Сръбски митничари не допуснаха българин от Босилеград в Сърбия заради пренасянето на три броя от книгата на бившия български консул в Ниш Едвин Сугарев, посветена на сънародниците ни в Западните покрайнини. След като Комисията по конституционни въпроси в македонския парламент прие българите и други 5 националности да бъдат вписани в основния закон на югозападната ни съседка, по темата повече нищо не се чу. Не се забелязват и действия на властите да се прекрати дискриминацията срещу българите и зачестилите напоследък случаи на физическо и вербално насилие. Защо западните ни съседи Сърбия и Северна Македония засилват агресивността си спрямо живеещите на тяхна територия наши сънародници или техни граждани с българско самосъзнание?
Анализът е на българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев, който е говорител на ЕНП по въпросите и разширяването на ЕС и e наш гост.
Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус“ г-н Ковачев.
Добър ден, г-жо Събчева, на вас и на слушателите на Радио “Фокус“.
Вие, евродепутатите от ГЕРБ-СДС подадохте сигнал до евроинституциите за репресии срещу граждани с българско самосъзнание в Сърбия и за черни списъци на книги. В края на миналия месец пък, настояхте за остра реакция от лидерите на европейските институции след побоя в Скопие на български граждани преди футболна среща. Имате ли реакция на тези ваши призиви?
Да, в Северна Македония явно има черни списъци с хора, които не трябва да бъдат допускани, в Сърбия има явно черни списъци с книги, които са опасни, според тях за Сърбия. Интересното е, че книгата на г-н Едвин Сугарев е смятана за такава, а в нея няма нищо провокативно. Между другото аз написах предговора към тази книга. Тя само описва събитията от последните 100 години и съдбата на нашите български сънародници в Босилеградско и Царибродско, които остават след договора от Ньой в пределите на тогавашното Кралство на сърбите, хърватите и словенците. Реакциите, за които ме попитахте – ние информирахме европейските институции, нашите колеги в Европейския парламент и Европейската комисия, комисарят по разширяването Оливер Вархеи и оттам ни информираха, че са получили информацията и че следят внимателно, какво се случва. За Северна Македония – тази седмица се очаква да бъде разгледано вписването на българите в преамбюла на Конституцията и в пленарната зала на Събранието, но шефа на опозицията Християн Мицковски беше категоричен, че няма да подкрепи включването на българите, както той каза “под български диктат“, няма да бъдат включени с неговата подкрепа. А знаем, че тогава няма да стигнат гласовете за 2/3 мнозинство в тяхното Събрание и вписването не може да стане факт.
Защо западните ни съседи Сърбия и Северна Македония чрез черни списъци и чрез дискриминационна политика засилват агресивността си спрямо живеещите на тяхна територия наши сънародници?
