– Г-н Новаков, каква беше изминалата година за Вас и какви ще са приоритетите Ви през новата?
Трудна, но успешна. В професионален план – две кампании, два пъти избори. В първите като кандидат, във вторите подкрепях нашите участници по места, там където вярвам, че са положили достатъчно усилия. Доволен съм от всичко, което се случва до момента. Събирам сили за започващата година, която ще е решаваща. Като преговарящ по общия регламент за структурните инвестиционни фондове на Европейския съюз (ЕС) след 2020 г. е изключително важно да се погрижа за това кохезионната политика да остане във вид, в който всички държави, които я ползват, да могат да продължават да получават подкрепа от ЕС. Включително и България. Към момента изгледите са добри – не просто ще запазим финансирането, каквото го имаме, но и ще го увеличим. Както сигурно знаете, предложението на Европейската комисия (ЕК) е за около 8% над това, с което разполагаме, като това няма да се случи за сметка на парите за земеделци, фермери и студенти. Напротив – по програмата за селските райони ще има най-вероятно запазване на нивата, а по „Еразъм +“ ще има увеличение.
– Кога ще станат официални тези решения?
Всичко това трябва да бъде договорено, защитено и гарантирано с подписи още през настоящата година. Надявам се да се случи най-късно до септември 2020 г. в началото на Немското председателство на Съвета на ЕС, защото българските общини е нужно да са наясно по какъв начин могат да кандидатстват, на какви условия ще отговарят, с какви средства ще се разполага. Знаете, че огромната част от публичните инвестиции в България са от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Не мисля, че това е лошо, защото то е „допинг“ за нашата икономика, с който наваксваме изоставането от миналото. Така ще постигнем обороти, с които впоследствие и сами да може да поддържаме достатъчно стабилен ръст. Но докато не излезем напред в класацията за развитие в ЕС, ще продължаваме да имаме нужда да се борим за европейско финансиране.
– Една от темите, които се разискват за развитието на кохезията, е изпълнението на проекти чрез публично-частно партньорство (ПЧП)? Според Вас трябва ли тази тема да се популяризира у нас?
ПЧП е практика, която се прилага в някои държави успешно, и мисля, че има потенциал за развитие и в България. Факт е, че у нас успешните примери са малко или не са известни дотолкова, че да се сочат за подражание.
Ще виждаме все повече обаче финансовите инструменти наред с безвъзмездните средства. Това означава, че фирми бенефициенти ще трябва да свикнат да работят и с такъв тип продукти. Каква е разликата? Финансовият инструмент е нисколихвен дългосрочен заем, като гарант за това е Европейската инвестиционна банка и ЕК. Идеята е едни и същи пари да револвират – когато са помогнали за един проект и той стане печеливш, да се връщат и да отиват при следващия, като във времето помагат на няколко различни идеи.
– Само няколко часа преди крайния срок постигнахте споразумение за Бюджет 2020? Какви ще са основните акценти в него?
Да, първият акцент е, че въобще има Бюджет 2020. В ключови сектори има увеличение. Парите по важни за нас пера са на задоволителни нива. Междинните плащания към България за тази година са в размер на 4,2 млрд. лв., като те са прогнозни. Това зависи от активността на бенефициентите и дали проектите ще са изпълнени по начин, по който траншовете от ЕК няма да бъдат възпрепятствани. Искам да кажа, че са под условие, но България може да разчита на тях. От тази гледна точка нямаме повод за притеснение за българските общини и компании, които изпълняват проекти.
– Как се развиват нещата при дебатите за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР)?
Истината е, че към момента преговорите по нея не вървят. Поне не с темповете, с които ми се иска. Всички надежди са вперени в Хърватското председателство на Съвета на ЕС, с подкрепата на Немското. То следва да каже, че с излизането на Великобритания от Съюза оставя дупка в бюджета, която е нужно да се покрие. Моята лична позиция е, че този дефицит би могъл да се покрие с плащанията, които Англия трябва да направи с излизането си от ЕС, така че да не се товарят автоматично останалите държави. Все пак Обединеното кралство има отговорности към Съюза, през последните 50 години, в които е член, се е възползвало достатъчно в различни сфери, така че не може да каже – „ние гласувахме за излизане и вече нямаме никакви ангажименти към Вас“.
Според договорите за функциониране на ЕС това решение може да бъде взето най-късно до 31 декември 2020 г. и аз мисля, че е важно да спазим този срок. Има гласове, които призовават настоящата рамка да бъде удължена, което означава, че общините и регионите няма да останат без средства. Не може да товарим ЕС с все повече очаквания – за опазване на граници, за справяне с болести, за преодоляване на бедствия, за инвестиции в наука и в същото време да намалим средствата и възможностите, с които би могъл да ги изпълни. Така че, ако имаме изисквания за това икономиката ни да става „зелена“ и прочие, то тогава трябва да заделим достатъчно, за да подкрепяме компаниите да развиват нови технологии, а не да ги оставяме да се справят сами. Към момента развитие няма, но очаквам да има съвсем скоро. Истината е, че повечето доклади, включително и моят, са свързани с МФР, тъй като регламентът за общоприложимите мерки, в който съм докладчик, управлява около 383 млрд. евро, което е горе-долу 1/3 от цялата рамка. Ето защо е изключително важно да знаем държавите членки имат ли готовност да увеличат вноските си, така че да имаме устойчив бюджет и след 2020 г. Бързам да кажа, че за България към момента разликата между парите, които внасяме в европейския бюджет, и тези, които получаваме от него, е над 4 пъти. Ако вноската е около 1 млрд. лв. на година, то получаваме над 4 млрд. лв.
