Компаниите, които извършват някаква част от модерацията на платформите, ще трябва да предоставят публична информация за правилата и процедурите, инструментите и алгоритмите, както и за системите за оплаквания.
В последните няколко месеца има видимо обществено недоволство от начина, по който социалните платформи, особено “Фейсбук”, третират обществени говорители. Необяснени забрани и блокиране на профили, особено на хора, които често критикуват руската инвазия в Украйна, създават усещането, че най-използваната социална платформа в България цели да заглуши едни гласове, като същевременно иска да подпомогне руската информационна война
В последните няколко години в Европейския парламент заедно с другите институции на ЕС опитваме да създадем ясни правила за онлайн платформите. Трябва да сме наясно, че това са частни компании, те бяха започнати като такива. Огромната им популярност и дори превръщането им в огромни фактори на влияние не беше очаквано от техните създатели.
От многократните ми контакти с хора с водещи позиции в тези компании все повече оставам с впечатлението, че в известен смисъл те не искат да излязат от удобната роля на частен субект, който просто работи за печалба. Основният ни проблем, от който според мен произтичат всички други проблеми, е, че социалните платформи не искат да разберат ролята си на нови социални регулатори.
Те се радват на възможностите си да създават и управляват обществени настроения, доколкото могат, да ги монетаризират. Все още трудно приемат, че заедно с това огромно влияние има и отговорност.
Затова има огромна нужда от обществен диалог и дори натиск върху тях, за да осъзнаят тази отговорност. Този диалог обаче не може да таргетира отделни служители. Той трябва да е първо на нивото на идеите и правилата. Като част от този диалог трябва ясно да се каже и изиска много по-голяма прозрачност в правилата, както и промяна в подхода. Защото е ясно, че тези глобални социални платформи все още гледат на обществата, в които оперират, през призмата на тяхната големина и възможността за извличане на финансови ползи. Но една отговорност за ситуацията в едно общество не може да е функция само на това. Много често малки общества с редки и затова трудни за модериране езици са например много по-радикализирани от големите подредени общества.
От друга страна, социалните платформи трябва да са готови да покажат правилата и процедурите си за модерация. Съвсем не е достатъчно да заявят, че има такива. Ако тези правила не са публични, известни и ясни, те не могат да изпълнят ролята си. Много по-вероятно е, точно както става в последните месеци в България, това да създава чувството за несправедливост и лошо третиране.
Именно за да разберат социалните медии, че това чувство у общества като българското нараства изключително бързо, през юни поканих представители на “Фейсбук” и “Ютюб” на среща с гражданското общество в България. Въпреки ползотворния разговор останаха много въпроси без отговори. И чувството за несправедливост и необективно отношение не изчезна.
Много от изискванията към социалните платформи са вече заложени в Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Той беше одобрен през ноември 2022 г., но ще започне да се прилага от 17 февруари 2024 г. и ще промени много отношенията между нас, които използваме социалните мрежи, и самите платформи.
Той например ще даде възможност потребителите, чието съдържание е било премахнато, да обжалват това пред самите платформи.
Доставчиците на услуга за тях – като компаниите, които извършват някаква част от модерацията в различните държави, ще трябва да публикуват годишни доклади за модерацията, която правят. Те ще трябва да предоставят и публична информация за правилата и процедурите, инструментите и алгоритмите, както и за системите за оплаквания, по които извършват тази модерация.
Но всичко това ще влезе в действие след 15 месеца, когато ситуацията в България, а и тази с руската пропаганда онлайн може да е довела до по-лоши последици. Затова в следващите няколко седмици ще проведа нови срещи с представители на социалните платформи и ще поискам специално внимание към случаите в България, без значение дали тук пазарът е голям, или малък.
Ще изискам от доставчиците на тези услуги да подадат много по-ясни дефиниции за нарушенията, които са залегнали в техните стандарти: какво е реч на омразата, как се определя тормоз, измама или злоупотребата онлайн. Защото неяснотата по тези понятия създава усещането за двоен аршин и тенденциозност. Ще поискам и ясно обяснение на механизмите за модерация – дали се използва човешки фактор, или в голямата си степен тя е резултат от използването на изкуствен интелект. Същото се отнася и за начина, по който се подбират партньорските организации, особено в малки общества като нашето с по-особен език.
Наясно съм, че тази информация няма да бъде получена нито лесно, нито бързо. Но социалните платформи са все по-голяма част от нашия живот и ние трябва да се научим да поставяме правилата за тяхната дейност, както и да изискваме обществена отговорност и отчетност от тях.
