Най-древният градски център и първи „монетен двор” на Стария континент – Провадия-Солницата, ще бъде представен в Европейския парламент с изложба, организирана от българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
С него разговаряме защо уникалното ни културно-историческо наследство все още е непознато за света, какви рискове крият разногласията между страните членки на ЕС по въпросите на миграцията на фона на войните в Европа и Близкия изток, има ли реален шанс с европейски пари да бъде построен плавателен канал Русе-Варна.
– На 24 октомври по Ваша инициатива в Европейския парламент ще бъде открита изложба на най-стария солодобивен и градски център в Европа – Провадия-Солницата. Как се роди идеята, какво ще видят колегите Ви и какъв ефект очаквате от това представяне?
– Когато преди няколко години организирах представянето на находките от Варненския „златен“ некропол в Европейския парламент, отзвукът беше чудесен и, бих казал, мотивиращ да продължа да работя в тази посока. Богатото културно-историческо наследство на България определено е достойно да бъде представено в най-големите музеи по света, но присъствието в институциите на ЕС е не по-малко силен знак за неговата стойност в общата ни европейска история и за международното признание, което заслужава. За съжаление, този мандат беше белязан от COVID-пандемията. Последва руската военна агресия в Украйна и много инициативи трябваше да чакат по-добри времена. В поредицата от предизборни кампании варненските депутати от ГЕРБ прегърнаха каузата „Провадия-Солницата“, Красен Кралев ме свърза с ръководителя на археологическите проучвания акад. Васил Николов и буквално след един телефонен разговор се заехме с организацията на постерна изложба в ЕП, която да предложи любопитен поглед към корените на европейската цивилизация. Започнахме подготовката още през зимата, като планирахме официалното откриване да се състои след края на новия археологически сезон. Удивително е как този праисторически комплекс е едновременно най-древният солодобивен и градски център, най-ранната каменна цитадела на Стария континент, а също и първият „монетен“ двор на Европа, като се има предвид, че солта е била основна „разменна монета“ – толкова ценна, че за нея са се водили войни. Според археолозите солта е причината и за най-старото обработено злато в света, открито преди 50 години при изкопни работи във Варна.
– Проучването на Варненския халколитен некропол тече с прекъсвания от пет десетилетия, а това на Провадия-Солницата – от 2005 г. Двата обекта са уникални, но когато в чужбина кажете, че сте българин, никой не ги назовава сред първите неща, с които свързва България. Има ли варианти за привличане на европейски средства, с които некрополът и Провадия-Солницата да бъдат консервирани и социализирани?
– Статистиката отрежда на България третото място в Европа по брой на археологически културни ценности. Пред нас са само Италия и Гърция, но за разлика от тях, страната ни не е достатъчно разпознаваема като туристическа дестинация. Имаме огромен потенциал, който трябва да разгърнем с подкрепа на всички институционални нива.
Що се отнася до еврофинансирането, за съжаление, вече трета година у нас няма работещи европейски програми. Планът за възстановяване и устойчивост, на който се разчиташе много, също буксува. А иначе има нови инструменти като например Интегрираните териториални инвестиции, които дават възможност и за партньорство между национални институции, местни общности, бизнес, научни среди, неправителствени организации. За реализиране на такива проекти са заделени близо 700 млн. лв. само за Североизточния район на планиране, в който попада и Варненска област. Доколкото съм запознат, този инструмент би могъл да се ползва и за инвестиции в културна инфраструктура. Но както е видно, не е достатъчно да има концепции, затова се надявам работата по европейските програми отново да потръгне.
– Мигрантският натиск е сериозно предизвикателство пред страните-членки от Юга, но е достатъчно сериозен проблем и за България. Защо ЕК не се справя с миграционната политика на Съюза?
– Без съмнение, миграцията е сериозно предизвикателство не само за страните от Южна Европа, но и за целия Европейски съюз. Това е изключително сложен и многопластов процес, който е в състояние да засегне различни аспекти на обществения живот, на икономиката. Европейската комисия, разбира се, има ключова роля в управлението на миграцията, но адекватните действия изискват сътрудничество и солидарност между всички държави членки на ЕС. Не можем да очакваме, че ЕК сама може да реши всички проблеми, свързани с миграцията.
