Стремим се да засилим надзора върху криптовалутите, коментира в интервю за „Монитор“ българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
– Г-н Радев, има ли резон предложението на Европейската комисия да бъде въведена единна европейска работна заплата за страните от ЕС?
– Според Европейската комисия 110 милиона европейци са заплашени, че не могат да получават минимални доходи, за да водят достоен живот. В това отношение разликите между държавите членки са огромни, но трябва да отчетем, че и цените варират сериозно. В този смисъл няма как да има универсална минимална работна заплата на ниво Европейски съюз. По-скоро се търси единен механизъм, който да изравни покупателната способност, което обаче ще е много трудно. Трябва да бъдат зачетени много елементи в постигането на тази цел. Ето един пример – в момента има 22 държави членки с механизъм за работна заплата и 6, които нямат такъв механизъм. Статистиката показва, че там, където няма въведена минимална работна заплата, безработицата е с 1,4% по-ниска, а доходите – с 1,6% по-високи. Именно затова има държави, които са против въвеждането на това предложение, между които скандинавските страни, които имат ясни местни механизми за определяне на колективните трудови договори.
– А въвеждането на единен механизъм ще помогне ли за изравняване на покупателната способност и стандарта на европейските граждани?
– Проблемите от въвеждането на този механизъм са, че може да се стигне до увеличаване на безработицата. В краткосрочен план някои работодатели няма да могат да плащат увеличението на минималната заплата и може да започнат да се разделят със служители. Тези работници ще попаднат на пазара на труда и по-трудно ще могат да намерят работа. Така може да се създаде огромен товар върху работодатели, работници и системата като цяло. Има много сериозен риск една такава практика не само да не изравни покупателната способност, но и да задълбочи разликите, в случай че се увеличи безработицата. Нека да видим какво ще е окончателното предложение на ЕК и как ще се отрази то на местните специфики. Само тогава ще може да се вземе правилното решение. Например трябва да се направи много сериозен анализ как това би повлияло на българския бизнес и на бъдещите инвестиции в България – дали няма да изгони потенциални такива.
– Смята се, че по този начин минималната заплата у нас ще стане около 760 лева. Това достатъчно ли е и ще предпази ли българите от риск от бедност?
– За последните десет години в България минималната работна заплата се качи над три пъти. От години дебатираме колко точно трябва да е минималното възнаграждение, за да ни предпази от бедност. Имаме доста добри механизми за определяне на местно ниво и въпреки това тази тема е актуална всяка година, поражда спорове между икономисти, работодатели и синдикати. Сега се предлага това да бъде определено на европейско ниво. Това може да ограничи възможностите да се реагира адекватно спрямо местната специфика. Увеличението на минималната заплата може да се отрази негативно на ценообразуването – поради увеличението на заплащането на работниците цената на произведените продукти също може да се вдигне. Ако това се случи, увеличението само по себе си няма да се усети толкова много, но би могло да допринесе за други проблеми, както вече споменах. В икономическия модел на търсенето и предлагането се приема, че индивидът консумира повече при по-ниска цена. Вдигането на цените води до спадането на покупателната способност. По този начин търсеният ефект няма да се усети по начина, по който искаме, за да се подобри стандартът на живот в България.
– Бизнесът обаче е скептичен, те смятат, че подобна мярка би намалила конкурентоспособността.
– В момента обсъждаме идея, за която няма конкретика. За да преценим как това ще повлияе на българския бизнес, трябва да видим конкретното предложение за механизъм. Нека припомня, че една от причините, поради които комисията иска да въведе минимална работна заплата на европейско ниво, е дъмпингът на работни възнаграждения: работници от източните страни членки работят в западни за по-малки възнаграждения от местните работници. Да си припомним директивата за командированите работници и за пакета „Мобилност“. Използвахме всички механизми, за да забавим неговото въвеждане поради исканията на транспортния бранш в България, тъй като този пакет би се отразил доста зле на конкурентоспособността на българските превозвачи. Така че бизнесът има причини да е скептичен, но нека да видим предложението на Европейската комисия, преди да даваме крайни оценки.
– Кой тогава е правилният механизъм, след като знаете, че у нас този въпрос винаги поражда дискусии между представителите в тристранката?
– В следващите шест месеца предстоят консултации на европейско ниво с правителства, работодатели и синдикати. Трябва да има баланс между искания и възможности, като се вземат предвид местните икономически специфики, защото един механизъм може да е правилен за икономическия подем на една държава членка и рискован за друга. След като Европейската комисия излезе със своето предложение, за нас е много важно да се направи сериозен икономически анализ как това би повлияло на бизнес средата в България. В Съединените щати например – най-голямата икономика в света, освен че минималната работната работна заплата варира в различните щати – в някои тя е по-висока от определената такава на федерално ниво, се имат предвид и други компоненти. Там в някои сектори, като тези на услугите, които разчитат на бакшиши, работодателите са освободени от изискването да плащат пълната федералната минимална работна заплата от 7 долара и 25 цента на час, а това, което са длъжни да плащат, е по 2,13 долара на час плюс спечелените от работника бакшиши. Така че отново ще повторя, че трябва да се направи много правилен анализ, след като видим предложението на Европейската комисия, за да се намери най-правилният механизъм за България.
– Преди дни изследване показа, че схемите за финансиране на тероризма чрез криптовалути все повече се усъвършенстват. Това ли се превръща в основно предизвикателство за ЕС?
– Анонимността, предоставяна от новите технологии, дава възможност на тези, които финансират терористите, да маскират дейността си. Тенденцията за финансиране на терористични дейности с криптовалута беше едно от предизвикателствата пред европейското законодателство. Използването на валутата от терористите беше основно опасение както за регулаторите, така и за политиците, тъй като се стремим да засилим надзора върху криптовалутите. С прилагането на петата директива за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от 10.1.2020 г. борбата с прането на пари и с финансирането на терористични организации ще може да се провежда по-ефективно. В директивата се предвижда обменът на криптовалути и попечителските портфейли да подлежат на същите регулаторни изисквания като банките и другите финансови институции. Въпреки това трябва да бъдем бдителни и е важно да сме в крак с технологиите, които се развиват много бързо и предоставят нови възможности за престъпниците. Ето защо е важно да има добро сътрудничеството между борсите за криптовалути и правоприлагащите власти.
– Наскоро дадохте пример, че страни, които преди се отличаваха с ниските си нива на случаи на насилие, сега държат едни от най-високите показатели и водят класацията по брой на бомбените атентати. Как си го обяснявате?
– Проблемите са комплексни. Над 248 бомбени атаки и 334 стрелби са извършени в Швеция през 2019 г., оставяйки 42-ма загинали и 120 ранени. Това е стряскаща статистика за тази държава. Най-тревожно е положението в град Малмьо, граничещ с датската столица Копенхаген, където гангстерски банди извършват непрекъснати атаки. Според някои медии повечето от стрелците и жертвите са безработни младежи с имигрантски произход, под 30 години, живеещи в неравностойни квартали и често без диплома за средно образование, които стават лесни жертви на организираната престъпност. За да се стигне до такава ситуация, явно има сериозни проблеми с интеграцията на тези хора. Това доведе и до затварянето на една от най-отворените европейски граници – тази между Дания и Швеция, където понастоящем се извършват паспортни контроли.
