Andrey Novakov
Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП

Със сигурност няма пари от новия програмен период на ЕС – Планът за възстановяване и устойчивост е върнат, а програмите не са одобрени.


Andrey Novakov

Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (REGI), в интервю за Радио „Фокус” .


 

Водещ: Към 15 юни миналата година, 2021-ва, усвоените европейски средства в България прехвърлят 14 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз от началото на 2007 година до тогава. Каква е картината от 15 юни до сега? Ще влязат ли пари у нас от новите еврофондове за периода 2021-2027? През изминалата година често чувахме изречението, че тя, 2021-ва, се очертава по-скоро нулева за новите еврофондове от периода 2021-2027-а и едва към края на годината може да се очаква да има одобрени оперативни програми и евентуални първи траншове по тях. Стана ясно също, че закъснява подготовката, както и регламентите за разпределяне и харчене. България закъсня и с Националния план за възстановяване и устойчивост, който ни бе унизително върнат от Европейската комисия с 207 забележки, изписани на 44 страници. От служебните правителства все ни уверяваха, че работата е напреднала, като по програмите предстоят предимно редакционни дейности, а финализирането, одобрението, стартирането и получаването на първите плащания по тях щяло да стане до края на 2021-ва година. Дали това е така и каква е картината до този момент? Има ли спрени европрограми? Очакваме обобщена информация от евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков – координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. Той оглавява и мониторинговата работна група в Европейския парламент, която следи работата на националните власти в изпълнение на политиката по сближаване и наблюдава навременното планиране на инвестициите в новия програмен период. Г-н Новаков, какво получава България?
Андрей Новаков: Към момента нула, ако трябва да сме конкретни. И не го казвам с особено задоволство.
Водещ: Защо?
Андрей Новаков: Защото това е изключителен парадокс, поне за мен. Защото аз работих по правилата за европейско финансиране през следващите 7 години за целия Европейски съюз, и в същото време моята държава не може да се възползва от тях. Няма как да ми е приятно. Аз съм сигурен, г-жо Събчева, вие сте чувала тази максима, че всяко правителство заслужава 100 дни доверие, 100 дни толеранс. Аз я разбирам и уважавам, обаче има теми, по които не може България да си позволи да губи време. България няма време за губене по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, и няма време за губене по оперативните програми. Съседните ни държави, и в Румъния, и в Гърция Планът за възстановяване и устойчивост вече изплаща авансови средства, и то още от миналата година. Нашият го върнаха след 6 месеца подобряване, забележете. Почвам да се съмнявам, как точно е бил подобряван в рамките на тези 2 служебни правителства. Това е едно на ръка. Оперативните програми на България не са одобрени. Няма одобрени оперативни програми, няма одобрено Партньорско споразумение, и това ме тревожи много. Защото ако забавим и двете едновременно – и Плана за възстановяване, по който трябва да получим около 13 млрд. евро, и отделно малко повече от това по оперативните програми, почти 30 милиарда по двете, това означава, че жизнено важни средства за икономиката на нашата страна ще стоят по сметките на страната в Брюксел и няма да можем да си ги вземем, което е пагубно, защото много усилия бяха положени те да бъдат отпуснати на България, да бъдат на разположение.
Водещ: Защо не са приети оперативните програми, защо не е прието Споразумението?
Андрей Новаков: Във всяка друга ситуация бих ви казал: нека да попитаме министъра, който е отговорен за европейските средства и за икономиката, за Плана за възстановяване, но истината е, че има повече от един министър, които са отговорни за икономиката в момента, и ми е малко сложно – не знам към кой трябва да го отнесем този въпрос. Но ако по други теми хората в Министерския съвет са готови да се възползват от тези 100 дни толеранс, то горещо ги моля в името на България и на българския народ да не протакат повече време за европейското финансиране – то е за всички българи, за всяка община, за всеки бранш. Това са средства за всяка сфера на нашия живот. Толкова са много, те са двойно повече отколкото са били преди заради Плана за възстановяване и устойчивост, това е шанс, който се дава един път на поколение, и ако го изпусне България, никой няма да е в състояние да обясни на следващото поколение защо сме пропилели такъв шанс от почти 7-8 милиарда на година в рамките на следващите 7 години да се възползваме.
Водещ: Г-н Новаков, какво трябва да се направи?
