След проведените срещи това лято в Брюксел, лидерите на Косово и Сърбия се споразумяха за стартирането на нова фаза на разговори по спорните теми за двете държави. Намиране на обща позиция и език са и сред основните изисквания на Европейския съюз за членство в Общността. Има ли надежда такива да бъдат постигнати и да се сложи край на дългогодишното напрежение между двете балкански страни?
Тези и още въпроси коментираме с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент и ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ) – д-р Андрей Ковачев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Г-н Ковачев, под натиска на Европейския съюз се даде знак за стартирането на нова фаза в отношенията между двете страни. Не закъсня обаче острата реакция от сръбска страна, която не забрави да припомни, че Косово е далеч от признаване и още по-далеч от членство в европейските общности. Липсва ли воля за туширане на напрежението и къде можем да търсим причини за това?
Андрей Ковачев: Разбира се, че причината е вътрешна в Сърбия и президентът на Сърбия трябва да каже някои неща, които очаква една част от сръбското общество да чуе – че Косово не е загубено за Сърбия. Това е, знаете – и ние като съсед със сигурност знаем – е голяма драма за Сърбия това, че Косово вече не е част от сръбската държава и няма как да бъде преглътната толкова лесно. Разбира се, европейската интеграция, членството на Сърбия в Европейския съюз и едно бъдещо потенциално членство на Косово в Европейския съюз – в тази рамка може да се гледа за това, че наистина и Сърбия, и Косово ще бъдат в един съюз, който няма да има граници и няма граници – поне това е идеята. Да се надяваме Европейският съюз да остане такъв свободен съюз и да продължи да се разширява в бъдеще. Там трябва да се търси решението. Много тежък е въпросът за Сърбия. Нека все пак да погледнем и в исторически план. Историческите грешки на лидери на държави – било то Германия, която загуби след Втората световна война за престъпленията на своите лидери огромни територии на изток, било то Слободан Милошевич, който също направи грешки, които водят до такива болезнени загуби за своите държави.
Водещ: Споменавайки историческите грешки, като че ли се забелязва една цикличност във водената външна политика на Сърбия и периодично обръщане към национализма, като решение на всички проблеми в страната. Умишлено ли е непрестанното поддържане на напрежението в региона и всъщност докъде може да доведе това?
Андрей Ковачев: Популизъм и национализъм има не само в Сърбия, навсякъде – и в Западна Европа, и в Северна, и в Южна, и в Източна Европа има политически играчи, които използват тези чувства на част от своите граждани и ги експлоатират за политически цели. Това, че се възвръщат и се използват страхове, много често легитимни страхове и чувства на гражданите за свои лични цели на някои лидери да увеличат своето политическо присъствие, се случва навсякъде. Доколко са циклични – колкото в други страни са циклични, толкова със сигурност и в Сърбия са циклични. Тук, на Балканите, имаме също много сериозни конфликти, исторически погледнато, поради това, че много етноси живеят в сравнително малка територия и несправедливо е било в миналото решенията на много конгреси, които са решавали как да се раздели държавите: Берлински конгрес, Ньойските договори- несправедливи. Това няма как да не е довело до нарастване на желанието с повече справедливост. Сега обаче в ХХІ век единственият начин да пеодолеем това е европейската интеграция и границите, които имаме на нашия регион, остават символични. А не по пътя на противопоставяне, по пътя на старите конфликти, на исторически рефлекси – дай да покажем колко сме по-велики от съседите и да искаме от тях нещо.
Водещ: Казвате, пътят на европейска интеграция – доколко близо са тези две конфликтни страни до подобен път изобщо и може ли липсата на трайно решение на конфликта да върне Балканите години назад в опитите за стабилизиране на региона?
Андрей Ковачев: Всичко е възможно. Много зависи и от волята на лидерите в региона, на Сърбия, на Косово, но разбира се, и от твърдостта на Европейския съюз и от мотивацията за това, че наистина тези страни ще станат част от Общността, а не само залъгалка за европейското членство. Знаем, че в момента и самият Европейски съюз не е кой знае колко готов или с какво огромно желание да се разширява наново на изток, което остава голяма пробойна за други геополитически интереси в този регион – говорим за Западните Балкани – да променят и да се опитват да променят общественото мнение в тези страни към някаква друга форма на бъдеще, а не към членството в Европейския съюз.
Водещ: В предишни наши разговори с вас сме коментирали темата кога всъщност можем да очакваме страни от Западните Балкани реално да станат членове на Съюза. Вашите прогнози не бяха за много скорошно присъединяване. Кога точно можем да очакваме това да стане факт за страни като Косово и Сърбия, където конфликтът изглежда дълги години не намира решение? Кога можем да очакваме реални действия?
