Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП, в интервю за Радио „Фокус“
– Водещ: Като икономически отговор на предизвиканата от заразата криза ЕК изрази готовност да осигури 37 милиарда евро за борба с разпространението на коронавируса. Мярката ще позволи достъп и до 29 милиарда евро от структурните фондове в ЕС през тази година, а сумите са на разположение от 1 февруари. Средствата ще помогнат на малките и средни предприятия да се справят с недостига на ликвидни средства в резултат на пандемията. Според второто законодателно предложение на ЕК Фонд „Солидарност“ ще покрива спешните случаи в общественото здраве. Първоначално той бе създаден, за да помогне на страните-членки и на преговарящите да се справят с последиците от природни бедствия, вече той ще може да решава непосредствените нужди на хората, свързани с пандемията от коронавирус. Предложенията предстои да бъдат гласувани в ЕП. Според официалните данни – най-голямата част от жертвите на новата зараза, на новия коронавирус по света, се пада вече на Европа. Което поставя въпроса за навременността на действията на европейските институции – те навремени ли са? Очаквам отговор от евродепутата Андрей Ковачев, който е и заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в ЕП.
– Андрей Ковачев: Няма как да са навременни. Нито една страна в световен мащаб не е достатъчно добре подготвена за такава пандемия. И всичко се случва в движение. Но европейските страни, страните-членки, включително и България много бързо взеха съответни мерки за ограничаване на заразяването на хората с този нов вид вирус, който много бързо се предава от човек на човек. И особено възрастните хора и хора с някакви предишни заболявания са в рисковите групи да имат по-сериозни симптоми или пък ако няма адекватно лечение, да има летален изход.
– Водещ: Какво обмисля да предприеме ЕП? Какво обмислят различните политически семейства, какво ще предприеме ЕНП?
– Андрей Ковачев: Две са направленията. Първо, спасяването на човешки живот, ограничаването на заразата. Това са действията, които ЕК предложи: за общото произвеждане и закупуване на средства, свързани със защитата на личната защита, хигиенни средства, дезинфектанти за лекари, за хора, които имат много близък достъп до повече хора. И за болниците, за оборудване на болниците, за апаратура в болниците, да има максимално възможно повече легла подготвени в случай, че има нужда, във всяка страна членка да има достатъчно такива легла. И втората област, в която ЕС помага на страните-членки, е възстановяването на икономиката, особено на най-пострадалите сектори, на малките и средните предприятия, на предприятията, свързани с услугите, с транспортния бранш, с туризма. Това са области, където ще има много сериозен спад след свършването или след като възстановим нормалния ритъм на обществения живот след кризата. И тук ЕК, както и вие в началото казахте, е готова да даде възможност 37 милиарда евро по програмите на ЕС да бъдат преразпределени точно за борба с кризата, причинена от коронавируса. Милиард евро ще бъдат предоставени от бюджета на ЕС за гаранция за Европейския инвестиционен фонд. По този начин ще се подкрепи и финансирането на оборотния капитал на малките и средни предприятия пред търговските банки, когато те кандидатстват, за да могат да получават по-лесно оборотен капитал. И това, което споменахте за фонд „Солидарност“ – да може да се мобилизира някъде до 800 милиона евро за борба с последиците от коронавируса. ЕП трябва да гласува, да даде своето съгласие за тези предложени от ЕК миналия от петък мерки и това е сега големият въпрос: как ще се случи физически. Дали ще могат толкова много депутати да пътуват обратно до Брюксел, където да могат да гласуват следващата седмица. В момента председателят Давид Сасоли заедно с председателите на политическите групи решават по какъв механизъм това да се случи. Колкото и странно да звучи, ЕП досега не е предвидил в своята работа работа при извънредни обстоятелства, или дистанционно електронно гласуване, или някакъв друг вид взимане на решения. Това трябва със сигурност да бъде променено, защото животът ни сблъсква с най-различни ситуации – било то изригване на вулкан, природно бедствие, земетресение, пандемия, не дай си Боже друг вид някакво извънредно положение. Ние трябва да имаме възможност да работим, да взимаме решения и даже да не сме физически на едно и също място. Това в следващите часове или дни, до утре – в четвъртък смятам, че ще има решение на председателството на ЕП, как ЕП следващата седмица ще вземе това решение.
– Водещ: Какви са вариантите за гласуване? Може би дистанционно само?
– Андрей Ковачев: Това е най-логичният вариант. Трябва да се промени правилникът на ЕП, който пак казвам, за сега за съжаление не предвижда такъв начин на гласуване, но животът е по-силен от всеки правилник и всеки закон направен от човек.
