Andrey Novakov
Андрей Новаков е член на Европейския парламент за втори пореден мандат. През последните шест години той е част от преговорния екип на Европарламентa за ежегодните бюджети на Европейския съюз. Той е координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие и участва в още три парламентарни комисии - Комисията по бюджети (BUDG), Комисията по транспорт и туризъм (TRAN), и Комисията по бюджетен контрол (CONT).

2025 г. е срок, в който можем да очакваме дата за присъединяване към Шенген и по суша. Това заяви в интервю за БТА българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е в Букурещ за конгреса на Европейската народна партия.

Според него Австрия няма да смекчи позицията си за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген, докато не минат изборите в страната. 

“Очевидно е, че повечето участници в тези предстоящи парламентарни избори в Австрия считат, че антибългарското и антирумънското говорене ще им помогне. Моята прогноза е, че няма”, коментира той. Според него създаването на така наречения “балкански Шенген” с премахване на граничния контрол между България, Румъния и Гърция е изключено.

“Няма как се разберем само с Румъния и само с Гърция да започнем да пътуваме без контрол по суша, защото това означава Гърция да започне да нарушава договор, който е подписала с още над 17 членове на Шенгенското пространство, с всички държави, които са се споразумели, да паднат общите граници в ЕС”, смята евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП.

Следва интервюто, което Андрей Новаков даде за БТА в рамките на конгреса на ЕНП в Букурещ: 

Г-н Новаков, днес делегатите на консервативната Австрийска народна партия (АНП), участващи в конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Букурещ, заявиха, че няма да подкрепят програмата, с която ЕНП ще се яви на изборите за Европарламент през юни. Една от причините е, че платформата съдържа предложение за разширяване на Шенген. АНП отхвърля и поисканото от България и Румъния пълноправно членство в пространството без граници. Какъв е вашият коментар и имаме ли полезен ход в тази ситуация?

Не очаквам преди изборите в Австрия нещо да се промени. Очевидно е, че повечето участници в тези предстоящи парламентарни избори в Австрия считат, че антибългарското и антирумънското говорене ще им помогне. Моята прогноза е, че няма. Но разбира се, сигурно ще е по трудния начин. Вярвам, че веднага след като изборите минат и тези страсти в привличането на повече гласоподаватели отминат, ще може да се говори по-нормално. Считам, че 2025 г. е един срок, в който можем да очакваме дата за присъединяване към Шенген и по суша.

Междувременно, докато чакаме да станем пълноправни членове на Шенген, ваши колеги евродепутати предложиха да си направим “балкански”, “мини” Шенген, тоест да премахнем граничния контрол между България, Румъния и Гърция Реалистична ли е тази идея? Може ли да се случи на практика?

Поласкан съм, че една моя идея отпреди две години започна да живее собствен живот, всеки да я загражда и да говори по нея. Длъжен съм да кажа, че за първи път я повдигнах тогава, когато и България, и Румъния не бяха в Шенген по въздух и по вода. Тогава бе допустимо да кажем, че няма да нарушим европейското законодателство, ако сами и с двустранно споразумение премахнем границата само между България и Румъния. Гърция никога не е била тема на разговор, защото това означава да нарушат Шенгенското споразумение. Ние няма как да го нарушим, защото тогава не бяхме част от Шенген. Сега това е изключено. Няма как се разберем само с Румъния и само с Гърция да започнем да пътуваме без контрол по суша, защото това означава Гърция да започне да нарушава договор, който е подписала с още над 17 членове на Шенгенското пространство, с всички държави, които са се споразумели, да паднат общите граници в ЕС. Това няма как да се случи.

Какво трябва да направим оттук нататък, заедно с Румъния, за Шенген? През декември в Букурещ усилено се говореше, че ще бъдем разделени.

Имаше опити да се направи така, че България и Румъния да се разделят. Нещо, което работи само за нашите опоненти. Много по-силни сме тогава, когато сме заедно, защото е по-сложно да си опозиция и да наложиш вето за две държави. Две държави, които заедно имат повече от 30 млн. население и са ключов фактор, особено на Източния фланг на ЕС и на НАТО. Особено в контекста на конфликта в Украйна. Ето защо аз считам, че това вече е зад гърба ни и вярвам, че България и Румъния са узрели за това, че само заедно за Шенген ние имаме по-висок шанс да се присъединим окончателно и по суша.

Казахте, че „балкански“ Шенген е невъзможен. А нужен ли ни е “военен Шенген”? Лансирахте тази идея наскоро. Обяснете.

Нали не си представяте, че можем да се отбраняваме, докато нашите танкове и военната ни техника стои в задръствания по границите, както се случва с камионите. Това няма как да се случи. Вярвам, че войната, която е все по-близо до Европа, е достатъчно силен мотиватор да се разберем така, че когато е необходимо свободното движение и на военна техника, и на военни единици, да се случва много по-бързо, с много по-облекчени процедури, а не да се налага да отнема дни придвижването тогава, когато динамиката на военните действия изисква много по-бързи решения. Нещо повече – и в момента се отделят милиард и 700 милиона от програмата за свързана Европа за военна мобилност. Това означава, че инфраструктура може да се използва с двуяко предназначение. Например в мирно време за свободно движение на хора и на стоки, но, ако се наложи, да се придвижва и техника. В момента има пътища, мостове и тунели, които не позволяват движението на военна техника тогава, когато трябва. Затова идеята е с европейски пари тези пътища да се разширят, мостовете да се укрепят, тунелите да се разширят, така че ако някога, не дай Боже, се наложи по тях да минава и военна техника, да може да мине, без да ги разруши.

