Нова методология за включване на трети страни в т.нар. „черен списък” на ЕС за пране на пари беше обсъдена от Комисията по икономически въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. На провелото се общо дистанционно онлайн заседание българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за пълна прозрачност в целия процес и добра комуникация със законодателните органи на държавите извън ЕС, където съществуват стратегически недостатъци в правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Сред акцентите в дискусията бяха новият черен списък за пране на пари, който се очаква да бъде предложен от Европейската комисия в началото на месец май, както и прилагането на актуализирана методология за определяне на рисковите държави.
Тяхното идентифициране е необходима стъпка за предпазването на целостта на финансовата система на ЕС. В позиция, подготвена от Емил Радев, се изтъква, че така ще се допринесе за „разбирането, управлението и смекчаването на рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС”.
Българският евродепутат и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП обръща специално внимание на необходимостта от пълна прозрачност както по отношение на процедурата по оценка на третите държави, така и относно прилаганите от тях специфични европейски показатели, за да избегнат включване в черния списък. Важно е Европейският парламент и Съветът да получават ясна и навременна информация по време на целия процес, смята Емил Радев.
В отговор на зададените от ЕНП въпроси стана ясно, че очакваният през май черен списък ще бъде основан на старата методология за определяне на високорискови трети държави в прането на пари. Той, освен това, ще се фокусира върху включените вече в списъка за изпиране на пари на Работната група за финансово действие (FATF). Спешно е да се определят държави от този списък, които да бъдат включени и в европейския, както и да бъдат изключени страните, които вече не са рискови по данни на FATF. Според Европейската комисия едва към края на годината може да има резултати от прилагането на новата методология, която все още не е приета официално.
Във фокуса на проведената дискусия бе не само европейското законодателство за борба с изпирането на пари към трети страни, но и неговото прилагане от самите държави-членки.
Според Емил Радев рамката на ЕС за борба с изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма се укрепва постепенно, но все още има недостатъци. Петата директива за борба с изпирането на пари трябваше да бъде транспонирана от държавите-членки до януари тази година. В отговор Европейската комисия информира, че вече са започнати 8 процедури срещу държави-членки, които не са уведомили дали са транспонирали директивата. В други 13 страни пък транспонирането е частично и от ЕК възнамеряват в най-скоро време да започнат срещу тях процедури за установяване на неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС.