Андрей Новаков: На първо място, новите хора в Министерския съвет да попитат тези с повече опит какво трябва да направят, за да им одобрят Плана. В края на април имаше готов План, за който в предварителна комуникация с Европейската комисия можеше да кажем, че е допустим за одобрение. Имало е дреболии, които е трябвало да се подобрят, да се довършат, но в крайна сметка е имало основа, която са щели да приемат. Да погледнат какво е било вкарвано тогава и да се базират на него след като вече е имало положителна комуникация. Второто е, в спешен порядък да започне диалог с Европейската комисия по отделните оперативни програми и да се внесат час по-скоро заедно с Партньорското споразумение. Това са пари, които са на разположение на България от 1 януари. Мина доста време, в което страната ни не се възползва от тях. Имайте предвид, че те са от 1 януари миналата година. Трябва час по-скоро те да бъдат на разположение на страната ни.
Водещ: Ама съвсем нищо ли не сме получили нито по Програмата за конкурентоспособност и иновации, нито по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, нито по другата Програма за развитие на селските райони? Нищо?
Андрей Новаков: Ако все още има някакви пари, то те са от миналия програмен период, от новия със сигурност няма. Със сигурност. Планът е върнат, а програмите не са одобрени. Със сигурност няма пари от новия програмен период. Сигурно доста хора на мое място биха се възползвали от ситуацията единствено да атакуват правителството, но аз го споделям с изключителна тревога. Защото и кметове на БСП по региони очакват тези пари, и кметове на „Демократична България“, където ги има, също. Това са пари на всички българи.
Водещ: „Има такъв народ“ също има кмет – на Благоевград.
Андрей Новаков: Предполагам той също разчита на средства, които ще дойдат от Европейския съюз, за да финансира проекти в Благоевград. Друго, което ме тревожи особено, е много рязката смяна на позиции – нещо, което не се харесва много в Брюксел. Днес научих, че имаме нова промяна в позицията си за мините, а обикновено като чуя такова нещо, изтръпвам.
Водещ: Защо?
Андрей Новаков: Защото доста екзотични идеи се чуха, а това е доста консервативен бранш, доста консервативен отрасъл, свързан с националната сигурност на държавата ни. И когато чуя, че някой е готов да започне да изгаря боклуци в ТЕЦ-а, който е предвиден за въглища, започвам да питам: първо, това почива ли на някакви научни доказателства, че е безопасно за хората, второ, какво ще се случи с миньорите, които добиват въглищата, трето, кога може да се случи това преобразуване, така че на България да не се налага да внася ток. Не чухме никакви обяснения в тази посока.
Водещ: Каква би била реакцията в Европейската комисия и в Европейския парламент за тези идеи?
Андрей Новаков: Аз бях в Стара Загора съвсем скоро. Това е град, който често посещавам. Познавайки натюрела на хората там, ще ми се авторът на идеята да отиде и да я сподели, за да види как биха реагирали. Аз не мисля, че ще мине леко такава среща. Иначе по отношение на Европейската комисия в Брюксел, там резките движения не са на почит, там се разчита на предвидимост, на партньорство, на откритост и прозрачност, и по-добре биха приели позиция, в която да кажем, че мините няма да бъдат затваряни, че България не може да си го позволи, че има нужда от дерогация, че имаме нужда от много по-дълъг период от време, в който да си адаптираме енергийната система и икономиката, отколкото да шикалкавим по този начин.
Водещ: Да, ние в момента в интерес на истината ние не можем да си затворим въглищните централи, защото те ни дават сигурност. И ако ги заменим във времето напред, в годините напред, то ще бъде пак с местен източник на енергия.
Андрей Новаков: В живота ми не липсват превратности и въобще доста колорит. И макар висшето ми образование да е право, а преди това е публична администрация, в гимназията аз учех електротехника и добре разбирам, че когато 50% от добива на електроенергия в България е от въглища, не може за две години да го преобразуваш в нещо друго. Нито може да построиш толкова соларни панели за две години, нито да подмениш въглищата с газ, а виждаме, че и това отпада сега, нито да построиш АЕЦ. Не можеш.
Водещ: Въглищата ни гарантират националната сигурност, г-н Новаков. Поне за момента е така.
Андрей Новаков: Първо, това са наши въглища.
Водещ: Наши, да.
Андрей Новаков: Копаем ги от нашата родна земя, не ги внасяме отникъде. Цената, това е природен държавен ресурс, с който държавата може да разполага – разбирайте, ерго всички хора. Винаги могат да ти вдигнат цената на газа, както се случи сега, и пазарът да изпадне в колапс. Докато цената на въглищата си определяме ние. Второ, Европейската комисия преследва една цел и тя е намаляване на въглеродните емисии, а не горенето на въглища. И ако съществува технология, която да ни позволи да очистваме отделените газове от ТЕЦ-а, а доколкото ми е известно, такава има, това също е опция.
Водещ: Такива технологии вече са разработени в САЩ и бихме могли да се поинтересуваме, най-малко доколко са приложими и рентабилни за България – не е ли така?
