– Г-н Йорданов, евродепутатите от ГЕРБ-СДС/ЕНП излязохте с обща декларация за ненамеса от страна на Русия във вътрешната и външната политика на България. Как трябва да отговори страната ни според вас на едно такова вмешателство?
– Тази декларация, както и изслушването в парламента на премиера, министрите на отбраната и външните работи, както и на ръководителите на специалните служби, е доказателство за сериозността на проблема. България винаги е била обект на руска хибридна агресия. Но тя се засили изключително много след въоръженото нахлуване на руската армия в Украйна през 2014 г. Тогава се създаде непосредствена заплаха и за българската национална сигурност. Стигна се дори до разбиване на организирана руска шпионска мрежа у нас и до изгонване от страната на руски дипломати. Имаше и открити провокации към нашата страна – оспорване на евроатлантическата ни ориентация и изопачаване на историята ни, направено лично от президента Владимир Путин и от главата руската православна църква и др. Стигна се дотам, че руски генерал от разузнаването да заяви пред българска медия, че очаква президентът Румен Радев да „изиграе забележителна роля“ за излизането на страната ни от НАТО.
И ето че днес Русия открито поставя въпроса за изтегляне на НАТО от България. Същата позиция заемат и много русофилски организации у нас. Председателят на една от тях е обвинен в шпионаж. Така че отдавна е време страната ни да има твърд и ясен отговор на заплахата от страна на Русия.
– Американският президент Джо Байдън обмисля разполагането на 5000 войници в Източна Европа, бойни фрегати и самолети. Дори се заговори за ядрено оръжие. Какви са вероятностите за още по-сериозно ескалиране на отношенията между НАТО и Русия? Ще има ли война в Украйна?
– Това е по-скоро символично количество, знак към Русия да се откаже от плановете си за ново военно нахлуване в Украйна. НАТО отговаря ясно и категорично на провокациите от руска страна. Отговори дори писмено, заявявайки, че въпросът за разширението на алианса с нови държави не е въпрос, който ще се обсъжда с Русия. И че връщане към времето преди 1997 г. и към т.нар. зони на влияние е невъзможно.
В резолюции Европейският парламент изрази позиция за необходимост от активна действия в сферата на сигурността и отбраната, което предполага и съгласие за усилване на военните контингенти на НАТО в балтийските държави, Полша и Унгария, както и в Румъния и България. Разбира се, надеждата на всички европейци е Русия да се откаже от своите агресивни планове, да прибере армията си в казармите, където й е мястото в мирно време, и да прекрати подкрепата си за сепаратистки и терористични групи, организирани от нея в Югоизточна Украйна.
Тук само мога да добавя, че ако искат да я има Русия, руснаците не трябва да забравят печалния край на СССР. Тръгне ли Русия по съветски път нищо добро не я чака.
– Как ще се отрази това на България? Какво трябва да е поведението ни като държава членка на НАТО и ЕС? И налага ли се президентът Радев да свика КСНС?
– Нашият дневен ред е различен от руския. Като гранична държава в Европейския съюз ние трябва да настояваме за разполагане на наша територия на съюзнически сили. Защото е илюзия, че Българската армия е в състояние сама да отбранява отечеството ни. Затова правителството ни би трябвало не да се снишава и заляга под масата, както го направиха премиерът Петков и министърът на отбраната при дебата в парламента, а да помоли още сега за съюзна защита. Както направиха Полша и балтийските държави. Както правилно се е ориентирала и Румъния. Още повече че ние отлично познаваме агресивната политика на Кремъл. Сърбали сме й „попарата“ 45 години, преживели сме руска и съветска окупация.
– Чуха се призиви от това руският посланик да бъде привикан за обяснение до това той да бъде изгонен от България. Налага ли се страната ни да втвърди тона си срещу Кремъл?
