На 22 февруари ще се гласува къде да се намира седалището на новата Европейска агенция за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA).
Това каза българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев на среща с български журналисти в Европейския парламент в рамките на пленарната сесия, провеждаща се от 5 до 8 февруари.
Емил Радев е докладчик по досието за създаването на тази агенция.
Законодателният пакет включва три регламента и една директива, които се очаква да бъдат гласувани в началото на април. Една от мерките, които се предвиждат, е ограничаване на плащанията в брой в целия ЕС – над 10 000 евро те ще се извършват по банков път. Държавите членки ще могат да въвеждат самостоятелно и по-ниска максимална граница, ако желаят.
Агенцията ще има широки правомощия, включително пряк надзор над 40 финансови институции в целия ЕС – големи банки, представени в много държави членки, което се очаква да започне реално от началото на 2028 година. Новият орган на практика ще наблюдава целия финансов и нефинансов сектор с цел координация срещу борбата с прането на пари.
Секторите на недвижимите имоти и културните ценности също ще бъдат под много по-строга регулация, както и криптовалутите. Ще има изискване за идентификация, когато обръщаме криптовалутата в традиционните валути, и ще се осигури по-голяма прозрачност, обясни българският евродепутат. Регистрите за действителните собственици на фирмите, информация за банковите сметки в целия ЕС, за наетите сейфове – това са все общоевропейски мерки и новата агенция ще координира всички европейски мерки в областта на прането на пари, каза още Емил Радев.
По думите му в момента тези органи във всяка държава са абсолютно независими и целта е да обменят информация, да има свързани регистри и ясни правила, защото данъчните престъпления и прането на пари вече не познават граници.
Емил Радев подчерта, че приемането на България в Шенгенското пространство, макар и частично, „е само един позитив, няма негативи“.
Радостен съм, че направихме тази първа крачка, защото повече от 11-12 години, откакто изпълнихме критериите, винаги е имало доста повече от две държави членки, които са били против приемането на България и Румъния, каза евродепутатът и прогнозира, че натискът върху Австрия, която остана сама като противник на това членство, ще бъде много по-голям от останалите европейски страни.
Днес в пленарна зала чухме президента на Румъния Йоханис, който каза, че това положение е абсолютна несправедливост, но и Румъния ще продължи по всякакъв начин, както и България, да се бори изтъкна той. По думите му само превозвачите губят около 150 млн. евро годишно от това, че камионите им чакат по шенгенските граници, на загуба е и туризмът.
Емил Радев прогнозира, че по въпроса „ще има пробив“ в началото на 2025 година с оглед на това, че през второто полугодие на 2024 година Съветът ще се председателства от Унгария, която също има ясно изразена антиимиграционна политика. Трябва да благодарим на испанското председателство, което наистина се ангажира с темата и направи всичко възможно да се стигне до развитие за присъединяването ни към Шенген, посочи той.
По думите му българската държава отделя много средства за опазване на границите, затова адекватната европейска помощ трябва да е и финансова, а не само с личен състав от страна на „Фронтекс“.
Евродепутатът коментира още, че новият пакт за миграция цели да направи европейските граници много по-непропускливи. В края на миналата година Съветът и ЕП успяха да постигнат споразумение след повече от три години опити пактът за миграция да се случи на практика. Този компромис дава надежда, че до края на този парламентарен мандат пактът ще влезе в сила, каза Емил Радев.
Сред целите на новото законодателство е да има ускорена процедура и ако се установи, че мигрантите нямат право на убежище, те да могат да бъдат върнати бързо в държавите по произход.
По темата за европейските избори Емил Радев коментира, че може да се стигне до леко увеличен резултат за крайната десница, но в никакъв случай няма да е такъв, че да определя основните европейски политики. Този вот е най-подценяваният у нас, но е не по-малко важен от гласуването за парламент или за местна власт, подчерта Радев.