Ще се намери ли единодушие в европейските структури за тази идея?

Според мен ще сме принудени. Не съм чул някой да се изрази против. Напротив, това, което чувам и в конгреса в момента – всяка втора реч е по отношение на отбраната и на сигурността. Слоганът на конгреса на ЕНП , както виждате, навсякъде е “защитаваш”, “подсилваш”, “запазваш”. Така че все повече Европа да се движи натам. Без значение дали ни харесва или не.

Всичко, което казвате, има ли връзка с едно скорошно изказване на председателя на ЕНП Манфред Вебер, че Европа не бива да разчита на САЩ във военно отношение. Че трябва да се подготви за сценарий, при който САЩ вече няма да защитават Европа от Русия и че тя трябва да изгради свой ядрен щит.

Често с господин Вебер се е случвало да говорим за отбрана и за това, че това е водещата тема сред населението на Европа в почти всяка една държава. Не е учудващо. Изследването, което Евробарометър направи, е много показателно. 8 от 10 европейски граждани искат общи усилия за отбрана. 8 от 10 искат завишаване на бюджета за отбрана. Оттам насетне експертите трябва да кажат какво точно означава това, как да го постигнем.

Аз вярвам, че създаването на европейски самолетоносач е една от крачките. Това е идея, която също живее свой собствен живот, обсъждана е няколко пъти. Възможна ли е, не е ли? Очевидно европейската отбранителна индустрия може да произведе такова нещо. Включително и друго оръжие, което да има възпиращ ефект. Дали да бъде точно това, което господин Вебер е предложил, ми е трудно да кажа. Не съм такъв експерт, но със сигурност европейският отбранителен потенциал може в този несигурен свят. Виждате човек, който е бил президент на водещата сила в НАТО – САЩ и най-вероятно ще е водещ претендент за още един мандат и който открито казва, че няма да се притече на помощ, че обвързва сътрудничеството в НАТО с пари, нещо, което нито е разписано, нито е било такава интегрална част от функционирането на НАТО. Ако имаш 1,95 процента от брутния национален доход за отбрана, а не 2 процента, означава ли, че някой може да дойде да те превземе, без да ти се притекат на помощ? Такъв тип говорене не помага на съюзниците. Напротив. Вдъхва увереност на онези, които считат, че правото на силата може да ги отведе, където си пожелаят.

Предстоят европейски избори на фона на много кризи и безброй предизвикателства – едно от тях са протестите на фермерите и проблемите на превозвачите. Очакваме на 4 юни и български фермери да се включат в големия протест в Брюксел. Има ли риск това да провали гладкото протичане на изборите и да се отрази и на вота на избирателите?

На вота ще се отрази със сигурност. На гладкото протичане едва ли. Аз вярвам, че това са хора, които мирно ще отидат да гласуват. Вотът им със сигурност няма да бъде в подкрепа на зелените политики, на зелената сделка, онази, която тласна Европа доста в ляво, която обърна гръб на много от традиционните ценности на ЕС, когато трябваше да обясним на европейската индустрия, която е гръбнакът на нашата икономика, че ще спрем да произвеждаме бензинови и дизелови коли от 2035 г., без да сме готови за алтернативата. Онази, която обложи с данък вредните емисии и от колите, и от бензина, и от дизела, и на корабите, което повиши цените на пратките. Сега, на фона на протестите, приехме закон за възстановяване на природата, който зад прекрасното име, което има, създава още бюрокрация, още задължения за фермерите, които обработват земята. Нормално е това да са реакциите навън.

Надявам се всички тук да можем да чуем какво ни казват фермерите и то е да се върнем към корените, които ни помагат да разберем Европа такава, каквато е. На регионите и на хората. И да не провеждаме политики, които не са съобразени с техните възможности. Взимаш възможностите на европейското средно домакинство и ако това, което предлагаш ти, надвишава тези възможности, просто го адаптираш. Не можеш да кажеш, без значение от това, че има инфлация, без значение от това, че има война, без значение, че трябва да харчим още за отбрана, без значение от това, че тъкмо излязохме от ковид, без значение от това, че цените на тока и на горивата скочиха до небесата, без значение от това, че цените на строителните метали скочиха, ние продължаваме нашия курс към зелената сделка и скъпите реформи, които трябва да направим. За мен това беше грешка, това беше момент, в който хората спряха да вярват изцяло в курса, който Европа пое и, разбира се, сега ще има завои там, където ни е мястото. Именно в дясно.

Какъв завой трябва да се направи, за да има окончателно решение на проблема с фермерите и превозвачите?

Първо те трябва да излъчат единни искания. Какво точно искат да бъде променено в европейското законодателство и оттам насетне това да бъде отразено в посланията, които ние изпращаме към избирателите по време на изборите и, разбира се, отразено в програмата , която следваме. Утре ще излъчим шпиценкандидат. Това ще бъде човекът, чиито послания ще са най-важни. Трябва да бъде, тя трябва да бъде, госпожа Урсула фон дер Лайен, човекът, който да убеди фермерите, че ЕНП е партията на фермерите и няма да им обърне гръб.