Alexander Yordanov
Александър Йорданов - СДС/ЕНП

Изразих позиция , че поне засега Русия няма място в Съвета на Европа и в неговата Парламентарна асамблея.
Предстои приемането на Резолюция в ЕП, в която по мое предложение ще пише, че паметници и мемориали, прославящи съветската армия окупатор,  изкривяват истината за последиците от Втората световна война и пропагандират тоталитарната политическа система, казва пред Faktor.bg българският евродепутат от СДС/ЕНП

 

  Г-н Йорданов, днес отново е 9-ти септември и отново започват спорове за случилото се на тази дата през 1944 г. Каква, според вас, е българската  и европейска гледна точка към събитието променило преди 75 години драстично живота на българите.

–  Не бих казал, че става дума за „гледна точка“, а за ясно установени и документирани факти. На 9-ти септември 1944 г. е осъществен държавен преврат, т.е. престъпление срещу българската държавност. Осъществен е от леви политически сили и терористични групи в условията на окупация на страната от съветската армия, нахлула вероломно в държавата ни ден по-рано. Водеща сила на преврата е престъпната организация Българска работническа партия (комунисти). Като такава тя е определена в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който е обнародван в бр. 37 на Държавен вестник на 5 май 2000 г. В неговия член трети е записано, че „комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.” се обявява за „престъпен”, а Българската комунистическа партия за „престъпна организация”.  В закона датата 9-ти септември 1944 г. е изрично посочена като начало, ден първи, на продължаващо във времето престъпление. Превратът, според същия закон, е осъществен под влияние и контрол на „чужда сила“. Такава сила тогава е тоталитарната държава СССР. Друга „чужда сила“ на този ден в България няма, макар че аз приемам за такава и партията на българските комунисти.

  Но дълги години комунистическата пропаганда, включително и някои медии днес, представят този преврат като „въстание“, „революция“, „освобождение от фашизма“.  Има ли нещо вярно в това?

–  В комунистическата интерпретация на историята, дори когато тя се прави от академици, няма нищо вярно. Всичко е лъжа. При това лъжа, която е написана или изричана от членове на престъпна организация, което я прави сама по себе си също част от престъплението. Членове на БКП в миналото по принцип не можеха да напишат истината за престъпната същност на своята организация. За тях партията им бе права дори когато грешеше. А в случая с комунистическия режим у нас не става дума просто за „грешки“, а за престъпления срещу човека, срещу гражданските права и свободи, срещу демокрацията. БКП е определена в закона за престъпна организация за целия период от 9-ти септември  1944 г. и почти до края на 1989 г. През пролетта на 1990 г. тази партия си постави псевдоним  и сега всички я знаят с него:  Българска социалистическа партия. Съветската окупация на България и преврата през септември 1944 г. създават условия за развихряне на нечуван в историята ни терор срещу българския народ  и неговия политически, стопански, културен, духовен и военен елит. Той се дирижира от висшето ръководство на БКП, в което основните фигури са съветски граждани и затова се координира ежедневно с Москва.

  Ще се намерят такива, които ще ви възразят, че обиждате. 

–  По принцип никога не обиждам. По-скоро комунистите са се самообидили като са станали членове на престъпна организация. Но същото важи и за приелите да бъдат членове на фашистката партия в Италия и на нацистката в Германия. Всички тези хора са обида на самите себе си. Затова в Европа нацисткият режим и комунистическите режими се разглеждат като еднакво престъпни за човешкото съществуване и категорично се заклеймяват. Не случайно народите на Западна Европа не допускат след войната да ги управляват нацисти и комунисти. И това е важно да се знае, защото не е възможно да има „освобождение“ у нас при положение, че се налага престъпен режим, избиват се и се хвърлят в затвори невинни хора, други се депортират, изграждат се концлагери. Никъде по света не съществува „освобождение”, което със закон да е обявено за престъпно деяние, а времето последвало след него за престъпен период в историята на една страна. Вместо да се спекулира с историята е необходимо членовете на престъпната организация БКП да помолят българския народ за прошка, да се покаят и да разчитат, че милозливия ни и добър народ  ще им прости. Истината е, че терорът на комунистите в България е бил толкова жесток, че нормалните хора в Европа са останали с впечатлението, че българските комунисти са мразили българския народ. Европейците не могат да приемат, че могат да се взривяват Божи храмове, какъвто е случаят с взривяването на столичната катедрала „Света Неделя“ през април 1925 г. Такива зверства днес можем да очакваме само от ислямските терористи. Забележете, че съпоставката между ислямски и комунистически тероризъм се налага сама.