Защото смята се, че това е печелившо, че инерцията от Югославия, и това е големият проблем, за който най-накрая започват да си отварят очите и нашите партньори от Съединените щати и Европейския съюз, че липсата на промяна в историческия наратив и в идеологията от времето на Титова Югославия е основният проблем. Това не е някакъв страничен, малък проблем, който може да се игнорира. Това е основният проблем, че растат нови поколения, които са отровени от тази югославска идеология. Най-югославизираните републики в бивша Югославия са Сърбия и сегашната Република Северна Македония. Те не искат да преодолеят наследството на Титова Югославия. Напротив, в Република Северна Македония дори се смята, че това е основата на сегашната Република Северна Македония, а именно борбата, в кавички казвам българските окупатори и идеологията от времето на комунизма. Те смятат, че това е държавотворната идеология на тази Република и този елемент на борба срещу лошите „българи“, които са симулатори, окупатори, фашисти и другите обидни думи като татари и тем подобни, се възпроизвежда и мултиплицира във всяка човешка съдба. Всеки, който е дръзнал открито да заяви своята българска етническа принадлежност, идентичност, да заяви, че знае историческите факти, както за ВМРО, ВМОРО, както и за Гоце Делчев, за Дамян Груев, за братя Миладинови, за Христо Матов, за д-р Татарчев и плеядата от революционери и възрожденци от XIX и началото на ХХ век, бива заклеймяван. Има голямо притеснение, че това би разрушило етническата идентичност на сегашните етнически македонци и те се съпротивляват с абсолютно всички възможни средства: чрез журналисти, медии, академичен състав, професори, историчари, както ги наричат и политиците срещу обективния прочит на историята. Затова не работи и академичната комисия, няма напредък по нея, няма напредък по Договора с България и двата протокола, подписани към договора. Всячески се опитват да минимализират или маргинализират този договор и двата протокола едва ли не, че не било задължително, според тях, според обясненията на Буяр Османи, че това не влизало в преговорната рамка на Европейския съюз и няма да бъдат оценявани по това доколко се изпълнява договора с България, разбира се, този с Гърция и протоколите към тях, където са всички теми, свързани с историята, с говора на омразата, с т.нар. поменици или паметници, които са свързани с омразата срещу българите. Другата тема е Сърбия, там също виждаме, че в последно време има пробуждане в някои среди в Съединените щати и в Европейския съюз. Досега, едва ли не безрезервно се смяташе, че Александър Вучич е човекът, на който може да се заложи, че той ще успее да преодолее тази традиционна обвързаност на Сърбия с Москва и да върне Сърбия на европейската карта, да засили европейската интеграция. Затваряха си очите за много-много други сигнали от Сърбия, че това не се случва. Чакаше се пореден избор там и се смяташе, че след изборите, когато бъде избран Вучич за президент, той ще тръгне по европейския курс на развитие. Това, за съжаление, засега не го виждаме. Имаше съвсем наскоро и голям репортаж на CNN, където много анализатори по Балканите, точно тази теза развиха, че очакванията на Съединените щати и на Европейския съюз не се сбъдват в Сърбия. Сърбия остава в орбитата на Русия.
Точно за това искам да ви задам още един въпрос, да разширя малко темата за коментарите на американския телевизионен канал CNN. Наскоро той разкритикува западните власти, че са прекалено меки към сръбския президент Вучич, защото той отказва да се включи в санкционната борба срещу Русия. И тук веднага се пита, Сърбия ли е руския троянски кон на Балканите?
Той не е само един. В много държави, включително в Черна гора, в Република Сръбска с президента Додик, но и разбира се основно, като център, бих казал, на бивша Югославия от Сърбия се разпространява това влияние, от Сръбската православна църква, от сръбски политици, медии, учени, че Сърбия трябва да лавира както по времето на Титова Югославия, нещо като необвързана държава да продължи да бъде, да не се включва в ценностния избор на демократичния западен свят, но с ясното осъждане на агресията на Русия в Украйна, въпреки че Сърбия гласува заедно с Европейския съюз и Съединените щати в Общото събрание на ООН да осъди тази агресия, но нямаше последици на нито един санкционните кръгове на Европейския съюз. Защото Сърбия не се включи. И в последно време увеличи многократно и агресивното си говорене не само спрямо България, но и спрямо Косово. Сърбия забрани или президентът Вучич забрани износа на оръжие от Сърбия, едва ли не с претекста, че Сърбия трябва да се подготвя за нещо военно. Много сериозни са й нападките срещу премиера на Косово Албин Курти.
Защо напоследък се засилва и агресията спрямо българите от Западните покрайнини?