– Външното министерство направо се успа в днешната ситуация. Отдавна руската посланичка трябваше да бъде привикана да даде обяснения за руския говор на омразата срещу България, най-ясно изразен в наглите искания към нас, отправени от страна на нейния шеф – министър Сергей Лавров. Скандално е да нехаем, когато чужд външен министър „съветва“ страна членка на НАТО и ЕС каква политика да води. Посланик Митрофанова отдавна не работи в полза на нормалното развитие на българско-руските отношения.
– Каква оценка бихте дали на визитата на Кирил Петков в Скопие и на Димитър Ковачевски в София?
– Оценката ми е негативна. Петков направи опит да подмени достойната политика на нашата страна. Визитата му беше провал с елементи на голяма излагация. Той показа, че е неподготвен по редица двустранни въпроси, но като че ли най-зле е по най-важния проблем – дълголетната кражба от македонска страна на българско културно-историческо наследство, фалшификацията на историята ни.
Един български премиер, ако поне в детството си е рецитирал „Аз съм българче…“ на Вазов, не може да постъпва така. Особено тревожен е сигналът, че Петков и правителството са готови да пренебрегнат основни положения от договора между нашите държави и вместо тях да пробутат свои користни инициативи.
Позорно бе и говореното на Петков на тема „фашизъм“, отказът му да се поклони на гроба на великия българин Гоце Делчев и пренебрежителното отношение към българите, които бяха дошли да го поздравят. Що се отнася до македонския премиер, той си тръгна доволен от София. Защото за разлика от Петков успя да защити пълноценно македонската позиция.
– Преди 30 години страната ни признава РС Македония за суверенна държава, но някак след това отношенията ни прогресивно се влошават. Защо България се превърна във „враг №1“ за властите в Скопие?
– Обяснението е в продължаващата доктрина на македонизма, която е антибългаризъм в постоянно действие. Десетилетната комунистическа пропаганда е внушила на македонците, че те ще имат идентичност само ако се разграничат от българите, ако се откажат от своите български родови корени. Затова и те например не могат да схванат, че стружките братя Миладинови са събирали български народни песни от Македония. И че тези песни са български именно защото са събирани в Македония. Ако бяха събирани в сръбска Шумадия, нямаше да бъдат български.
Истината е, че ние и македонците сме един народ, разделен от политиката. Впрочем германците, които живееха в Германската демократична република по време на социализма, не престанаха да бъдат германци. Така че македонците могат да се поучат от германците. Част от тях искат да престанат да бъдат българи, но други знаят истината и затова се самоопределят като българи. А властта в Скопие, вместо да види „врага“ в собствената си политика, го търси в България.
– Защо ЕС и НАТО не разбират нашата позиция по ветото на България за старта на преговорите на РС Македония с ЕС?
– Не бих обобщавал по този начин. Няма общо становище. В Резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония ясно бе изтъкната необходимостта да се изпълнява договорът с България. Той е ключът. Въпрос на време е българската позиция да стане част от преговорната рамка със Северна Македония, ако междувременно правителството ни само не се откаже от тази позиция. В ЕС не се приемат държави, които са склонни да не изпълняват добросъседски договори.
– Как очаквате да се развият отношенията ни с РС Македония до края на годината в контекста на ЕС?
– Особена промяна няма да има, дори и самолет да литне от София към Скопие. Северна Македония е страната, която иска да стане член на ЕС, затова и трябва да започне да изпълнява договора си с България. А в него основното е разбирането за общата ни история и респективно уважението към нея, с всичко, което произтича от този факт – промени в учебниците по история, отказ от говор на омразата, преустановяване на кражбата на българско културно-историческо наследство. Защото пътища и железопътни линии могат да се строят, самолети да летят, хранителни подправки да се продават, но с историята търговия не става.
Историята е вече живян живот, минало свършено време и то не може да се променя с днешна дата, както се опитват да го правят македонците. Не може да се сменя идентичността на починали хора. Не може да се отричат репресиите срещу българите в комунистическа Македония. Защото това също е престъпление, сравнимо с Холокоста. Северна Македония сама направи дълъг своя път към европейско членство и сега ще трябва да го измине. Няма друг начин.