  Започна есенната сесия на Европейския парламент. Как премина вашата първа работна седмица? 

–  Премина основно в заседания на Комисията по външни работи. Приехме общия бюджет на ЕС за финансовата 2020 г. Участвах в размяната на мнения с г-н Мати Масискас, новоназначен ръководител на делегацията на ЕС в Украйна, с г-н Йохан Затлер – новоназначен ръководител на делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина, както и с г-жа Меглена Кунева – ръководител на делегацията на ЕС в Съвета на Европа. Зададох на г-жа Кунева въпрос  относно отношението на Съвета на Европа към постоянното нарушаване на гражданските права и свободи в Руската федерация, доказателство за което е продължаващото задържане на протестиращи граждани и опозиционни дейци, монтирането на политически процеси, окупацията на Крим и подкрепата за проруските сепаратисти в Югоизточна Украйна. Изразих мнение, че поне засега Русия няма място в СЕ и в неговата Парламентарна асамблея. Г-жа Кунева отговори дипломатично, но изрази съгласие с тезата за нарушаването на правата и свободите на руските граждани. По-важното бе, че депутати от различни парламентарни групи се изказаха в същия дух като мен, а това е окуражително и говори, че може да съществува европейска солидарност и нетърпимост срещу своеволията на режима в Москва.

  А има ли новина, която бихте искали да съобщите и то именно на този ден. 

–  Да, има новина и тя е, че участвах активно в подготовката на Проект за резолюция от името на групата на ЕНП по повод на 80-годишнина от началото на Втората световна война и значението на европейското възпоменание за бъдещето на Европа.  Удоволетворен съм, че направените от мен предложения бяха включени в окончателния текст на резолюцията.

  Бихте ли ги споделили с читателите на Faktor.bg? 

–  По-важните от тях са две:
1/ Включване в Резолюцията на текст, който посочва, че в „някои държави-членки на ЕС комунистическият режим е обявен със закон за „престъпен режим“, а комунистическата партия – за „престъпна организация“. Тук се визира българското законодателство.
2/ Включване на нова т. 13, която гласи, че „съществуваването все още в някои държави-членки на паметници и мемориали в публични пространства (паркове, площади, улици и т.н.), прославящи съветската армия, която в тези страни е била окупатор, създава условия за изкривяване на истината за последиците от Втората световна война и за пропагандиране на тоталитарната политическа система“.
Приемането на този текст ще даде още един аргумент на българските държавни и общински власти да започнат дългоочакваното премахване на паметниците на съветските окупатори на България. Причината да предложа и защитя този текст бе не само историческата истина, но и убеждението ми, че поне децата на България не трябва да израстват в пространство на лъжата и на изкривяване на паметта. Искрено се надявам, че текста ще бъде приет без изменения при гласуването му в парламента.

  Кои са инициаторите на тази важна за България Резолюция?

–  Това са евродепутатите Петрас Австревичус от Литва, Сандра Каниете от Латвия и Свен Миксер от Естония. Г-жа Каниете е бивш посланик в ООН и министър на външните работи на Латвия, посланик във Франция и член на ЕП от 2009 г. Тя е обявена за персона нон-грата в Руската федерация.  На 2 март 2015 г. дори е задържана на летище „Шереметево“ в Москва и не е допусната да участва в церемонията по погребението на руския опозиционен лидер Борис Немцов, убит показно и за назидание на всички руски опозиционери, буквално под стените на Кремъл. Тъй като срокът на санкцията срещу нея изтича след един месец ще ми бъде любопитно да разбера дали ще бъде продължена.