Имахме едно изказване на Дачич по отношение на това, че ако България не признаела сърбите в България, а знаем, че те се опитват да представят шопите за сърби, то тогава нямало да има и българи в Сърбия. Това е изключително заплашително изказване, какво значи “няма да има българи в Сърбия“? Какво ще им се случи? Това е много недопустима реторика и знаем, че в последните повече от 10 години в Западните покрайнини се изпълняват нарежданията, които идват от Белград. Може би на хартия е добре развито законодателството за етническите общности и малцинства в Сърбия, но на практика, те са под директния контрол на тяхната държава. Може би едно изключение прави унгарското малцинство във Войводина, което е облагодетелствано от прекрасните отношения между Орбан и Вучич, но и заради сериозната инвестиционна програма на Унгария във Войводина. Тук говорим за десетки милиони евро, които Унгария налива. До 100 милиона евро Унгария инвестира във Войводина. Като го казвам за сравнение и за сериозна критика към българската държава: колко инвестираме ние в нашите сънародници и какво прави Унгария?
Българската външна политика, какво трябва да предприеме по тези два въпроса – българските сънародници в Сърбия и българските сънародници в Северна Македония?
Изключително важен въпрос е, но само, за да не забравя, че има още един елемент, който е опасен за дестабилизацията на Западните Балкани. И това е Република Сръбска и поведението на Додик, особено опасно е рискът пред бъдещето на свободния град Бръчко, където сърбите в Република Сръбска биха искали да го присъединят към тях и да се разцепи Дейтънското споразумение като се отдели от Босна и Херцеговина Република Сръбска. Да се върнем на много важния въпрос за България. Трябва да имаме единна, консолидирана стратегия, а не поединично, примерно някоя неправителствена организация като тази на г-н Милен Врабевски, или пък ние като членове на Европейския парламент и членове на българския парламент и българското правителство правим много неща, но като че ли не сме в синхрон, и не са координирани действията ни. Многократно сме го казвали: нашата комуникационна стратегия трябва да бъде много по-добра в Съединените щати, в Западна Европа, в университетите, в демократичния свят, където да подкрепяме българистиките в академичния свят. Ние си знам и за нас е пределно ясно, каква е историята, и то не защото ние такава искаме да бъде, а защото такава е била. Казвам най-болезненото за Скопие е националната принадлежност на Гоце Делчев: че той се е самоопределял като българин, че е от българско семейство, че е кръщаван в българската църква, че е учил в българското училище в Кукуш, после в българската гимназия, после в българското военно училище, после в българското училище е преподавател в Щип и т.н. нещата изглеждат ясни. Но това, ако ние не го повтаряме, другата страна инвестира изключително много в комуникация, в обратна на обективната истина посока. Колкото до нашите сънародници в Албания, Косово, Северна Македония, Молдова, в Сърбия, в Украйна, там са категорично недостатъчни средствата, които досега българската държава е отделяла. Но тези средства ние не искаме да се изсипват ей така – без заинтересованост. Не трябва да има, примерно да кажем, сега ще отделим 100 милиона. А трябва да е ясно разписано, за какво ще се използват – за помагане на български училища, за компютри, за инфраструктура, за културен обмен, за млади хора да посещават повече България, за научна дейност, за театри, за български медии. Достъпът на български медии в тези места, където има много етнически българи е изключително важен, и знам, че сегашното правителство и особено вицепремиерът и министър на външните работи г-жа Мария Габриел с много голям ентусиазъм започва да работи по тази тема, много добре и координирано и с българските евродепутати. Надявам се, че цялото правителство, включително и министъра на финансите ще участват в тази стратегия, която трябва да бъде координирана и ефективно използвана.
Защо няма ясна доктрина за отношението на държавата, на България към сънародниците ни в чужбина?