България е сред страните на първа линия и е обект на значителен мигрантски натиск, особено през последните години. Винаги сме се стремили да работим добре с нашите европейски партньори както по отношение на сигурността по границите, така и на общите усилия за управление на миграцията. И това е правилният подход, защото едностранните мерки не са достатъчни. Охраната на външната граница на ЕС е общ ангажимент и има решаваща роля за овладяване на проблема с нелегалната миграция.
– Защо точно сега се поставят въпроси за отпадане на ветото от някои държави-членки? Няма ли подобна стъпка да наруши фундамента на равнопоставеност на ЕС?
– Преди дни в Гранада стана ясно, че отново не може да бъде постигнато съгласие по т. нар. „Пакт за миграцията“. Полша и Унгария дадоха недвусмислен знак в това отношение, а тяхното несъгласие дойде въпреки постигнатото по-рано споразумение между дипломатите на ЕС. Но нека не се заблуждаваме, че това своеобразно „вето“ може да промени нещо, защото е по-скоро символично. Полша и Унгария не могат да блокират Пакта за миграцията, но острата им критика повдига редица въпроси за това колко ефективно ЕС прилага постигнатата „сделка“.
За съжаление, разногласията относно въпросите на миграцията през годините вредят на единството на блока. Задълбочават се, а според мен е важно да има повече конструктивен диалог и сътрудничество, за да намираме работещи общи решения за сигурността на европейските граждани, за справяне с нелегалната миграция, но и за подкрепа за бежанците, които търсят убежище. Миграция е имало и ще има. Въпросът е как да управляваме тези процеси като своеобразен „екип Европа“.
– Възможно ли е подпалената от „Хамас“ война в Близкия изток да изиграе ролята на катализатор за приемането на България и Румъния в Шенген?
– Безспорно ужасяващото терористично нападение срещу мирни граждани разтърси света. Държавите членки и Европейският съюз като цяло категорично осъдиха атаките и изразиха пълната си солидарност с Израел. Ескалацията на насилието повдига множество въпроси за сигурността в съвременния свят, но не ми се иска да обвързваме темата с перспективите ни за Шенген, защото за нас предприсъединителният процес е завършен от години.
Отдавна сме извървели пътя за приемането ни в Шенген, но заради политиканстване в отделни държави членки пред пълноправното членство на България и Румъния все още има бариера. Изпълнили сме всички критерии за присъединяване и процедурата не бива да се поставя в зависимост от други фактори. Тези аргументи ще отстоявам и на предстоящата конференция, която организирам в Европейския парламент идния месец.
– Може ли в навечерието на европейските избори България да се окаже с по-малък брой евродепутати?
– Не, броят на българските евродепутати ще остане същия – 17. Но промени ще настъпят, така че общият брой на евродепутатите ще се увеличи от 705 на 720. В резултат от демографските промени в ЕС няколко страни членки ще имат повече представители – с по две допълнителни места ще се сдобият Франция, Испания, Нидерландия. По един представител повече ще имат делегациите на Австрия, Дания, Белгия, Полша, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия.
– Спекулират ли, според Вас, министри от кабинета с текстове от директиви на ЕС или не познават съдържанието им? При приемането на поправки в Закона за енергетиката в парламента имаше подобен дебат.
– Нека по темата „Енергетика“ да говорят повече хората, които познават материята наистина добре. Като бивш депутат в българското Народно събрание и настоящ член на Европейския парламент знам, че към транспонирането на европейските директиви трябва да се подхожда прецизно.
– През май във Варна с колегата си Андрей Новаков съобщихте, че старата идея за плавателен канал Русе-Варна влиза в дневния ред на ЕП като част от започналата процедура за промени в Трансевропейската транспортна мрежа /TEN-T/. Кога ще приключи процедурата и съществува ли риск проектът да отпадне на финала заради икономическите интереси на други страни-членки, както става със забавянето на членството ни в Шенген?
