Настояваме за силен бюджет на ОСП и справедливо финансиране на фермерите за прилагане на по-високите екологични изисквания
Това каза българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов, в интервю за Fermera.bg
– Г-н Адемов, вече има конкретни параметри за отпускането на компенсации за фермерите по извънредната мярка „Covid – 19“ – 7 хил. евро на фермер и 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Как и до кого ще стигнат тези пари?
– Веднага бързам да уточня – до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Това означава, че вероятно не всеки ще получи пълния размер на тази сума, в зависимост от броя на подадените заявления. Целта е подкрепата да стигне до повече от малките и средните стопани, които са претърпели загуби заради кризата с Covid – 19. Същото се отнася и до преработвателните предприятия. Министър Десислава Танева ще изработи заедно с бранша правилата и критериите, по които ще се отпускат тези пари. Те обаче няма да са на калпак, а за загуба на доход и за компенсации за извънредно направени разходи, свързани с противоепидемичните мерки по време на пандемията. Ако един фермер или едно предприятие са претърпели загуба на доход в сравнение с предишен период и могат да докажат това с документи /фактури/, ще бъдат обезщетени. Затова подпомагането ще стигне до онези, които изрядно са водили своето счетоводство и са работили на светло. Държа да подчертая, че тази извънредна хоризонтална мярка е изцяло заслуга на България и на усилията на земеделския министър Десислава Танева. В началото имаше известна съпротива срещу мярката, но българските евродепутати успяхме да убедим ЕК, че има нужда от такава подкрепа. Написах писмо до еврокомисаря по земеделие Войчеховски, в което го призовахме да бъде създаден такъв временен регламент и много от нашите колеги в комисията ни подкрепиха. Преборихме се да бъде увеличен и процентът на средствата – от 1 на 2 от неизразходваните средства от бюджета на ПРСР. Това е голяма победа за България. Мярката ще действа до края на месец юни, 2021 година.
– Имам към вас въпроси, които ни задават фермерите – ясно, че ще има преходен период от 1 или 2 години – това означава ли, че той ще „изяде“ част от следващия програмен период и от къде ще дойде финансирането по време на този преходен период?
– Още не са приключили преговорите за многогодишната финансова рамка /МФР/. На този етап има решение преходният период да е 1 година, но ако се наложи, той може да бъде удължен на 2 години. Относно парите по Предходния Регламент – реално през 2021 плащанията ще са от новата бюджетна рамка на ЕС, но на нивата, заложени за 2020 година, защото още нямаме приета окончателна финансова рамка. За държавите, които трябва да довършат изпълнението на ПРСР, но не са им останали средства, ще могат през 2021 да приключат дейностите с парите от новата МФР. Но всичко това не означава, че преходният период ще „изяде“ парите от новия. Целта е да се осигури плавен преход между сега действащата и новата ОСП, без това да бъде в тежест на фермерите – т.е. да има непрекъснатост на плащанията до влизане на новите правила в сила – вероятно от 1 януари 2022 или 2023 година.
– Брюксел определи безпрецедентен спасителен пакет от 750 млрд. евро за възстановяване от кризата след Covid – 19 – вярно ли, е че 16 млрд. евро ще бъдат заделени за земеделие и на какъв принцип ще се отпускат тези пари?
– Наистина около 15 млрд. евро от тези 750 млрд. евро са предвидени за увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това обаче минава през призмата на постигането на целите по отношение на климата и на околната среда. Няма как тези пари да не са обвързани със зеления курс, по който Европа вече афишира, че поема. А парите, които България трябва да получи по възстановителния пакет са около 15 млрд евро, като нека припомня, че пакетът още не е гласуван. Нека обаче никой не си представя, че Европа ще ни сложи парите в чувал, ще ни ги даде и ние ще правим с тях каквото си искаме. Срещу всяко евро трябва да стои идея, проект за реформа в даден сектор – съживяване и растеж на икономиката, нови работни места, внедряване на иновации. И това касае всички области на икономиката. Крайната цел е по-високи доходи, по-добър живот за хората.
– Това какво означава реално за земеделските производители?
– Означава, че ще има изисквания за по-чисто земеделие, за по-малко пестициди, за по-малко наторяване, за биоразнообразие. Зеленият пакт неминуемо ще даде отражение и при разпределението на тези средства.
– Българските фермери вече са запознати с двете стратегии „От фермата до вилицата“ и за запазване на биоразнообразието – важно е да уточним в какъв период от време ще се разположат те?
– Зеленият пакт е със заложени дългосрочни цели, но те ще се изпълняват стъпка по стъпка. До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. До 2030 година трябва да бъде намалено с 50% използването на пестициди, поне с 20% да се намалят изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа. Стратегията „От фермата до вилицата“ има за цел не просто да щади природата и околната среда, но да щади и човешкото здраве – като се консумира по-качествена храна.
– Каква е цената, която земеделците ще трябва да платят за Зелената сделка – икономисти казват, че няма как да се прави рентабилно и пазарно ориентирано земеделие и в същото време да се прилагат щадящи екологични практики?
– От Европейската народна партия, крайнодесните, либералите сме изтъквали подобни аргументи и в комисия, и в пленарна зала. Настоявали сме за по-малки проценти и за по-дълъг период в постигането на целите на Зеления пакт. Но в крайна сметка, при гласуването в Европейския парламент надделя желанието на онези гласове, които са за по-зелена Европа – зелените, крайнолевите и въобще – лявата част на залата. Може би има известна доза популизъм в тези решения, но такива са реалностите в момента в Европейския парламент. Ние смятаме, че ако ще се върви към изпълнението на Зеления пакт, трябва да си поставим реалистични срокове и постижими цели, за да не останат те само на хартия – като едни красиви пожелания. А фермерите трябва да бъдат достатъчно добре финансово стимулирани, за да пренастроят своите производства – да си закупят всичко необходимо, включително и земеделска техника.
– Ще бъдат ли въведени тавани на плащанията за фермерите – има ли дебат по този въпрос в Европейския парламент?
– Приетият текст от ЕП към месец май 2019 година е за таван от 100 000 евро, но преговорите продължават. Лично съм питал предишния еврокомисар по земеделието Фил Хогън защо има неравнопоставеност по директните плащания между отделните страни-членки, между Източна и Западна Европа. Той беше директен човек и ми отговори следното: „Ами, въведете тавани и ще получите по-справедливо разпределение на европейските субсидии“. В момента разискванията в парламента са посветени на новата зелена архитектура на ОСП. Наред с агро-екологичните мерки по Втори стълб (развитие на селските райони), ще се въведат т.нар. еко-схеми в Първи стълб, а директните плащания ще бъдат обвързани със спазването на основни стандарти и изисквания по отношение на климата и околната среда, общественото здраве, здравето на растенията и животните, както и хуманното отношение към животните. Според мен би било добре плащанията за прилагане на по-високите екологични изисквания (напр. еко-схемите) да бъдат извадени от тавана, за да има стимул за прилагането им.
– Коментират ли се в Брюксел българските скандали в земеделието от последните дни?
– Не, този случай не получи гласност в Европарламента. Дори и с онези думи, че ако българските производители правят нарушения, то това не е за хвалба, министър Танева показа своята загриженост за българските фермери. И я подкрепям не защото сме съпартийци, а защото тя наистина полага големи усилия. Атакуваха я грозно и брутално, тя определено не заслужава такъв удар. Корона кризата ни показа едно – че трябва да се научим да живеем по правила. Не може едни да карат през просото, други да работят на светло, а накрая всички да искат европейска подкрепа и солидарност.
