На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, която полага основите на Европейския съюз.
За това как изглежда Европа 70 години по-късно и пред какви предизвикателства е изправена Общността разговаряме с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.
– Достатъчно обединена ли е днес Европа и изпитание на солидарността ли е появата на COVID-19? В началото на пандемията се почувства разединение в общността, а сега някои държави-членки „кръстосват шпаги“ най-вече заради споровете за емитиране на общ дълг.
– Още в първите дни на кризата Европейската комисия реагира. Замразиха определени правила за фискална дисциплина, които дадоха възможност на правителствата веднага за подкрепят икономиките си, без да се притесняват от санкции, направиха се общи поръчки за предпазни материали и облекла, гарантираха се зелени коридори, така че доставките в ЕС да не бъдат блокирани. На практика Европейският съюз направи всичко възможно в рамките на компетентностите си. И го стори в рамките на дни, а не както в предишни кризи в продължение на месеци и години.
Трябва да сме наясно, че никой не е очаквал такава криза, която да удари всички едновременно. Затова е нормално да има спорове по някои действия. По много въпроси липсва достатъчно информация за най-ефективните мерки и това остави място за спекулации и емоции при взимане на някои решения. ЕС е доброволен съюз между държави. В политиката солидарността не е морален акт, както между хората, а разбиране за общия интерес и тя не се постига автоматично. Затова е добре да се търсят най-ефективните мерки. Нормално е да има и спорове, защото товарът от кризата трябва да се разпредели равномерно. Не можем да оставим Италия и Испания да фалират, но не може и цялата тежест да падне върху немските и нидерландските данъкоплатци. Икономиките ни са толкова свързани, че и в двата случая катастрофалните ефекти ще се усетят в целия съюз.
Според мен разбирането за солидарност в кризата ще става все по-силно в Европа. Вече сме наясно, че е нужно всички части на европейската икономика да бъдат възстановени, само така ще можем да се възползваме от най-голямото ѝ предимство – общия ни европейски пазар. И затова ще ни трябват и по-специфични мерки, много конкретно насочен към сектори и региони, които са най-засегнати.
– Според френския президент Еманюел Макрон Европа и еврото са под заплаха. Споделяте ли това мнение? Още повече че България ускори пътя към валутния механизъм ERM II.
– Смятам, че в момента няма пряка заплаха нито за ЕС, нито за еврото. Виждаме, че страните в еврозоната получават в пъти по-голяма финансова подкрепа за икономиките си. Това още веднъж показва, че европейската интеграция е спасяваща. Реалността оборва по безапелационен начин всички тези, които допреди няколко месеца обясняваха, че няма нужда от еврозона, и бяха против каквато и да е интеграция. Сега те са първите, които питат какво ще направи Европа, за да подпомогне страните-членки, въпреки че до вчера бяха против даването на повече правомощия на ЕС.
– В края на април ЕК одобри 150 млн. евро за подпомагане на малки и средни предприятия в България за справяне с последиците от коронавируса. Има ли яснота кога тези пари ще са на разположение на фирмите?
– Повечето от финансирането, което ЕК отпуска, минава през мерки на националните правителства. Това е основен принцип, за да се разпределят парите най-близко до икономическите участници, където има най-належаща нужда. След първите средства от еврофондовете, които бяха използвани за подкрепа по мярката 60-40, сега идва ред на друга европейска помощ. От 11 май започва кандидатстването за подкрепа на микро и малки предприятия от всички сектори, без селското стопанство, като всяка фирма може да получи максимум 800 000 евро под формата на капиталови и квазикапиталови инвестиции. В момента се прави и мярка за подкрепа на по-големи бизнеси. Като цяло правителството показва гъвкавост при разработването на различните видове помощи.
– Безспорно Европа и светът няма да са същите както преди COVID-19. Какви ще са преките и косвени последици за България и ЕС? Ще има ли колективен европейски отговор за изход от кризата?
– Рано е все още да се каже. Всъщност говорим за отговори на няколко различни предизвикателства. Първото беше да се отговори на здравния проблем – да се подсигурят маски, защитни облекла, тестове, да се координира разпределението на болни в съседни държави в граничните райони. Важно беше да се съсредоточи ресурс в намирането на ваксина. Дотук с общи усилия в Европа се справяме.
Сега е наред да се справим с икономическите последици от двумесечната блокада. И в този смисъл очакванията към ЕС са много високи. Те са много по-високи от това, което много политически лидери искат да отчетат и признаят. Давам си и сметка, че ролята на Европа в тази криза ще бъде оценявана от гражданите по това дали тяхната национална икономика и дори конкретният сектор са се възстановили. ЕС всъщност може да управлява едва 1% от средствата в Европа, докато една държава преразпределя между 30 и 50%. Въпреки това очакванията в момента на криза са за сериозна подкрепа от ЕС. Затова ще се наложи предоговаряне на европейския бюджет за следващия финансов период и преразглеждане на приоритетите. Важно е да използваме възможността да направим стратегически реформи в ключови сектори като здравеопазването. Да работим например по обширна инициатива за подобряване на капацитета, качеството и координацията между отделните национални здравни системи.
Както всяка криза и тази ще подейства отрезвяващо за наистина важните политики. Виждаме кое ни е нужно и кое не толкова. Ще дам един пример -години наред говорим за дигитализация, особено в образованието. В България и в други страни от ЕС някак си все не оставаше ресурс за това. Кризата ни показа, че е време да се намери такъв и навлизането на технологиите изобщо не е толкова трудно, скъпо и немислимо. Здравеопазването и дигитализацията са само два от многото примери, които могат да се дадат за бъдещи промени.
– Подозирате ли някакъв сценарий между Китай и Русия, свързан с COVID-19, който цели да разклати устоите на ЕС? И какъв курс оттук нататък трябва да предприеме Европа спрямо Китай в аспекта икономическо и търговско партньорство?
– Опитът ми показва, че обикновената логика дава много по-добри обяснения на това, което става, от конспирациите. Друг е въпросът, че вече има достатъчно данни, че Китай е прикрил информация за развитието и жертвите на вируса. Има и достатъчно примери за опитите му да се представи като спасител в кризата с COVID-19, за да прикрие отговорността си. Това трябва да накара ЕС да преосмисли отношението си към Китай и да се прецени в настоящия контекст доколко Китай може да е надежден партньор, може ли толкова много и важни европейски производства да са изнесени там? Тези въпроси са за мен дори по-важни от конкретните факти по разпространението на самата зараза. Техните отговори ще дадат рамките не само на бъдещите отношения между Европа и Китай, но и между останалите глобални играчи.
ВИЗИТКА
 Ева Майдел е родена в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения и бизнес администрация“ от aмериканския университет „Джон Кабот“ в Рим, Италия, както и следдипломна специализация по лидерство от Harvard Kennedy School. Тя е втори мандат член на Европейския парламент и председател на най-голямата организация на асоциации и граждански движения в Европа – Международно Европейско движение. Съосновател е на сдружението Образование България 2030 и зам.-председател на най-голямата асоциация на малкия и средния бизнес в ЕС – МСП Европа. Фокусът на работата на Ева Майдел е насочен към повече възможности за предприемачите, по-качествено образование и развитие и внедряване на технологиите. |