Петрас Астревичус е бивш заместник-председател на литовския Сейм, а от 2014 г. е член на ЕП. Той е един от инициаторите на призива към премиерите на европейските държави и Европейската комисия да обединят усилията си със САЩ за приемането във всички европейски страни на т.нар. Закон Магнитски по отношение на руските олигарси и държавни чиновници. Този закон позволява да се налагат санкции на всеки чуждестранен гражданин или организация, които сътрудничат с агресорите срещу Украйна. В България приемането на такъв закон би представлявало неоценима помощ за успешото ни развитие като държава. От 1 януари 2018 г. в Литва действа „Закон Магнитски“, забраняващ влизането в страната на чужденци, свързани с корупция в големи мащаби, пране на пари или нарушения на човешките права. „Закон Магнитски“ има приет и в Естония.
Свен Миксер, третият инициатор на резолюцията, е социалдемократ, бивш министър на обраната и на външните работи на Естония.

  Споделете нещо повече за съдържанието на тази Резолюция. 

–  В нея се изтъква недвусмислено, че Втората световна война е започнала като непосредствен резултат от нацистко-съветския Пакт за ненападение и сътрудничество сключен на 23 август 1939 г. (Пакт Молотов-Рибентроп). Чрез него двата тоталитарни режима споделят една цел – завладяване на света и разделяне на Европа на две зони на влияние. Резолюцията припомня нещо, което у нас пропуска да забележи дори държавният ни глава, а именно, че нацисткият и комунистическият режими осъществяват масови убийства и геноцид, депортации и загуба на живот и свобода през ХХ век в размери, несрещани преди това в човешката история.  Затова и като се изразява дълбоко уважение към жертвите на тези тоталитарни режими, Резолюцията призовава всички европейски институции да направят всичко възможно, за да гарантират възпоменанието и преоценката на ужасяващите тоталитарни престъпления срещу човечеството и на системните груби нарушения на правата на човека, както и да гарантират, че такива престъпления никога няма да се повторят.
С Резолюцията призоваваме  всички държави-членки на ЕС да дадат ясна и принципна оценка за престъпленията и агресиите, извършени от тоталитарните комунистически режими, както и за престъпленията и агресиите на нацисткия режим. Същевременно настояваме Европейската комисия да предостави ефективна подкрепа за проекти с историческа памет и възпоменание в държавите-членки.

  Има ли и други текстове, които директно или косвено се отнасят до България.

–  В Проекта за резолюция се казва нещо, което у нас понякога се забравя, а именно, че страните от Източна и Централна Европа с присъединяването им към ЕС и НАТО не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но и демонстрираха безпрецедентен успех с помощта на ЕС в реформите и социално-икономическото си развитие. Изтъква се също така, че бъдещото членство на Украйна, Грузия и Молдова в ЕС, ще бъде най-мощният пример за подпомагане на положителна трансформация и в Русия, за да преодолее и тази страна трагичните последици от Пакта Молотов-Рибентроп. Необходимо е руското общество да приеме своето трагично минало, а днешното ръководство на Русия да престане да изопачава историческите факти и истината за съветските престъпления.

  В предварителния ни разговор споменахте и за още една инициатива, в която сте участвали.

–  Участвах във възпоменателна церемония и откриване  на мемориална плоча в парламента по повод 30 годишнина от т.нар. Балтийски път, известната мирна политическа демонстрация, която се проведе на 23 август 1989 г. Тогава приблизително два милиона балтийци се хванаха за ръце и образуваха човешка верига с дължина над 600 км в Литва, Латвия и Естония. Така те протестираха срещу  съветската окупация и изразиха волята си за свободен живот.

  И накрая на този разговор нека Ви върна към неговото начало. Какъв ден трябва да е за нас, българите, Девети септември? 

–  Девети септември трябва да бъде Ден за покаяние. Защото само чрез покаяние се спасяват грешници. Само покаянието унищожава греховността. Най-страшното е, че комунистите успяха да разделят българския народ. А политици от БСП, включително и президентът Румен Радев, продължават тази им политика днес. А добре е известно е, че разделен народ силна държава не прави. И животът си трудно може да оправи.  Погледнато от Европа е необходимо комунисти да не помирисват власт. Лустрация ли ще наречете това, декомунизация ли, грижа за тялото и душата на народа ни ли, няма значение. Но трябва тези процеси, колкото и да са закъснели да се случат, за да станем наистина равни с другите европейски народи, както ни е завещал  Апостола на българската свобода.