– Законодателното досие вече е в Съвета. Предстоят и тристранни преговори. Надявам се, че изпълнителната власт в лицето на правителството и по-конкретно на министерството на транспорта ще защити българския интерес, така че текстът, който внесохме, да даде шанс на идеята за плавателния канал като част от Трансевропейската транспортна мрежа. Законодателната процедура би трябвало да приключи до края на тази година. Ако предлаганият вътрешен воден път стане част от обхвата на TEN-Т, ще можем да получим европейско финансиране за изграждането му.
Държа да припомня, че предложението ни беше одобрено от ресорната комисия в ЕП измежду стотици други. Европа вижда в него огромни перспективи, но най-важно е държавните институции у нас да се ангажират с реализацията на тази смела идея. Макар че мнозина я приемат скептично, плавателният канал има потенциал да съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни, да даде нов тласък на икономиката в региона, да помогне за напояване на земите в Добруджа, да допринесе за развитието на туризма. Процедурата за промени в обхвата на TEN-Т е доста различна от тази за Шенген, но много зависи от проактивната позиция на държавата ни и е шанс, който не бива да пропускаме.
– Работите по преразглеждането на правилата за внос и износ на огнестрелни оръжия за граждански цели в рамките на ЕС. Защо се налагат корекции и какви ще са те?
– Предизвикателствата в сферата на сигурността непрекъснато нарастват, а междувременно 35 млн. незаконни огнестрелни оръжия са притежание на цивилни лица в ЕС и около 630 000 са вписани в Шенгенската информационна система като откраднати или изгубени. Според статистиката 56% от огнестрелните оръжия в ЕС са незаконно притежавани. Това е повече от тревожен сигнал, особено във време, когато в Европа се води война. Очевидно има слабости при проследяването на движението на оръжията, а това е предпоставка те да бъдат отклонявани към черния пазар, откъдето попадат в ръцете на престъпници и терористи. Поех работата по досието в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП с ясното съзнание, че трябва да затегнем контрола. Налага се да ревизираме правилата, така че да се предотврати видоизменянето на предупредителните и сигнални оръжия в бойни, да се създаде европейска електронна база данни за получените и отказани разрешителни за внос и износ, проверките да станат по-координирани, а оценката на риска – по-точна и навременна.
От друга страна, процедурите, свързани с оръжия за лов, спортна стрелба и изложения, трябва да бъдат опростени. Затова например за ловците, притежаващи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, няма да се изисква да представят предварително разрешение за внос или износ. Предвижданият нов европейски модел за проследяване на оръжията цели да замени разнородните национални системи, които към момента работят предимно на хартиен носител. С въвеждането на електронна система за лицензиране в ЕС производителите, оръжейниците и собствениците на огнестрелни оръжия ще бъдат улеснени при подаването на заявление за получаване на разрешение за внос или износ. Освен това, ще бъдат освободени от таксата за получаване на съответното разрешение.
– Посланик сте на библиотеките в ЕП. Какво сочат наблюденията Ви – кои са най-четящите европейски нации и къде сме ние?
– За всички е ясно, че гледането на телевизия и сърфирането в интернет запълват свободното време на обществото в много по-голяма степен от четенето на книги. Преди няколко години имаше анализ на Евростат, според който най-много се чете в Швеция, Нидерландия, Дания. Класацията от 2017 г. ни отреждаше 21-ва позиция в ЕС, но пък виждаме колко много книги на български автори се издават в момента. През годините съм подкрепял редица инициативи, насочени към учениците, и се срещнах с много интелигентни и четящи млади хора. Те винаги ме изпълват с оптимизъм. Искрено се радвам и на креативните идеи на библиотеките, с които съм установил партньорство. Вече 10 години дарявам книги, съдействам за конкурси, а с Регионалната библиотека във Варна реализирахме и първия в страната БиблиоМат. Вярвам в силата на личния пример. Неслучайно казват, че най-добрият начин да научим децата си да четат е да им покажем, че самите ние го правим.
▪️ Европа вижда огромни перспективи в плавателния канал Русе-Варна, важно е правителството да го защити!▪️ Показваме в ЕП корените на европейската цивилизация в Провадия-Солницата.
Нашият гост
 Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна. Юрист, доктор по гражданско и семейно право. Владее немски, английски и руски език. Занимава се с политика от 2007 г., когато оглавява групата на ГЕРБ в Общинския съвет на Варна. |
