчев от ГЕРБ, който е председател на делегацията в ПАСЕ в Съвета на Европа, също постави този въпрос. И сега ние го поставяме и е приет в резолюцията на Европейския парламент. Както преди това го поставяше г-н Лъчезар Тошев, нека да не забравяме, че и той изключително много усилия положи в тази посока.

Водещ: Да, за него това беше кауза, доколкото си спомням. Сега при гласуването на резолюцията, вашата поправка е минала с подкрепа на 604 гласа „За“, 50 „Против“ и 17 въздържали се. Правя паралел с гласуване на цялата резолюция. Как са гласували за нея българските евродепутати?

Андрей Ковачев: Да, те са подкрепили, разбира се, но за съжаление колегите от БСП не са участвали в гласуването на тази поправка. Както вие споменахте, те са гласували „против“ цялата резолюция. Явно тази инерция от преди като наследници на БКП и на тези, които доведоха на власт на 9 септември тоталитарния режим в България, не желаят да се еманципират и да се върнат, и да отидат в демократичното европейско семейство. Защото все пак да не забравяме, европейските социалисти са я подкрепили в голямото си мнозинство.

Водещ: И г-н Станишев, който е част от групата на БСП, нищо че е председател на европейските социалисти, и той ли не е подкрепил резолюцията?

Андрей Ковачев: Да, така излиза от списъка с гласувалите. Но разбира се, този въпрос трябва да бъде зададен към колегите. Аз не желая да коментирам и не мога да коментирам, какви са били подбудите им.

Водещ: Съществуват ли притеснения, за които тази резолюция да не бъде подкрепена?

Андрей Ковачев: Аз не виждам някакви притеснения. Това не е нещо, кой знае колко много опасно, форумът, на който и от Комисията, и върховният представител, и представителите на основните политически групи в Европейския парламент да са говорили нещо различно от съдържанието на резолюцията. Разбира се, различие има в говоренето на крайната десница и крайната левица, които принципно подкрепят политиката на Кремъл. Знаем проблемите, които има в Украйна, Грузия – неспазването на Минските споразумения, проблемите, които има в страните-членки чрез т.нар. „хибридни атаки“ и заради начина на водене на пропагандна война с дезинформацията, която е огромно предизвикателство по цял свят. Руската заплаха или руските групи, които съществуват за пропаганден натиск и промяна на обществените нагласи в страните-членки от Европейския съюз са сериозен проблем, който се разисква и в Специалната комисия по дезинформация и фалшиви новини в Европейския парламент.

Водещ: Г-н Ковачев, резолюцията ще доведе ли до преразглеждане на отношенията с Русия от страна на европейските институции: Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия?

Андрей Ковачев: Резолюцията е позиция на Европейския парламент. От тук нататък самите правителства, и знаете, че основното след незаконното анексиране на Крим беше дали Европейският съюз ще остане единен. За голямо учудване на президента Путин досега Европейският съюз е единен по отношение на това анексиране на Кримския полуостров. Същото става въпрос и за Грузия, Абхазия и Осетия. И се надявам, че Европейският съюз, защото външната политика на Европейския съюз се ръководи от Съвета, не от Парламента, и затова този акт на Парламента от днес е незаконодателен, това е сигнал, това е позиция на Парламента, но всичко зависи от страните-членки дали ще останат в Съвета единни в позицията си към нарушаването на международното право от страна, пак казвам за съжаление, на Руската федерация.

Водещ: В текста на резолюцията се съдържат може би около 40 аргумента за нейното приемане. Не е ли закъсняла?

Андрей Ковачев: Не е закъсняла. Ние неведнъж сме приемали и други резолюции по отношение на Русия, на спазването на правата на гражданските свободи в Русия. Нека да споменем за г-н Навални, който е един от кандидатите за наградата на Андрей Сахаров, да почетем паметта на Андрей Сахаров, един от най-изтъкнатите дисиденти по времето на Съветския съюз. На неговото име е наградата на Европейския парламент „Свобода и човешка съвест“. Това е тема, която Европейският парламент винаги е поставя и ще продължи да поставя. Така че никога не е закъсняла нашата реакция. Въпросът е Съветът и страните-членки да останат единни. „Съединението прави силата“ е изключително важно в този контекст.

Водещ: В текста на документа пише, че Русия не е спазила над 1000 препоръки на Съвета на Европа и на Европейския съюз. Над 1000 препоръки досега. Не е ли голямо търпението на европейските институции и организации?

