Г-н Радев, през седмицата стана известно, че новият европейски орган за борба с прането на пари – AMLA, ще бъде ситуиран във Франкфурт. Като съдокладчик от страна на ЕП по досието за създаването на агенцията кажете ни нещо повече – това ли беше и Вашият избор и защо беше избран Франкфурт?
Общо 9 държави издигнаха свои кандидатури: Австрия (Виена), Белгия (Брюксел), Франция (Париж), Германия (Франкфурт), Ирландия (Дъблин), Италия (Рим), Латвия (Рига), Литва (Вилнюс) и Испания (Мадрид). България не е сред тях и за съжаление оставаме единствената държава членка, в която няма седалище на европейска агенция.
Нека да уточня, че изборът, който бе направен, не се свежда просто до персонални предпочитания, тъй като всъщност трябваше да вземем предвид редица фактори. Подобрихме прозрачността на процеса чрез съвместни публични изслушвания и въведохме специфични критерии за подбор, за да гарантираме, че местоположението позволява на новия орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма да изпълнява своите задачи в пълно съответствие с предоставените му правомощия.
Окончателното решение би могло да се определи като историческо от гледна точка на факта, че за първи път Европейският парламент участва при избора на седалище на равни начала със Съвета. При вота след края на тристранните преговори представителите на ЕП и на Съвета гласувахме заедно, а всеки от съзаконодателите имаше по 27 гласа. Франкфурт събра мнозинство от 28 гласа и това му даде солидна преднина пред подгласници като Мадрид, Париж и Рим. Отговаряйки на специфичните критерии, които заложихме, германският град заслужава да бъде домакин на централния орган на ЕС за борба с изпирането на пари.
Трябва да отбележа, че очакванията към AMLA са наистина огромни. ЕС губи милиарди заради пране на пари, а разкриваемостта на подобни престъпления е едва 1%. От ефективното противодействие на незаконните парични потоци зависи стабилността на финансовите системи, затова бъдещата агенция е крайъгълен камък в колективните ни усилия. В този контекст и изборът ни на седалище е важен знак за доверие и твърд ангажимент за резултатна борба с мръсните пари.
Кога ще заработи Агенцията и какво ще се промени със създаването й? На какви предизвикателства трябва да даде отговор?
Предвижда се бъдещата агенция да заработи във Франкфурт от средата на следващата година. Със своите 400 служители тя ще играе ключова роля в арсенала на ЕС за укрепване на финансовата стабилност и сигурността в региона.
Новият орган ще има правомощията да надзирава директно 40 финансови и кредитни институции, включително доставчици на услуги за криптоактиви, които оперират в поне шест държави членки на ЕС и имат висок рисков профил. AMLA ще следи дали въпросните институции разполагат с вътрешни политики и процедури, за да се гарантират прилагането на целенасочените финансови санкции, замразяването и конфискацията на активи. За останалите задължени субекти надзорът в областта на борбата с изпирането на пари ще остане предимно на национално равнище.
Що се отнася до нефинансовия сектор, агенцията ще помага за контрола и разследването на евентуални нарушения при прилагането на уредбата за борба с изпирането на пари. AMLA също така ще издава незадължителни препоръки, а ако се сметне за необходимо, националните надзорни органи ще могат доброволно да създадат колегия за нефинансови субекти, които извършват трансгранична дейност.
Глобалните заплахи изискват координирани действия, затова бъдещата агенция ще подпомага сътрудничеството между надзорните органи на държавите членки, както и между звената за финансово разузнаване.
Предстои широкият законодателен пакет, част от който е AMLA, да бъде официално приет от ЕП и Съвета. Окончателното одобрение на Европейския парламент се очаква да стане факт на пленарната сесия в края на април.
По Ваша инициатива в Европейския парламент в Брюксел се проведе конференция на тема: „Бъдещето на финансовата интеграция на ЕС: Разширяване на Еврозоната и създаване на цифрово евро“. Кои бяха акцентите във форума?
Разбира се, присъединяването на България към Еврозоната беше във фокуса на дискусията, в която се включиха представители на европейските институции, експерти, университетски преподаватели. Лично еврокомисарят по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Марейд Макгинес и председателят на Еврогрупата Паскал Донахю потвърдиха подкрепата си за институциите у нас, които работят за приемането на еврото, а колегата ми Желяна Зовко – евродепутат от Хърватия, направи доста полезен обзор на позитивите от членството на страната й в Еврозоната. И както стана ясно, балканската държава, която последна влезе в Еврозоната, нито е обедняла, нито е загубила своята идентичност, а напротив – инфлацията е ниска, туристите се увеличават, а ръстът на БВП и инвестициите е рекорден.