Андрей Ковачев: Не ми се иска да гадая и няма как да дам конкретни дати, даже конкретна година е невъзможно да се каже. Знаем, че най-подготвената страна в региона – това е Черна гора и аз очаквам Черна гора да направи тази крачка може би в началото на следващия мандат на Европейската комисия през 2020-2021 г. Но за Сърбия и за Косово наистина ми е трудно да гадая дали и кога ще се случи това. Много зависи наистина от самите лидери в тези страни и доколко те ще продължат тази реторика, да се самопровокират. Знаем в Сърбия какво се случи – боядисаха един влак със сръбското знаме, написаха „Косово е Сърбия“ и го изпратиха в Косово. Това предизвика сериозни реакции. Сега Вучич казва: „Косово не е загубено за Сърбия“. Всички тези неща провокират и връщат наистина нещата назад, а не се стига до някакво по-трайно решение. Да, има сърби в Косово, техните права трябва да бъдат гарантирани – над 100 000 сърби живеят в Косово. Това е съвсем ясно и по пътя на преговорите, с посредничеството на Федерика Могерини, на Европейския съюз трябва да бъде намерен един Modus Vivendi, в което и Сърбия, и Косово да могат да продължат напред с приемането в Европейския съюз. В контекста на приемането в Европейския съюз трябва да се гледа и на решаването на конфликта между Белград и Прищина.
Водещ: Очевидно воля от страна на Европейския съюз виждаме, тя не липса, но има ли такава от страна на Белград и Прищина всъщност? Да припомня само на нашите слушатели, че се появи идеята това въпросно споразумение между двете страни да бъде гласувано на референдум в Косово. Може ли подобни действия да ги приемем като положителна стъпка в правилната посока?
Андрей Ковачев: Бъдещето ще покаже. Аз наистина не мога да гадая коя е правилната стъпка – дали чрез референдум, дали по решение на парламентите. Това трябва да решат легитимно избраните органи съответно в Косово и в Сърбия – как ще легитимират едно споразумение между Белград и Прищина. Но Европейският съюз трябва да бъде настоятелен и в никакъв случай да не обезверяваме гражданите на двете страни, че те нямат обозримо бъдеще в Европейския съюз. Аз смятам, че тази мотивация е много важна за решаването и на този конфликт. Когато има обозрима перспектива, че ще стане Сърбия и Косово част от Европейския съюз, тогава и мотивацията за намиране на това решение ще бъде много по-сериозна.
Водещ: Г-н Ковачев, през вчерашния ден излезе информация, че Тирана официално не признава българското малцинство в Албания. Признава се обаче наличието на гръцко малцинство, влашко, черногорско и други. Каква е причината за отсъствието за признаване на българско малцинство всъщност?
Андрей Ковачев: Надявам се да не сте станала жертва на дезинформация. Един македонски сайт пусна тази информация и българските медии я препечатаха и казват, че е факт. Няма такова нещо. Има проектозакон, който е в албанския парламент, който не е приет. Така че тази информация е дезинформация и е фейк новина. Няма такова нещо. Разбира се, че Европейският парламент прие такава резолюция с препоръка към Албания да признае правата на българските общности, живеещи в Албания, и нашите сънародници, които живеят в регионите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора, са поискали в една петиция до албанския парламент техните права също да бъдат зачетени. Ако албанският парламент има намерение в Член 3 от този проектозакон да изброи всички малцинства, всички етнически общности в Албания, той трябва да изброи и българското етническо малцинство.
Водещ: Т.е. да бъдем спокойни, че подобен проектозакон няма да бъде приет, без българското малцинство да бъде признато?
Андрей Ковачев: Това е нашето желание, това е препоръката на Европейския парламент, това е желанието и на нашите сънародници в Албания – след толкова десетилетия на непризнаване, най-накрая българската историческа общност в тези региони на Албания да бъде призната, след като официално Албания има намерение чрез този проектозакон за националните малцинства да опише всички национални малцинства, живеещи на територията на Република Албания. В момента тече дебат в съответните комисии – правна, външна комисия на албанския парламент. Там следващата седмица ще бъдат поканени и представителите на българските организации в Албания на среща с депутатите от албанския парламент. Много се надявам, разбира се, и с общите усилия, но най-вече с усилията за извоюване на техните права, на нашите сънародници в Албания, албанските депутати да гласуват в Член 3 на този проектозакон да влезе и българската етническа общност.
Водещ: Казвате, това е фалшива новина, разпространена от македонски медии. Умишлено ли е търсенето на конфликт по тази тема?
Андрей Ковачев: Да, разбира се. За една част от македонската академична общност, това е нещо, което не биха искали да се случи, защото разбирате, че ако се приеме, то тезата, че никога на територията на сегашна Република Македония не е имало българи е съвсем незащитима. Затова многократно излизат в македонските медии такива информации, че не съществуват българи в Албания, че едва ли не българските евродепутати са излъгали в Европейския парламент. Знаете, че бяхме заклеймени, даже имаше една организация, която искаше да ни обяви за нежелани, персона нон грата в Македония точно поради това, че сме искали да променим, според тях, етническата идентичност на македонците. Аз съжалявам, че в България толкова доверчиво се препечатват неща и навсякъде ги цитират, които изведнъж са факт.