Андрей Ковачев: Ние сме миролюбив Европейски съюз, ние нямаме какво друго да направим по отношение на призоваването. Ние не искаме нито война, нито искаме конфронтация. Разбира се, че има санкционен режим, разбира се, че ако няма никакво напредване по тези теми с Украйна, с Грузия, с намаляването на напрежението, с постоянните преминавания на държавните граници на страните-членки на самолети и други военни средства, то тогава може да се говори и за повече санкции. По отношение за режима също в Минск трябва да има по-ефективни санкционни режими, и то целеви към съответни хора, които са въвлечени в нарушаване на международното право и на човешките права.

Водещ: В текста на няколко места нееднократно са споменати различни опасности от руските хибридни атаки, от намесата на руска пропаганда, от влиянието на руски медии и източници върху насоките на общественото мнение в страните членки на ЕС. България влиза в пореден кръг от избори – парламентарни и президентски. Има ли опасност за тези избори от руска намеса и тя в какво би се изразила?

Андрей Ковачев: Във всяка страна на Европейския съюз, видяхме и в САЩ има опасност и институциите трябва да бъдат нащрек. Ние призоваваме и за съвместни действия на нашите европейски разузнавателни служби по отношение на разкриването на такива канали за влияние, включително най-важното влияние – пропагандното влияние и опита на промяна на обществените нагласи чрез разпространяване на дезинформационни информации и полуистини или манипулативно представени истини, които да обезверяват хората в собствената им демократична система, в Европейския съюз, подигравателното отношение към европейските ценности, към европейския начин на живот и представянето на една носталгична розова картина за това, какво е било преди това и колко добре е било когато сме били в съветския блок. Този нюанс върви ръка за ръка с партиите и кандидати или кандидата за президент, който никога ясно не застана на каквато и да е почит към жертвите на комунистическия режим и по отношение на Русия винаги е искал премахване на санкциите.

Водещ: Много любопитна ситуация в момента се разиграва в България – на път са да направят свой политически проект двама от служебните министри от кабинета на президента Румен Радев. Но от вчера избухна скандал, че те са тръгнали да купуват партии, включително партия-коалиционен партньор на левицата, издигнала и подкрепила и довела до избор президента Румен Радев. Как да се ориентираме в тази ситуация? За вас тя как изглежда?

Андрей Ковачев: Всеки е свободен в една демократична държава и система да участва на избори, да бъде кандидат, да бъде избиран. Преди часове научих за тези опити за покупка на партии.

Водещ: За първи път в новата история толкова явно и то служебни министри във времето, когато са били членове на кабинета, предприемат такъв тип шопинг.

Андрей Ковачев: Сигурно има и други опити. Това трябва да го оценят българските избиратели и да преценят дали могат да имат доверие на хора, които въртят и купуват и хора, и партии.

Водещ: И още една новина от тази сесия на Европейския парламент ще ви помоля да коментирате: бе дадена зелена светлина за 14.2 млрд. евро за предприсъединителна помощ към страните от Западните Балкани, в това число и Северна Македония, естествено с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Турция за периода до 2027 година. Какъв ще бъде контролът за изразходване на тези средства, къде ще отидат те?

Андрей Ковачев: Както и в самия Европейски съюз, контролните механизми са същите – и ОЛАФ, разбира се, че и Европейската прокуратура трябва да контролира тези средства, и Европейската комисия. Трябва да бъдат използвани за догонване, за покриване на критерии в тези страни, за да могат те да преодолеят както своето изоставане, така и в много от случаите, защото разочарованието от това, че страните-кандидати не желаят да правят обективни реформи, или ако направят реформите, те не биват спазвани, и не само буквата на духа на тези реформи, преодоляването на тоталитарното югославско минало, носталгията по това минало, което е на много места, особено в Северна Македония, толкова разпространена, трябва да бъде лека-полека преодоляна със създаването на проевропейско обществено мнение, с повече независими медии, които да представят не само югославския прочит на историята. Няма нищо лошо, и ние също сме подкрепили това да има предприсъединителни фондове, но както вие казахте, те трябва да бъдат използвани много ефективно в посока на реформи, водещи до резултати, перспектива за младите хора да останат в региона, да намерят работа, добро образование, образование, което не води до конфронтация, до омраза към съседите. Това означава, че това образование трябва да бъде променено. И една от точките в нашия договор, подписан 2017 година, беше точно това, за което няма никакъв напредък, промяна в учебните програми, които да не водят до омраза към своите съседи, в този случай конкретно към България, и към българите, и към българската история и тя да бъде фалшифицирана. Ние не искаме млади европейски поколения да бъдат обучавани в това да мразят своите съседи и братя. Напротив, би трябвало да инвестират средствата си, европейските средства за толерантно образование, основано на историческите факти от съответната епоха.

