На днешния ден България чества едно от най-значимите събития в новата си история. Повече от пет века след падането на Търново под османска власт, на 22 септември 1908 година в старата българска столица с манифест е провъзгласена независимостта на българската държава. С този акт България скъсва всички останали васални окови. Така една от най-старите държави в Европа се връща на политическата карта като независима държава и възстановява своя статут на Царство, а българският владетел си връща титлата Цар.
В продължение на няколко десетилетия комунистическата власт се опитваше да омаловажи това събитие, но то остана в сърцата на огромната част от българите като паметен ден за Отечеството. Нека днес почетем паметта на тогавашните български поколения и не забравяме смелата постъпка, с която България заявява своите исторически претенции да бъде равнопоставена на останалите европейски държави. Нека останем верни на завета на нашите предци и да отстояваме свободата и демокрацията в нашето Отечество!
Честит празник!
Д-р Андрей Ковачев
Манифест към българския народ По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ! Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано: ФЕРДИНАНД I ПРИПОДПИСАЛИ:
|