Що се отнася до нас, то инфлацията остава единствената пречка пред присъединяването ни. Покрили сме всички останали изисквания, но както бе отчетено по време на форума, критериите от Маастрихт са писани отдавна и ситуацията доста се е променила в целия ЕС, а това предполага повече гъвкавост, ако България успее да се приближи до желаните инфлационни нива. С други думи, ако продължаваме да работим в това направление, все още имаме шанс да станем член на Еврозоната от 2025 г.
Много е важно да се провежда и убедителна информационна кампания, защото дезинформацията по темата е доста. Популистките тези и спекулациите поляризират общественото мнение, но приемането на еврото не е отстъпление по отношение на независимостта ни, а бих казал, настъпление към един силен европейски проект, който генерира финансова стабилност, конкурентоспособност, повече устойчивост при кризи.
В края сме на настоящия мандат на Европейския парламент. Как бихте го определили? Какво постигна ЕП за този период?
Настоящият мандат на Европейския парламент несъмнено бе изпълнен с големи предизвикателства. Руската инвазия в Украйна, която продължава вече две години, превърна Европа в арена на военни действия. Това ни напомни, че ресурсите и времето са ограничени, показа ни, че архитектурата за сигурност, която съществуваше досега, не е даденост. Извънредните обстоятелства, пред които ни изправи COVID пандемията, и последвалите тежки икономически сътресения също изправиха ЕС пред изключително сериозни изпитания. Изостри се необходимостта от мерки в отговор на енергийната криза, на климатичните промени, на миграционния натиск.
Дневният ред на европейските институции беше белязан от знакови решения – от историческия инструмент, обединяващ инвестиции и реформи в размер на 800 милиарда евро – NextGenerationEU, през цифровия преход и първите всеобхващащи правила в света по отношение на изкуствения интелект до постигането на дългоочакваното политическо споразумение по отношение на новия Пакт за миграцията и убежището, който предстои да бъде гласуван през април в Страсбург.
А какво бихте посочили като най-голям успех за Вас за изминалия мандат?
Живеем във време на интензивна дигитална трансформация. Пандемията от COVID-19 изигра ключова роля за процеса на цифровизация, като го ускори значително, включително и в системата на правосъдието – сфера, с която съм тясно свързан и като юрист, и чрез дейността си в Европейския парламент. През изминалия мандат се направи много за внедряването на цифрови инструменти при обмена на информация, за връчването на документи и събирането на доказателства в трансгранични граждански и търговски дела.
Като част от готовността ни да посрещаме глобалните предизвикателства бих откроил и новия инструментариум за противодействие на изпирането на пари. Считам го за законодателен успех, защото свързаността на финансовите системи дава изключително предимство на ЕС, но категорично изисква гаранции за интегритета и стабилността. На практика ефективно приложимата и адекватна правна рамка е тази, която крепи баланса, за да имаме модернизация без риск и растеж чрез иновативни решения, но не и за сметка на така важните за обществото ни справедливост, сигурност, прозрачност.
Специално за България една от големите битки в Европейския парламент бе за присъединяването ни към Шенгенското пространство. С колегите работихме за тази цел много активно, обединихме своите усилия независимо от политическите си пристрастия и привлякохме широка подкрепа, което личи и от категоричния тон в резолюциите на ЕП. Постигнахме пробив, но докато не бъдат вдигнати бариерите за сухопътния Шенген, проблемът с километричните опашки по границите ни, които са вътрешни за ЕС, остава. Уви, едва ли ще бъде решен преди началото на 2025 г., т.е. преди изборите в Австрия, на които сме заложник, и преди края на Унгарското председателство, чиято твърда антимиграционна позиция едва ли ще допусне в дневния ред на Съвета въпроса за пълноправното ни членство в Шенген.
През юни 2024 г. предстоят избори за Европейски парламент. Какви са Вашите очаквания? Какви трябва да бъдат приоритетите за следващия мандат? Накъде ще тръгне Европа?
Някои проучвания отсега очертават притеснителни тенденции. Влиянието на евроскептичните популисти расте в редица страни от ЕС, в това число Австрия, Белгия, Франция и Нидерландия, но аз не очаквам рязък завой в политиката на Европейския парламент след изборите между 6 и 9 юни. Прогнозите сочат, че проевропейските формации отново ще имат нужното мнозинство, и съм оптимист, че политическата сила, която представлявам – Европейската народна партия, ще повиши резултата си.