– Какво може да ни кажете за напредъка на регламентите?
Вече имаме договорка за половината от регламента с достатъчно детайли за това как ще се програмира периодът, как ще се подават оперативните програми, как ще се проверяват и отчитат проекти. Електронната кохезия беше тема, която обхванахме. Рамките на обществените поръчки и някои други важни технически решения бяха взети. От тази гледна точка съвсем скоро ще може да кажем какви са условията за кандидатстване. Умишлено – в аванс, така че бенефициентите да знаят какво да очакват.
Много от въпросите остават отворени. Пример за това е какви ще са процентите съфинансиране на отделните региони в зависимост от това дали са развити или в преход. Там се борим България да запази своята позиция с възможно най-голямо съфинансиране за бедните региони.
– Ще има ли облекчаване на процедурите и бюрокрацията, защото това интересува бизнеса?
Едно от нещата, за които аз лично настоявах по време на преговорите, беше електронната кохезия да е силно застъпена. Това означава, че тогава, когато има някакви въпроси по изпълнението на проекта, всички проверяващи органи могат да си набавят документите по електронен път, без да тормозят бенефициентите. Това се налага, защото бюрокрацията е голям проблем. Стремим се да го избегнем, а в същото време да запазим контрола върху тези средства, защото те са на данъкоплатците. Трябва да намерим баланса и мисля, че сме на прав път.
– Очаква ли се промяна на директивите за обществените поръчки на европейско ниво?
В действащото към момента законодателство се изисква всяка поръчка над 5 млн. евро да бъде комуникирана с ЕК. Така има повече прозрачност и е напълно нормално. По време на Триалозите имаше предложение този праг да бъде значително занижен. Много от съображенията против бяха, че малките обеми ще задръстят бенефициентите и Управляващите органи (УО) и те ще трябва да правят само това. България е крачка напред с електронната система за управление на европейските проекти ИСУН. Мисля, че бе взето правилно решение в тази посока и праговете бяха запазени. Така, от една страна, се гарантира, че настоящото законодателство на ЕС ще продължи да се прилага, а от друга – няма да се налага да товарим с допълнителна бюрокрация Управляващия орган.
При една промяна всяка от държавите членки трябваше да промени законодателството си в рамките на две години. Моята гледна точка е, че ЕС е призвана да прави живота на хората по-лек, а не да се чуди как да го затруднява.
– Една тема, която много касае строителния бранш, а и като цяло България, е строителството на лот 3.2 на АМ „Струма“. Какво е Вашето мнение за напредъка на този проект?
Истината е, че тук съм провокиран не толкова от преследване на политически цели, колкото в лично убеждение, в здрава логика и размисъл. Най-тежко от всичко е, че проблемите с изграждането на АМ „Струма“ не идват от Брюксел, а от България. Имаше поредна петиция, с която се занимавахме, идваща от български организации. Разговарях с вносителите й и не успяха да ме убедят в това, в което вярват. Не ми се струва сериозно, че хората, които практикуват рафтинг по р. Струма, ще бъдат възпрепятствани да го правят, ако магистралата се изгради. Аз не съм строителен инженер, но спрямо проектите, които видях, нито някой ще мести реката, нито пък магистралата ще минава в коритото й. Така че, ако някой иска да се спуска, може да продължи да го прави.
В същото време статистиката за жертвите и ранените е кошмарна. Когато чуеш, че от 2010 г. до 2019 г. загиналите и тежко ранените са над 250 човека само за отсечка от 13 км, мисля, че вече не може да става дума за никакви други емоции. Аз не съм човек, който би пренебрегнал животните, напротив. Мисля си, че съществуват технически възможности, които да позволят да не увреждаме природата и начина на живот на фауната, но не може да си позволим да оставим отсечка, на която загиват толкова много хора. Абсурдно е. Това е неприемливо за мен и оттук-насетне съм готов да прибегна до всички възможности, които ми дава ЕП, така че да поддържам тезата, в която вярвам. Трябва да сме по-вокални, макар да не ми е много по-вкуса, но иначе само едната гледна точка се чува. Излиза, че сме склонни да приемем, че загиват хора и въпреки всичко се грижим основно за гущерите и костенурките. По-важни са ми хората. Аз също съм еколог и се боря за опазването на хората в природата.
– Пакетът „Мобилност“. Имаше предварително споразумение по него, а в последните работни дни на годината своеобразен обрат от страна на Европейската комисия. Какъв е Вашият коментар?