Имаше, имаше и преди към Министерския съвет Съвет за българите в чужбина, има и Агенция за българите в чужбина. Но за мен нямаше достатъчно финансиране, първо. И ние имаме един от най-нелогичните закони – Закон за българското гражданство, не кореспондиращ с почти никой друг от страните от Централна и Източна Европа. Аз съм си направил труда да направя сравнителни характеристики на унгарския, на румънския закон, на френския, на германския. Не знам защо имаше голямо нежелание в нашите служби, на други места, сред средния ешелон на българската администрация, в Министерството на правосъдието и на други места, да не се променя закона и да се оставят възможности и вратички, може би за някакви практики, които не са много приятни. Ние трябва категорично да покажем, че трябва да има публичност, че българското гражданство не е нещо срамно, че трябва да има церемония, клетва, снимка пред знамето и пред герба, че трябва да има публичен регистър и то със задна дата на получилите българско гражданство. Да го кажем още веднъж, за да са наясно тези 120 000, които досега са получили в Северна Македония българско гражданство, че такъв публичен регистър от 2001 г. насам трябва да има. Тези хора са дошли доброволно в България и са доказали, че техните предци са част от българската етническа общност. Тук е много важен въпросът да се разбере, защото от другата страна веднага казват, примерно: “моята съпруга, нищо, че аз съм министър, тя взе българско гражданство, защото иска да отиде в Германия, или пък защото иска да прави бизнес.“. Това няма никакво значение, тя е дошла и е доказала, че нейната баба или дядо е от Лерин или от Кукуш или от Охрид и е била част от българското училище, или пък, ако е бил мъж от Българската войска, и е част от българската общност. Дали сега ще го ползва като равноправен български гражданин да живее, където пожелае, и европейски гражданин, това е право на всеки български гражданин да се възползва от европейското гражданство. Но за нас е важно, че те са доказали своя български произход. Дали после са излъгали в декларацията, по която между другото се носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за това, че към този момент се чувстват етнически българи. Защото нали знаем, че към набора от документи има и такава декларация, че те се чувстват етнически българи. А дали са излъгали или не, това си остава за тях, това няма никакво значение, но те са доказали, че техните предци са част от българската етническа общност било то в сегашната Република Северна Македония, в Албания, в Косово, в Молдова, в Украйна.
Ползвам възможността, че сте наш гост, да ви задам и актуални въпроси от България, които обаче имат и международен отзвук. Шпионски скандал с българи, които са работили в полза на Русия гръмна във Великобритания и зае челните места на медиите, съответно у нас се случи показен разстрел на ключов посредник между ъндърграунда и властта. Как такива случаи създават контекст на страната ни за членството ни в Шенген? Не я ли представят като не до там ясен партньор на геостратегическото поле?
Ние преди малко говорихме за Сърбия, и вие питахте, дали те са троянски кон. Аз затова казах, че на много места има такива пробиви и това трябва да е работа и на българските служби, заедно в партньорство със службите на съюзниците на страните от НАТО и от Европейския съюз, за минимализиране на влиянието на руските служби на нашата територия. Като казвам на наша територия, тя всъщност е територия и на НАТО. И в България също трябва да се вземат много по-сериозни мерки срещу тази пропаганда, която цели да променя обществени нагласи и да манипулира фактите, да представя изопачено ситуацията, която се случва в Украйна. И разбира се, да представя по съвсем различен начин и самите европейски ценности, които да се представят като нещо лошо и неподходящо, да кажем, за България. Това е постоянен въпрос, за който трябва сътрудничество и трябва да се работи много по-ентусиазирано от компетентните служби в България. Но също така и от медиите, от учените, университетите, преподавателите, училищната програма, за да могат младите хора да се ориентират в този поток от информация. А що се отнася до Шенген, разбира се, че не е добре. Знаем, че нидерландското правителство ще даде зелена светлина или няма да даде зелена светлина от отиващия си парламент в страната за това, дали нидерландското правителство има право да премахне ветото за приемането на България в Шенген. Това ще се случи към 8-10 септември. Дали в Нидерландския парламент тези две неща, за които споменахте – шпионският скандал във Великобритания и показното убийство в София ще имат решаващо значение, ще видим на 8 септември. Разбира се, надявам се да нямат, но при всички положения, това не са положителни сигнали.
Много ви благодаря за това, че бяхте наш гост и за времето, което ни отделихте.
Благодаря ви и аз.
ℹ Цялото интервю с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП чуйте в аудиото ⬇