Водещ: А вие запознат ли сте с предложението на Португалското председателство за разрешаване на спора между Северна Македония и България?

Андрей Ковачев: Да, то по никакъв начин не е нищо ново, то е още от май месец това предложение. И българската страна го отхвърли. Аз също смятам, че то не може да бъде основа за намиране на приемливо решение. Основа за такова решение може да бъде само една пътна карта, която да бъде одобрена от двете страни и да има гаранция, че тя ще се изпълнява. Единствената гаранцията, която и за момента, поне аз смятам, че можем да приемем, е тази пътна карта да бъде интегрирана в преговорната рамка с Европейския съюз, за да има гаранцията, че не както с договора накрая ще ни се изсмеят и ще кажат, че това е лист хартия, и общата ни история означавала историята на цялото човечество на тази планета, а ще бъдат точките от тази пътна карта основа и по-точно гарантирани от процеса на разширяване на страната-кандидат.

Водещ: Но защо в Скопие продължават да смятат, че единственото официално предложение за разрешение на спора между Северна Македония и нашата страна е португалското?

Андрей Ковачев: То е наистина изпратено тогава, когато беше Португалското председателство. Все пак ние сме наясно, че Лисабон е далеч и надали те са го измислили, някой друг – Берлин със своите приятелски връзки със Скопие го е подготвил, дал го е на Лисабон, Лисабон го е дал на Скопие. И това е до момента единственото, което има като опит, но той не е приемлив и не може да бъде основа за намиране на решението. Решението е в пътна карта, която да бъде приета от двете страни и интегрирана в преговорната рамка, за да имаме гаранциите, че тя ще се спазва. Защото видяхме, че досега не може да имаме доверие, че ще се спазват „хартиите“, в които има подпис, и то този братски договор, който подписахме, за разлика от Преспанския договор, който беше договарян около 25 години под егидата на ООН, от специалния пратеник Матю Нимиц, ние го направихме, протегнахме ръка с отворено сърце, че ще се разберем, защото сме братя и защото е време да преодолеем разединението от миналото. Благодарение на тази протегната ръка, благодарение на България Република Северна Македония е част от НАТО. Нека да не забравяме и това. Нашият договор е първият, след това стана Преспа и стана възможно Преспа. Затова до момента виждам, че може само с гаранции от преговорната рамка с Европейския съюз да постъпим и да тръгнат напред нещата. Всичко зависи от Скопие, не от София. Аз виждам в момента много опит за натиск върху София за представяне, че едва ли не София забавя целия процес, едва ли не сме виновни за проблемите между Косово и Белград, за Босна и Херцеговина, за Черна гора, за Албания. И тук за Албания трябва да кажа едно изречение. Аз не разбирам абсолютно по никакъв начин логиката, освен лицемерието на няколко държави, нека да не ги казвам, които потриват ръце и твърдят, че България е виновна, докато те самите не желаят да пуснат Албания. Каква е логиката, ако Албания е готова, и както всички се кълнят, че всички страни подкрепят Албания, абсолютно всички, и България разбира се, защо тогава да не тръгне и да започне първата междуправителствена конференция? Как можа Черна гора да започне сама, как можа Сърбия да започне отделно? Сега са сложили в пакет двете държави по най-лицемерен начин, не искат да ги разделят от пакета, за да могат нас да ни обвинят, че ние спираме и Албания. Разбирате ли, колко е лицемерно това, което се прави от някои страни.

Водещ: А с какво си обяснявате това лицемерие, защо го правят?

Андрей Ковачев: Защо го правят? Защо България все още не е в „Шенген“ – защото си имат собствени политически избори. Франция знаете, че няма кой знае какъв голям ентусиазъм, има проблем с албанци, които масово искат политически статут във Франция, от местните власти във Франция има доста негативно отношение. И съответно това е отговорът на въпроса, който ми зададохте.