Факт е – предварителното споразумение не беше положително. В декларацията на Европейската комисия, която е отговорна за прилагането на този регламент, са най-важни последните два реда. Там се казва, че Комисията изразява съжаление за част от приетите разпоредби и запазва правото си, преди те да влязат в сила, да предприеме нови законодателни действия, чрез които да ги неутрализира. Това е добра новина, за която работихме. И тук на първо място искам да благодаря за търпението на българските превозвачи, на българските шофьори за тяхното разбиране и за това, че ни дадоха по-широк мандат, в който можем да лавираме и да правим компромиси. Развитие по преговорите предстои и е важно да не забравяме, че в Европейския парламент следват още две гласувания – едното е в Комисията по транспорт, а след това второ четене в пленарна зала. Това ще е изключително интересно гласуване.
Моята лична интерпретация е, че Европейската комисия, която, пак казвам, е длъжна да прилага този регламент, изглежда, че се отказва от него. Мисля така, защото не помня кога за последен път органът, който внася законодателните предложения, излиза с декларация, с която казва, че е разколебан, съжалява за начина, по който се е приел един регламент, и запазва правото си, докато влезе в сила, да предприеме други дейности, с които едва ли не да го обезсили.
– Беше представен Европейският зелен пакт? Какви са основните моменти в него?
Хубаво е да си поставяме високи цели и да даваме пример на целия свят с това, което правим. Важно е обаче да направим две неща. Първото е – целите да са изпълними. Да не си затваряме очите за специфичните потребности на всяка страна, регион и бранш. Когато хипотетично една държава добива 40% от електроенергията от въгледобив, трябва да се обърне специално внимание на този факт и да не се поставя под риск националната й сигурност. Второто е да има надевропейско, глобално разбирателство по темата, защото ми е много трудно да отида в Стара Загора и да обясня на хората, че това са трендовете и е задължително да се съобразим, докато на няколкостотин километра от там – в Украйна например, може да гориш въглища спокойно. Да не говорим за Китай. Това са въпроси, които трябва да се поставят на световно ниво, преди да изискваме толкова много от нашите икономики. Аз съм десен по убеждения човек и вярвам, че пазарът е способен да изхвърли остарелите технологии тогава, когато новите са достатъчно добри. Има места, на които може да си позволиш да добиваш енергия от вятър и слънце в значителна част от годината, но има такива, на които не можеш. И там защитата на националната сигурност на населението означава да не го поставяш под риск. Тук ще кажа, че България спрямо референтните стойности от 90-а година насам е в челните места на Европа по намаляване на въглеродните емисии. Това се дължи на затварянето на големи замърсяващи предприятия, каквито сме имали. Факт е обаче, че чистотата на въздуха продължава да бъде проблем и ние не може да си затворим очите за потребностите на хората. Светът върви в тази посока, Европа също. За съжаление понякога емоциите надделяват над здравия разум. Ако някоя компания е допуснала грешка по отношение на разработката на дизеловите си двигатели, то не може това да бъде пренесено към всички дизелови двигатели в европейски мащаб. Аз също искам чист въздух, но ми се ще да не се поддаваме толкова на модерни тенденции, като това всичко да е зелено, а да останем реалисти.
– Говори се, че България е на път да получи покана за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II, както и за банковия съюз. Очаква се ЕЦБ да излезе със становище по въпроса през пролетта. Ясно е, че решението ще е и на ЕК, но все пак какви са настроенията в общността?
България направи много по отношение на своята финансова стабилност. Макар това да е тема, по която вероятно има хора, които не биха искали да слушат вече казани неща, ще поема този риск и ще подчертая защо е важно това да се случи. Защото тази предвидимост и спокойствие на финансовата система означава повече инвестиции и по-високи заплати. Усилията през всички години нашият бюджет да не е на минус, това, че валутата ни е стабилна и спазваме Маастрихските критерии и обновените макроикономически условности, ни дават право да имаме амбиция да влезем в този клуб.
– Имате своя програма за борбата с фалшивите новини. Разкажете ни и за нея?
Това е пилотен проект, който предложих на ЕК. Радвам се, че се оцени с възможно най-високата оценка – клас А. Финансиран бе с над 2 млн. евро. Представлява програма, която следва да финансира медии, които се борят с фалшивите новини. Дали ще е с механизми, чрез които се проверяват фактите, или такива за опровергаване на фалшиви новини, но е ясно, че е едно от първите реални действия, които са в тази насока. Към момента парите са гарантирани в бюджета на ЕС за 2020 г.
– Къде виждате възможности за сътрудничество с КСБ и в. „Строител“?
Ще се радвам да откликна на всяка покана, идваща от Вас. Самият аз идвам от семейство на миньори и железничари, така че строителството не ми е никак чуждо. И не защото съм в Комисията по регионално развитие и тази по транспорт, а защото ми е интересно. В младините си съм бил строителен работник, така че да мога да си докарвам странични доходи, и до голяма степен Ви приемам като колеги. Може да разчитате на отношение като към колеги.
