В България има достатъчно хора, които казват, че Европа е новият Съветски съюз, тя диктува правилата, а ние само изпълняваме, каквото са ни казали. В Европейския парламент обаче такива кресливи гласове няма да бъдат чути, а с тях имиджът на страна ни може единствено да стане по-лош.
Българските национални теми трябва да могат да бъдат комуникирани в ЕС не с крясъци и удряне по масата, а с аргументи.
Така мисли българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев, който скоро приключва третия си мандат като евродепутат.
„Не е по никакъв начин добре за България някой, който се бие в гърдите и казва: „Аз ще отида и ще им кажа на европейците какво трябва да правят“. Ако бъде избран в Европейския парламент, неговият глас просто няма да бъде чут“, казва Ковачев.
Подобни гласове обаче вероятно ще влязат в следващия състав на ЕП – поне такива са прогнозите. Според Ковачев този род политици представят на гражданите лесните решения, но „лесните решения са винаги грешните“.
Те използват демократичните принципи за свобода на словото и свобода на медиите, а в същия момент така манипулират обществените нагласи, че ако дойдат на власт, има опасност да премахнат въобще демокрацията.
„Трябва да се отговори на предизвикателствата, свързани с манипулация и дезинформация от страна на играчи, които се възползват от основния демократичен принцип на свободата на изразяване, за да променят обществените нагласи въз основа на дезинформация, фалшиви новини, манипулация и игра със страховете на гражданите“, изтъква Ковачев.
По думите му това, от което демокрацията се нуждае, е ефективна имунна система. Европейският съюз вече предприе стъпки към развиването на такава – конкретно в частта с опасностите, които дебнат в големите социални мрежи. Това е т.нар. Акт за цифровите услуги или Digital Service Act (DSA).
Той започва да действа пълно от февруари 2024 г., като вменява повече отговорности на големите социални платформи – особено на тези, които имат над 45 млн. европейски потребители. Основната му цел е да премахва по-бързо незаконното съдържание, призивите към насилие и омраза, както и да се бори с дезинформацията.
Законът също така налага забрана, според която платформите нямат право да предлагат услуги и продукти въз основа на етноса, социалния статус и сексуалната ориентация на потребителите.
Ковачев определя като „най-труден елемент“ в самото законодателство регулaцията на съдържанието, което не е незаконно, но е манипулативно, и работи с цел да се насажда една гледна точка, която не отговаря на обективната реалност. Такъв пример се наблюдава по темата с войната в Украйна.
Евродепутатът посочва, че преди началото на войната в Европа е имало доста дебати около това дали законодателството изобщо трябва да съществува:
„Имаше много гласове, че това не е наша работа, че платформите сами се саморегулират, че трябва да бъде оставен свободният пазар да се саморегулира, да няма законодателна регулация“.
И все пак създаването на DSA е факт именно поради огромния мащаб на дезинформационните кампании. Законите и регулациите обаче не винаги са достатъчни за противодействие, в борбата могат да се включат и самите потребители, които са пряко засегнати.
Как? Андрей Ковачев дава съвети:
„Първо да идентифицираме, че това е много сериозен проблем. Второ – критичното мислене, образование още от средния курс в училище. Учителите имат много сериозна задача тук, разбира се и семейство, университет, медии и обществено пространство. Създаването особено при младите хора на критично мислене, да не вярват на един източник от информация, колкото е по-скандално или по-страшно изглежда нещо толкова повече те трябва да се съмняват, че това има нещо общо с реалността“.
ℹ️ Цялото интервю вижте във видеото ⬇️