Андрей Новаков: Доколкото знам, включително от учени в БАН, технология вече е внедрена, която съществува. Може още в комина да улавя въглеродния диоксид и/или да го складира под земята, или да го преобразува. На трийсетина километра от мините, в Раднево има земна кухина, в която такива газове могат безопасно да се съхраняват. Защо никой не разсъждава в тази посока при положение, че само от спестените вредни емисии тази инсталация ще се изплати – не мога да отговоря.
Водещ: Г-н Новаков, вие отговаряте за европейското законодателство, което позволяваше страната ни да получи още 692 милиона евро към вече действащите оперативни програми. Получихме ли тези пари?
Андрей Новаков: Те са на разположение на България, част от тях – да. Имаше няколко програми, визирахте REACT-EU. Тя направи така, че от кохезионните пари, тези, които не са използвани да кажем за пътища или за нещо друго, да бъдат използвани за маски, за медицинско оборудване. И аз считам, че още с приемането – това беше още през 2021 година, част от тях бяха на разположение. Дали в момента настоящото правителство се възползва от остатъчния капацитет, ми е трудно да кажа. Въобще комуникацията по отношение на европейските средства към момента липсва и аз съвсем добронамерено бих приканил ресорните министри, отговарящи за европейското финансиране, да се свържат и с българските евродепутати. Ние сме екип, който там е изпратен, за да защитава интересите на България, и деленето показва, че накрая страда народът. Надявам се да преодолеят тези партийни различия и доста първични инстинкти и да направим така, че с общи усилия да не загубим инерцията, която имаше България до април миналата година, тъй като имаше допълнителни средства. Аз си спомням, тогава министър-председателят Борисов издейства допълнителни 200 милиона евро за Видин, Враца и Монтана. Трябва да видим дали има готовност тези пари да бъдат усвоени. Те са на разположение на България, освен всичко останало. Така че има доста средства. Трябва и доста работа в момента да се свърши, за да стигнат до хората.
Водещ: За какъв обем пари става дума? Бихте ли обобщили с някакво число?
Андрей Новаков: Ако трябва да смятаме и парите за земеделие, и директните плащания към фермерите, и парите по финансовите инструменти, и тези по Плана за възстановяване, и обичайните, които имаме по кохезионната политика, говорим за над 30 милиарда евро.
Водещ: 60 милиарда лева?
Андрей Новаков: Да, за около 60 милиарда лева. При положение, че те са за 7 години, това са почти 8-9 милиарда лева на година.
Водещ: Не мога да не ви попитам и за една идея, която Европейската комисия лансира – въвеждането на въглеродния данък, за който настоява да бъде наложен върху самолети, пътнически транспорт и жилищни сгради. Според първоначалната информация, това би довело до допълнителен скок на цените на горивата, от там – и на разходите за живот в Европа. Каква ще бъде реакцията на българските евродепутати, та да не повторим историята с пакета „Макрон“?
Андрей Новаков: Аз от името на колегите не мога да говоря, но моята позиция вече многократно бе заявена: трябва да се изтрие текстът, който включва сухопътния транспорт със сигурност. Същото важи и за самолетите, или най-малкото да има изключения. От това, което чувам, при корабите – браншът е готов да направи изключение, без това да окаже много сериозно завишение на цените. Но по отношение на автомобилите – увеличение на горивата с допълнителен въглероден данък би било катастрофа. Ще се противопоставя на това с всички сили. Доколкото виждам, за щастие има и доста колеги от другите държави, които биха подкрепили такава инициатива.
Водещ: А за жилищните сгради? Защото би било непосилно, ако и такъв данък се въведе в България.
Андрей Новаков: Аз наистина не мога да си представя, как някой ще мери вредните емисии от комините на хората. Нито по квадратура, нито по каквото и да било друго. И си мисля, че ако някой е решил да пълни европейския бюджет по този начин, няма да се получи.
Водещ: Доста плашещо е като идея. Наистина е притеснително. „Зелената сделка“ започва да ни изглежда доста солена.
Андрей Новаков: Това е нещо, за което предупреждавахме още преди две години – че доста е розова амбицията, която е съставена от хора, които най-вече пребивават в хубав стъклен кабинет в Брюксел, а не толкова на терен, за да чуят хората. И слава богу, има немалка група от хора в парламента, които мислим по един и същи начин, и ще се опитваме с всички средства да смекчим удара върху хората, който се задава. Това прави още по-неотложно задължението българската държава да се възползва от европейските средства. Ако ще се налага хората да минават през толкова тежка криза, каквато в момента се задава с цените – цените на горивата, цените на хранителните продукти, цените на услугите, няма нещо, на което да не са му се увеличили цените, – то тези пари, които Европейският съюз е заделил за нас, са жизненоважни. А не можем да си позволим те да стоят в Брюксел и да не се възползваме от тях.