– Водещ: ЕП няма законодателната инициатива, но все пак от различните политически семейства могат да отправят призив към ЕК. От ЕНП за какво ще призовете Колежа на комисарите?
– Андрей Ковачев: Ние вече призовахме и то не толкова ЕК, колкото страните членки да не се взимат едностранни решения, които да са изключително и само насочени към съответната страна членка. А нашата дума е солидарност и отговорност към всички страни членки, за да имаме общ подход, а не всеки отделно да открива топлата вода, да има и обмяна на информация по отношение на най-добрия начин на справяне със сегашната криза. И обмяна на добри практики. Заедно да произвеждаме и да разпределяме всички необходими средства за предпазване и за лечение и намаляване страданието на хората, които са заразени и които имат нужда от здравна болнична помощ и разбира се помощ за лекарите, за сестрите, за хората които работят непосредствено за спасяването на човешкия живот. Това е нашият призив от ЕНП: да няма национален егоизъм и заедно да решаваме в ЕС солидарно тази безпрецедентна криза. И вторият ни призив е за европейската икономика, за подпомагането на възстановяването на тези браншове, тези части на икономиката. Те са много, които ще бъдат най-сериозно засегнати от сегашната криза.
– Водещ: Преседелият на ЕК Урсула фон дер Лайен призна, че политическите ръководители са подценили мащаба на опасността, която представлява епидемията от новия коронавирус. Въпросът е, защо досега не е създаден щаб на ниво европейски институции, който да координира действията за различните засегнати държави? Едни са засегнати повече, други по-малко, но няма ли необходимост от такава координация?
– Андрей Ковачев: Беше решено да има експерти на европейско ниво, мисля че 10 души, които да бъдат най-компетентните по отношение на медицината, на такива пандемии или епидемии, които да дават своите съвети към страните членки и към националните кризисни щабове. Но вие сте напълно права, както започнахме в началото, никой не беше и не е подготвен, никоя страна членка не само в ЕС, но и в глобален мащаб не е подготвена за такъв вид предизвикателство. Все пак страните членки реагираха бързо и имаше забавяне в Италия например, там където имаше забавяне, има и повече случаи. И мисля, че сега взетите мерки в Брюксел също от сряда режимът е много сериозен, ще дадат резултат, защото този вирус се пренася само изключително от човек на човек. Ако спазваме дистанция, ако сме отговорни, ако сме дисциплинирани, то ще успеем много по-бързо да преодолеем разпространяването на заразата.
– Водещ: А не бихте ли инициирали създаването на такъв координационен център, щаб, както искате го наречете, който да координира не само усилията на различни държави в борбата с коронавируса, но и след това за справянето с последиците? Защото различни държави, различни бизнеси ще бъдат различно засегнати и различни гласове ще се чуват с различна сила.
– Андрей Ковачев: Категорично в ЕП и тук е надпартийно, вярно че дистанционно в тези дни, през миналата и тази седмица обменяме точно такива идеи за бърз отговор на европейските институции на тази криза и за координация на европейско ниво от такъв, дали ще го наречем щаб или някаква представителна част от трите европейски институции, заедно с експерти, но това ще е една криза, която няма само да свърши със свършването на дните на карантината или на изолацията, а след това икономическото възстановяване със сигурност ще бъде доста по-дълго.
– Водещ: Да, пандемията обещава да е дълга. Различни експерти дават различна нейна продължителност, но тя в различни изявления се колебае между три, забележете, три месеца и две години. Готови ли са европейските институции за това, ЕС готов ли е да посрещне такова чудовищно предизвикателство?
– Андрей Ковачев: Вижте, вие мисля че за трети път задавате един и същи въпрос. Няма как някой да е готов за нещо, което е толкова мащабно и никога преди това, никога поне в предишните няколко поколения, разбира се в човешката история, ако се върнем исторически много назад в хилядолетията има и чума, има и испански грип, има и други епидемии, които са взимали към тогавашните етапи на човешкото развитие милиони жертви, само чумата в Европа взима 200 милиона, почти половината от населението на тогавашна Европа е ликвидирано. Сега с това, което имаме като познания и като научни достижения, имаме възможност да ограничим до минимум загубите и разпространението на този вирус като нашите фирми, научни фирми, медицински екипи работят денонощно за откриването на ваксина и съответно на най-ефективно и бързо решение. Европейският съвет взе единодушно решение да инвестираме до 80 милиона евро в германска разработка за ваксина. Иновативната фирма CureVac би трябвало да има съвсем скоро ваксина против коронавируса.
