България ще разполага с огромни средства от ЕС през следващите 7 години. Освен сумите, които страната ни традиционно получава по оперативните програми на ЕС, ще разполагаме и с допълнителни средства за възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19.
Затова “Труд” стартира поредица от статии, в които ще представи данни за очакваните пари от ЕС, както и коментари и анализи на експерти и управляващи за това как е най-добре те да бъдат използвани.
– Г-н Ковачев, какви средства ще получи страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС?
– По линия на Механизма за възстановяване и устойчивост България ще има достъп до над 12 млрд. лева под формата на безвъзмездно финансиране до 2026 година. Това е в допълнение към над 38 млрд. лева от други европейски програми и фондове през следващия програмен период. Но е важно да отбележим, че тези средства не са гарантирани. Те трябва да бъдат защитени на основата на добри предложения за проекти и реформи, както и капацитет за тяхното изпълнение.
– За какво всъщност ЕС дава тези средства?
– Основната цел на тези средства е да помогнат за преодоляването на социалните и икономическите последици от здравната криза и да не позволяваме тя да се превърне и в дългосрочна икономическа криза. Всеки от нас усети през последната година дълбокото въздействие на пандемията върху икономиката и всички други сфери на обществения живот. С този безпрецедентен по своята същност и мащаби инструмент ЕС даде един много силен сигнал за солидарност и показа, че нито един европейски гражданин и нито една държава-членка няма да бъдат оставени да се справят сами с кризата. Опасенията миналата пролет бяха, че особено държавите с хронично високи нива на задлъжнялост няма да успеят със собствени сили да компенсират икономическите загуби от пандемията и същевременно да продължат да правят важни за бъдещето инвестиции. За щастие в България отговорното управление на финансите от правителството ни позволи да реагираме много по-гъвкаво, да запазим работните места и да подкрепим засегнатите сектори. Важно е да отбележим, че средствата от този нов механизъм трябва да бъдат насочени предимно към реформи и инвестиции, които увеличават потенциала за дългосрочен растеж и са съобразени с водещите европейски приоритети като прехода към чиста, нисковъглеродна икономика и цифровизацията.
– Много или малко са тези пари?
– Без всякакво съмнение това е огромен ресурс. Той може да ни даде възможност през следващите 6 години да увеличим публичните инвестиции с поне 2 млрд. лева годишно. При правилно програмиране и изразходване тези средства ще доведат до подобряване в жизнената среда и стандарт на българските граждани.
– В кои основни направления ще се отпуска финансирането?
– Националните правителства имат свобода при определянето на своите приоритети, но основните направления са внедряване на чисти технологии, подобряване на енергийната ефективност, саниране на сградния фонд, подобряването на цифровата и транспортна свързаност, иновациите и образованието.
– Как на практика ще стане кандидатстването за средствата? Всеки гражданин ли може да се възползва от тях?
– Всяка от 27-те държави-членки трябва да представи до края на април свой национален план, в които да обясни за какви реформи и инвестиции смята да използва тези средства. Всеки от тези планове след това подлежи на оценка от европейските институции, като изплащането на средствата зависи от това доколко благоприятна е тази оценка и дали са изпълнени определени критерии и цели. Всеки български гражданин ще има полза от инвестициите в здравеопазването, системата на образованието, санирането на сгради и модернизирането на инфраструктура. Положителни ефекти са свързани и със създаването на по-добра среда за правене на бизнес и повишаване на конкурентоспособността. Това ще спомогне за ускоряване на икономическия растеж и по-бързото догонване на доходите в сравнение със средноевропейските.
– Кога най-рано можем да очакваме парите да дойдат в България?
– Първите плащания може да очакваме най-рано в средата на годината. Тогава България ще може да получи до 13% от общата сума на финансовия си пакет под формата на предварително финансиране. Преди това трябва да бъде подадена към Европейската комисия и одобрена окончателната версия на националния план с планираните инвестиции и реформи. Освен това националните парламенти във всички 27 държави-членки трябва да одобрят така нареченото Решение за собствените ресурси на ЕС, което позволява на Европейската комисия за първи път в историята да поеме общ дълг. Българското Народно събрание вече си свърши работата в това отношение, но има други държави, където ратификацията тепърва предстои.
– Има ли риск страната ни да не може да усвои тези пари? Може ли сумата да бъде намалена?
– Такъв риск винаги съществува, особено ако след изборите се забави много сформирането на ново правителство или възникне ситуация на политическа нестабилност. Общият размер на европейските средствата, които могат да влязат в българската икономика през следващите 7 години, възлиза на над 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната за 2019 година. Това е огромен ресурс, чието оптимално оползотворяване изисква не само политическа стабилност, но и много добра координация между правителство, местна власт, бизнеса и други заинтересовани страни. Максималният размер на сумата ще получим, само когато всички тези участници в процеса работят заедно за постигането на заложените в националния план цели.
– Бизнесът имаше забележки, че не е включен достатъчно широко в плана. Поправено ли беше това в последния преработен вариант, който изпратихме в ЕС?
– Първоначалната версия на националния план беше публикувана още през октомври миналата година и по различните елементи се проведоха няколко кръга публични консултации с представители на различни заинтересовани страни – социалните партньори, неправителствени организации и други. Би следвало техните предложения и коментари да се вземат предвид при изготвянето на финалната версия на националния план.