Експлоатирайки страховете на хората, крайнодесните партии бързо набират скорост на крилете на дезинформацията, а техният популизъм лесно сее евроскептицизъм, но нямат програми, не предлагат дългосрочни решения. Разчитам на мъдростта на европейските граждани, които си дават сметка, че всяка крайност е опасна, че изборът за бъдещето трябва да е прагматичен, да носи сигурност и растеж.
Защо е важно да се гласува за Европейски парламент и в една посока ли гледат Брюксел и гражданите на ЕС?
Традиционно евроизборите у нас са с ниска избирателна активност, но много бих искал да променим тази картина и българските граждани да бъдат по-активни и със самочувствието на хора, които участват равностойно в решенията за бъдещето на Европа.
Да, Брюксел и гражданите на ЕС гледат в една посока, защото ни свързват общи принципи, ценности и цели, но за да ги защитим, не можем да си позволим да бъдем просто наблюдатели. Трябва да действаме на базата на добре работещи правила и процедури, за които институциите на ЕС имат ключова роля.
Отстрани вероятно европейската бюрокрация изглежда все така тромава, а постигането на консенсус между държавите членки – често доста сложно, но бедите, които ни сполетяха през последните години, показаха, че ЕС е по-силен, когато е по-интегриран. Мнозинството от европейските заплахи са трансгранични, затова вместо да се спасяваме поединично, трябва да търсим общоевропейски подход за решаване на проблемите.
Каква според Вас ще бъде 2024 г. за строителния сектор? На какво финансиране може да разчита браншът?
Предпочитам да оставя прогнозите на анализаторите. Като политик обаче съм наясно колко е важно политическата среда да излъчва сигурност и предвидимост. Последните години бяха изключително турбулентни за България, но и за цяла Европа, а стабилността е от ключово значение за инвестиционния процес. Тя е също толкова важна за перспективите пред бизнеса, колкото и достиженията на ЕС, с които бързо свикнахме – единният пазар, свързаността, свободното движение на хора, стоки, капитали.
Уви, България загуби ценно време във вихъра на изборната спирала. Работата по европейските програми доста дълго буксува. Това с пълна сила важи и за Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), но се надявам, че ще наваксаме изоставането. В крайна сметка европейската подкрепа трябва да стигне до гражданите и бизнеса. Сред акцентите в НПВУ, както знаете, са и мерките за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд и доколкото разбирам от броя на подадените проектни предложения, интересът към санирането е голям.
Коментирали сме и преди продължаването на изграждането на АМ „Струма“ без загуба на европейски средства. Ще успее ли страната ни най-накрая да завърши магистралата?
Магистрала „Струма“ е проект с поне 20-годишна история и за съжаление във времето се превърна в сага „Струма“, но все така остава важна не просто за свързаността в България, а за целия регион. Правителството е амбицирано магистралата да бъде изградена до 2027–2028 г. без загуба на европейски средства. Това обаче не е единственото трасе, за което са необходими сериозни усилия от страна на отговорните институции, и в този контекст няма да пропусна да отчета застоя при изграждането на магистрала „Хемус“. Надявам се строителството й час по-скоро да се поднови, защото има стратегическо значение за цяла Северна България и е жизненоважна за икономиката ни.
Вестник „Строител“ и Build Europe започнаха нова съвместна рубрика. Една от целите на европейската организация е жилищата в Европа да станат по-достъпни. Каква е Вашата позиция?
Сътрудничеството е от решаващо значение за всички сектори. Когато генерира доверие, обмен на добри практики и ефективно взаимодействие, то носи успех. Нещо повече – споделен успех! Всеки бранш, разбира се, има своите проблеми, а партньорството Ви с европейската асоциация за жилищно строителство Build Europe е възможност съвместно да търсите работещи решения. За обществото и у нас, и в цяла Европа е важно те да допринасят за по-високо качество, за повече устойчивост и иновации в строителния отрасъл, за развитието на бизнес модели с добавена стойност в една динамична икономическа среда.
През 2024 г. вестник „Строител“ става на 15 години. С Вас имаме дългосрочно партньорство през изминалия период. Как се разви изданието според Вас? Какви са най-големите му предимства?
В един човешки живот 15-те години са все още бурна тийнейджърска възраст, но за Вашия бранш са знак за зрялост, обективност, отговорност. Давам си сметка, че за да правите стойностен продукт за читатели със специализирани интереси и високи очаквания, са необходими не само професионална компетентност и далновидност, но и точна преценка за предизвикателствата и тенденциите, широк поглед върху процесите, които имат отражение върху сектора на строителството.
Какво ще пожелаете на екипа и читателите на вестника?
На всички пожелавам много здраве, силен усет за добрите възможности, които се откриват, и успех, за да ги превърнете в ползотворни идеи и реални проекти!
